...Ako ne chetete kirilica, molya produljete nadolu!...

Всеки потребител на служебна електронна поща вероятно се е сблъсквал поне веднъж с посланието, предшестващо получената важна, обикновено рекламна информация. Обяснимите причини някой в България да не чете кирилица са две - той или е чужденец, или е неграмотен. И двата варианта обаче обезсмислят заповедното изречение в началото на писмото, понеже то няма да бъде осмислено от нито единия типаж.

Преди години имаше и трети повод за латинизиране на българския език в интернет пространството - невъзможността на някои виртуални платформи да декодират буквите от нашата азбука, но той вече не съществува. Е, макар и парадоксална, допълнителна причина за писмена комуникация на български език посредством латиница съществува и днес. Просто голяма част от съвременното поколение



не може да контактува на родния си език



Предпоставките за това са комплексни и донякъде разбираеми. Дотук доведе все по-масовото навлизане на чуждиците в българския език, чието изписване естествено е по-приемливо на съответния език, от който произхождат (не става въпрос за вече възприети дори на държавно ниво слова като "стикер", а за модерни понятия като PR да речем).

Дотук доведе главоломното разпространение на виртуалните "социални" мрежи, които в началото изискваха регистрация и предполагаха комуникация единствено на латиница (далеч преди да се родят "Фейсбук", "Туитър" и "Май спейс", контактите се осъществяваха само в ICQ).

Дотук доведе липсата на елементарна езикова дисциплина в училищата.

Дотук доведе абсолютната държавна пасивност и незаинтересованост по отношение на потребността да бъде съхранен българският език. Дори напротив, през последните 20 години държавата умишлено предприе и допусна действия, перманентно потъпкващи член 3 от конституцията.



Подмяната на кирилицата на практика



започна с промяната на регистрационните табели на българските автомобили през 1992 г. Тогава в съответствие с Виенската конвенция за движение по пътищата от 1968 г. от номерата бяха заличени всички типично български буквени кодове и бяха въведени някои откровено абсурдни съкращения. Областни градове като Пловдив и Пазарджик днес са скрити зад символи, нямащи нищо общо с техните наименования (РВ, РА), добричлии сигурно още разгадават криптограмата (ТХ), водеща началото си я от Толбухин, я от Тексас, докато габровци вероятно завинаги ще останат в неведение относно произхода на своя шифър (ЕВ).

Формалният повод за промяната бе международното изискване в употреба на пътя да останат единствено български букви, чието графично изобразяване присъства и в латинската азбука. Принципно правилото е напълно основателно и цели улесняване на комуникациите в един безгранично развиващ се свят. Само че изпълнението от българска страна бе потресаващо необмислено и лиши голяма част от българските шофьори от собствена идентичност.

Постепенно и някак незабелязано в последните години доброволно със своята българска автентичност се разделиха и почти всички водещи производители от най-различни браншове. Емблематични пивоварни като "Загорка" и "Каменица" окончателно загърбиха българския език и на лицевите етикети на техните продукти няма и буква на кирилица. Традиционна българска минерална вода като "Девин" също необяснимо промени своята стратегия и прекръсти продукта си на Devin. Отколешни гиганти като "Кока-кола" пък отдавна не намират за необходимо да спазват българските закони и пласират стока единствено с английското си, нетранслитерирано наименование.

И точно тук идва първосигналният въпрос "В такъв случай



за кого, по дяволите, е предназначен този продукт?!".



Ако е за българския пазар, защо е на английски? Ако е за чуждия пазар, защо се предлага у нас??? И най-лошото не е, че никой не дава отговор. По-лошо е, че никой не задава въпроса на глас. Защото очевидно това не прави впечатление на никого.

Българинът е по-склонен да започне да учи чужди езици, отколкото да претендира за своя собствен. Изглежда само това е начинът да бъде потиснат комплексът за малоценност, който вечно ще тревожи Бай Ганьо да не се изложи пред чужденците. А същевременно самият той е обречен да живее като чужденец в собствената си родина.

Някои по-разкрепостени езиковеди дават частично обяснение на навлизането на английския в родната реч с необятността и гъвкавостта на езика на Шекспир. Само че това е мит. Същинската причина е бедният речник на българина, който смята, че с максимално много чуждици ще успее да прикрие този факт и ще неутрализира необходимостта от граматически и лингвистични умения.

Още по-лошо е, когато веднъж "изучил" тънкостите на чуждия език,



българският псевдоинтелигент започне да ги прилага на практика



И ги прилага с такава безотговорност, която предизвиква чувство на потрес и срам у повечето си сънародници. А всеки чужденец спи неспокойно години наред в безнадеждни опити да асимилира надписи като Vinagi presni i topli banici i mekici или Constipated old man from Bansko. Първото съобщително изречение дълги години примамваше туристите да поемат обилната си доза сутрешни мазнини близо до плажа в Приморско. Второто пък е част от легендарно меню на ресторант в Созопол, опитал се да улесни гостите от чужбина с превод на своите вкусотии. Ако някой все още не е схванал, става дума за "запечен бански старец".

Нелепи преводи от английски език, за съжаление, съществуват и на далеч по-високо, национално ниво. За знаменосец на невежеството може да се посочи БНТ, която това лято прекръсти световното първенство по футбол на "ФИФА световно първенство". Вероятно защото официалното наименование на турнира на английски звучи като FIFA World Cup. Но на "Сан Стефано" 29 все трябваше да се намери някой, който да знае, че това просто означава "световното първенство на ФИФА".

От друга страна, все пак държавната телевизия трябва да бъде поздравена, че единствена от тези с национален ефир все още не е въвела свое наименование на латиница - нещо, което отдавна сториха bTV, Nova, Pro.bg...

Непознаването едновременно на чуждия и



на своя език ежедневно ражда медийни недоразумения,



смесващи нахално два коренно различни езика в едно необяснимо цяло. Така например всички "молове", както вече се наричат универсалните търговски центрове, при изписването си предизвикват у читателя голямо чудене дали пък не става дума за материално отговорно лице. Или молът е съкращение на закъснял молебен за една архаична ценностна система.

А когато търговци и просветители си позволяват нагло да заместват части от изречения на български език с цели фрази на английски, ситуацията се изражда от дразнеща в налудничава. Когато в центъра на София продават "Любимият Hot dog на New York", а на фасадата на НДК виси гигантски афиш, съобщаващ, че "National Palace of Сulture, Sofia Music Enterprises в рамките на Новогодишен музикален фестивал 2010/2011 present London Philharmonic Orchestra", означава, че нещо в тази страна е сериозно сбъркано. Дали само адресантите, дали адресатите, или всички, взети заедно, но грешката е ужасяваща.

И ще е отчайващо, ако тя се допуска целенасочено. Защото умисъл може да има само ако всичко е насочено към едно българско поколение, което вярва, че знае чужди езици, но смята за недостойно да познава и уважава своя собствен.