Преди две години коалицията на италианския премиер Силвио Берлускони, възникнала от сливането на неговата партия "Форца Италия" с Националната лига на доскорошния председател на парламента Джанфранко Фини, спечели изборите с невиждано в следвоенната история на Италия мнозинство. Сега обаче, след като Берлускони изгони Фини от управляващата партия, правителството може всеки момент да падне. За новосформираната група на Фини, която все още не разполага с партиен апарат, едни предсрочни избори биха били впрочем твърде прибързани. Но тъй като изходът от евентуален вот е повече от несигурен, Берлускони се опитва по този начин най-вече да дисциплинира непокорните с плашилото на новите избори.

Фини не е единственият от управляващата коалиция, който поставя под въпрос авторитета на премиера. Същевременно Берлускони започва да се задушава в прегръдката на Умберто Боси, лидера на крайнодясната Северна лига. Всички допитвания показват, че Боси и Лигата са единствените, които биха спечелили още повече от едни нови избори. При това те биха могли да отнемат гласове на само от партията на премиера, но дори от опозицията - което същевременно е показателно за състоянието на лявата опозиция в Италия. Без Боси Берлускони не може нито да управлява, нито да образува ново правителство. Освен проблемите с вътрешната сигурност, дължащи се уж на чужденците, главният спорен проблем е искането на лигата за налагане на федерализъм. На първо място това означава даване на данъчна независимост на отделните региони. Само че в Южна Италия, където Лигата не може да разчита на никакви гласове, не искат и да чуят за федерализъм. Защото това би означавало не само бедност вследствие на загубата на милиардите, получавани от Рим, но и край на старите елити и структури, които помагат да се компенсира икономическата и политическата слабост на региона.

За да се освободи от прегръдката на Умберто Боси, Силвио



Берлускони мечтае за един вид "народна република",



в която парламентът ще има единствено задачата да благославя законите на "желаното от народа правителство". Берлускони смята явно върховенството на парламента за нещо отживяло, от което конституцията трябва да се освободи колкото се може по-скоро, за да стане възможно ефикасното управление на страната. Идеята явно е Италия да стане президентска република, с най-широка власт за държавния глава. Излишно е да се добавя, че премиерът смята себе си за най-подходящия човек за този пост.

Разривът между Берлускони и Фини предизвика отдавна невиждано раздвижване в политическия живот на Италия. Никой от политиците, които искат да погребат Берлускони, не се осмелява обаче да предизвика нови избори. Възможно е премиерът да не си е направил добре сметката, като скъса връзката с дългогодишния си съратник Фини. Сега той вече няма парламентарно мнозинство. Но Фини може би също избърза. Той искаше да бъде изгонен от бившия си ментор, за да седне после на мястото му. Само че сега той е един от поне трима кандидати за шефския пост във формиращия се нов център. А опозицията, която още от първата изборна победа на Берлускони през 1994 г. се опитва със сляпа омраза да го лиши от всякаква легитимност и да го отстрани от власт, е разединена и без никаква програма. Всичко това не вълнува особено италианците, които начело с президента Наполитано сега се завърнаха от отпуска. Парламентът ще се събере отново едва през този месец. Несъмнено Берлускони осигури на Италия повече стабилност от всеки правителствен ръководител преди него, но и по негово време имаше правителствени кризи. Досега той успяваше да излезе невредим от всяка от тях.

Премиерът явно беше решил, че заедно с Фини управляващата коалиция ще напуснат само още неколцина. Това вероятно са му нашепвали клакьорите, с които се обгражда. Оттеглянето на 33-ма депутати трябва да го е изненадало. Берлускони се смята за "най-успешния министър-председател", който страната е имала. И наистина Италия устоя на икономическата криза по-добре от много други страни от ЕС. Положението на повечето италианци не е по-лошо от онова на хората другаде. Помощта на кабинета Берлускони за пострадалите от земетресението в Абруцо беше много по-ефикасна от всичко, което свърши преди години премиерът Романо Проди в Умбрия. А борбата срещу мафията е така успешна, че в Калабрия отново живна дребната престъпност, нещо, което един силен престъпен синдикат като Ндрангета не би допуснала никога.



От друга страна, Берлускони не проведе нито една реформа.



Подкрепата му рязко намаля. Вече много хора се питат кой би могъл да го наследи. Никой обаче не бива да подценява Берлускони. Той разполага не само с обичайните средства на политическия занаят, а може да убеждава с пари и харизма. Повече от вражда към Берлускони, отколкото по принципни съображения около Фини в долната и горната камара на парламента се сформираха две нови среднистки фракции. Само че мястото там беше вече заето. Сега тамошните групировки, християндемократите на Пиерфердинандо Казини и сбирщината от десни и леви на бившия римски кмет Франческо Рутели, трябва да се престроят наново. И тримата - Фини, Казини и Рутели - искат да застанат начело на страната.

С укрепването на центъра започва да се разпада установената с последната изборна реформа двупартийна система. Индивидуализмът на италианската политика трудно се побира само в две големи партии. Още преди това по периферията възникнаха нови популистки формации - отляво "Италия на ценностите", отдясно "Северната лига". Те ще спечелят най-много от едни нови избори. Лигата се развива постепенно като общодържавна сила, но засега си остава партия на Севера.

"Италия на ценностите" не предлага програма, а само опозиция. Партията на Берлускони "Народ на свободата" изгуби не само Фини. Насочването му към центъра тласка "народа" надясно към Лигата, за да запази позициите си. И ето че веднага възникват центробежни сили - финансовият министър Джулио Тремонти бива спряган като евентуален приемник на Силвио Берлускони. Само че той изобщо няма намерение да тръгне да сваля своя шеф, същото може да се каже и за външния министър Франко Фратини, за когото говорят, че събирал верни хора около себе си, за да предотврати разпадането на партията след Берлускони. Особено безутешно е положението в лявата Демократическа партия, която не успя да извлече изгода от затрудненията на премиера. Досега партийният лидер Берсани, политик, лишен от всякаква харизма, не е успял да сплоти партията, състояща се от поне осем фракции.

По този начин ветеранът Силвио Берлускони може отново да изненада всички и да излезе победител от ситуацията или резултатите от един предсрочен вот да бележат началото на края на ерата Берлускони.