Доц. д-р Николай Слатински е експерт в областта на националната сигурност. От 2002 до 2006 г. той беше в екипа на президента Георги Първанов. Доцент е по международна и национална сигурност. Беше депутат от СДС от 1990 до 1994 г. В момента чете лекции в УНСС, Военната академия "Г. С. Раковски" и Академията на МВР.





- Г-н Слатински, в момента върви поредната полемика между президента и главнокомандващ армията Георги Първанов и министъра на отбраната Аню Ангелов. Този път скандалът е заради началника на служба "Военна информация". Отново се повдига въпросът да бъде променяна конституцията, за да се изясни как се процедира след отказ на президента да подпише предложение от МС. Според вас коя институция трябва да загуби правомощия и да отстъпи - изпълнителната власт или президентството?

- В тази полемика последното, което води президента, е националната сигурност. Президентът постепенно се превръща в политик (заедно с Доган) от задкулисен, псевдоолигархичен тип. Той се опитва скрито да кадрува в ключови сфери на сигурността и съдебната система. Ако наложи свой човек, ще може да се среща с него на 4 очи и да трупа чувствителна информация и неформална власт.

Президентът злоупотребява с формалното право, дадено от конституцията, да назначи директора на Служба "Военна информация". Не напразно предложението се прави от МС и указът му се приподписва от министъра на отбраната.

Президентът няма апарат, с който да контролира дейността на тази служба. Той не може да отговаря за дейността на директора й. Президентът не може да му възлага задачи директно. И накрая, дейността на новия директор ще бъде с хоризонт, който надхвърля изтичащия втори и последен мандат на президента. Дори това е достатъчно президентът да се въздържа от прояви на инат и от деструкции.

Що се отнася до конституцията, то тук нещата са много сложни и нямат пряка връзка с този частен случай. Конституцията е сред главните причини сегашната ни държава да не може да работи нормално в условията на новите европейски норми, а да генерира хаос, корупция, отказ от правосъдие.

- Как според вас трябва да приключи този конфликт? Военният министър трябва ли да си подаде оставка, след като не може да си говори с главнокомандващия? Това не застрашава ли националната ни сигурност?

- Правителството и военният министър трябва да проявят характер, търпение и спокойствие. Те трябва да гледат напред и по-малко да се занимават с човек, който слиза от политическата сцена. Дори дестабилизирано от президента, военното разузнаване може да работи, реформите и кадровата политика в него са прерогатив на правителството. От липсата на диалог министър - президент несъмнено губи страната, но повече губи президентът, защото правителството има работен орган в сферата на националната сигурност - Съветът по сигурността към МС, докато така президентът допълнително ще парализира единствения от множеството си съвети, който е "вписан" в конституцията - КСНС, Консултативният съвет за национална сигурност.

- Усетихте ли някаква промяна в работата в сектора на отбрана и сигурност? Има ли повече прозрачност в работата на МО?

- Като екипи - министри и зам.-министри на силовите ведомства - това правителство превъзхожда последните няколко. Въпросът е обаче в друга плоскост и има три измерения. Първо, МО е претоварено с разплащания, които трябва да прави заради безумни доставки на недооборудвани платформи - вертолети "Кугар" и "Пантер" за 750 млн. лв.; транспортни самолети "Спартан" за 180 млн. лв.; кораби втора ръка за над 100 млн. лв. В сравнение с нашите съюзници страната ни поддържа една от най-скъпите за данъкоплатеца системи за отбрана. Ние сме далеч от политика на ресурсно осигуряване, при която водещо перо в разходите за отбрана трябва да бъдат инвестициите в българския войник: в неговата сигурност, във въоръжението, екипировката, средствата за индивидуална защита. Второ, тежък проблем при това правителство е, че то не знае за какво му е властта, накъде да води държавата. Неговият мениджмънт е инстинктивен и пропаганден. Трето, макар и в много по-слаба степен, но и МВР и МО боледуват от болестта, особено ярко проявяваща се при това управление - когато всеки ръководител на държавно ведомство се разпорежда като безконтролен феодал.

В този смисъл дори и при факта, че този министър на отбраната е образован, компетентен човек, ако не се промени философията за употреба на властта, резултатите ще са половинчати. Прозрачно може да бъде силното управление, а не силовото.

- Смятате ли, че е нормално да се водят преговори за придобиване на нов изтребител за армията ни, а да се крие от обществото, че това би струвало на данъкоплатците над 1 млрд. долара?

- Естествено, не смятам - нито че имаме 1 млрд. долара, нито че може да се водят такива разговори зад гърба на обществото и на парламента. Аз предлагах на президента да свика КСНС за ресурсното осигуряване на националната сигурност, където се заделят огромни ресурси, но той отказваше да стори това. А с мълчанието си за сделки, чрез които изтичаха грешни народни пари, всъщност стана съучастник в сбърканата политика на т.нар. "модернизация" на БА.

- Как ще коментирате факта, че в момента един човек се грижи за гражданския контрол в Министерството на отбраната? Само зам.-министър Августина Цветкова е гражданско лице. Може ли да се осъществява нормален контрол по този начин?

- С цялото ръководство на МО сме работили по проекти за граждански контрол и практики за прозрачност и антикорупционно поведение. Въпросът не е във формалната страна на контрола, т.е. как се контролира, а в съществената - какво се контролира.

Гражданският контрол е на ниско ниво не заради управляващите, а заради управлението - защото липсва модерна, устремена към бъдещето, европейска по форма и национална по съдържание политика, която да бъде контролирана.

- Забелязали ли сте, че новата власт в армията иззе и функцията на неправителствения сектор в областта на отбраната?

- Слаб е този неправителствен сектор, който позволява на властта да му изземе функциите. Или е настроен слугинажно, обслужващо, облизващо.

От една страна, това е, защото, българският народ започва да сваля гарда, да отпуска ръце, да се поддава на пошлостта, ориентализацията, започва да се страхува, да развива нелиберални нагласи. От друга страна, ние имаме управление, което смята, че повече държава означава повече държавност, което има командно-административен нагон, убедено е, че без известна доза тоталитарност, сила, здрава ръка, плюс "малце кьотек" няма как да се въведе ред в "тази държава".

За мен е еднакво контрапродуктивно и да се обявява държавата за вредна и излишна и да се превръща тя в регулатор на всички обществени отношения, в неокастрена тояга, която да удря през ръцете.