Сергей Станишев се опитва да убеди старите другари в партията, че може да изведе БСП отново на власт. Действията му обаче засега не дават резултат. |
Засега единственото, което се вижда, е, че на лидера Сергей Станишев и неговите заместници Ангел Найденов и Михаил Миков много им се иска да направят нещо. Темата на критиките към правителството за тях не е важна, важно е да ги забележат. Предконгресно. Защото по никакъв друг начин БСП не може да обясни защо точно сега иска вот на недоверие.
Затова пък опитът на левите да привлекат към начинанието и други политически формации показа
в каква дълбока изолация е партията на Станишев
Дори бившите коалиционни партньори от ДПС не се хващат лесно на хорото и не искат да се забъркват в нещо без ясна цел, посока и изгода. Заместникът на Ахмед Доган Лютви Местан го каза витиевато, но го адресира ясно: "ДПС няма да подхожда лековато към вота". Тук ключовата думичка е лековато - т.е. идеята за вота не е лоша, но начинът е недоизпипан. Депутатите на движението са по-склонни вотът да е за цялостната политика на правителството, но това ще отреже пътя на по-нататъшни подобни инициативи за поне 6 месеца напред. ДПС даде ясно да се разбере, че ако ще участва, няма да приеме второстепенна роля. Затова толкова държи да се включи и провалът на правителството в областта на образованието, особено след като успя да отстрани един от зам.-министрите. По-нататъшното развитие на преговорите ще покаже и дали отношенията Станишев-Доган са както преди? Засега впечатлението е, че след края на мандата на тройната коалиция Станишев загуби благоразположението на Сокола.
Според процедурата, за да се иска вот на недоверие, са необходими 48 подписа на депутати. БСП не разполага с толкова народни представители и е зависима от ДПС. Червените имат 40 души в ПГ и никакви други съюзници извън ДПС. Това говори достатъчно ясно за провала на линията "Станишев". Лидерът на БСП обаче не дава признаци, че ще се откаже лесно от мястото си в партията, той търси нещо, което ще съживи имиджа му на фактор преди конгреса.
За разлика от червения лидер
Доган е играч в политиката
Той отправя публични послания към Бойко Борисов на принципа "думам ти дъще, сещай се снахо". Хората му наистина говорят за смяна на финансовия министър Симеон Дянков, но това е по-скоро намигване към премиера е "озапти си министъра".
В тази трудна социална есен тежестта на ДПС може и да се засили, защото Борисов няма нужда от подкрепа в парламента (неговите депутати и тези на "Атака" му я осигуряват), а от политическа тишина. Тъкмо това може да му поднесе Доган, ако откаже БСП от вота или подмени темата така, че червените да не могат да обяснят какво точно искат. Как иначе да си обясним идеята на ДПС вотът да не е за социалните проблеми, а за кризата в духовността?! Ще е интересно да се види какви конкретни аргументи могат да се извадят на тази плоскост, които да се припишат като негатив на управляващите от ГЕРБ.
Словесната престрелка между "Атака" и сините от началото на тази сесия показва още една тенденция за изолация. Този път е заплашена групата на Иван Костов и Мартин Димитров с общо 14 народни представители. По ирония на съдбата най-удачното определение за техния проблем даде Христина Христова, която се води нещо като цар на жълтата партия - сините приличали на НДСВ по време на тройната коалиция, малка част от нещо.
Натикани в ъгъла, нищо чудно накрая двете враждуващи формации - червени и сини - да имат една и съща дилема -
дали да влязат в самоубийствен съюз,
или да се озоват в ролята на маргинали, от които нищо не зависи.
Борисов обаче засега не е склонен да се отказва от подкрепата на сините. Той много силно ръкопляскаше на критичното изказване на Иван Костов при обсъждане на програмата за участието ни в процеса на вземане на решения в ЕС, за да му даде знак, че още държи на него. В противен случай Волен Сидеров ще стане решаващият фактор. А това може да засили апетита му към нови глуповати управленски инициативи. Той вече набута Борисов в скандал за спиране новините на турски език по БНТ и отстраняване на журналистка от БНР.
При всички положения, както и да се развие ситуацията оттук нататък, БСП остава самотен остров в парламента. А след конгреса, ако Станишев остане начело, тя може да потъне спокойно, без някой да забележи това.