Георги Дичев е председател на Камарата на частните съдебни изпълнители. Завършил е право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 1997 г. до 1999 г. работи в отдел "Приемна" към президента. След това е съдия-изпълнител при Софийския районен съд. През 2002 г. се учредява Съюзът на съдия-изпълнителите и става негов председател, а от ноември 2005 г., когато браншовата камара е създадена със закон, е избран за неин председател.





- Г-н Дичев, кризата увеличи ли лавинообразно броя на изпълнителните дела? В съда са затрупани.

- Статистиката ни за първите 6 месеца на тази година не е обработена окончателно, но цифрите до момента сочат, че има увеличение на делата спрямо последното шестмесечие на м.г. През 2009 г. отчетохме много сериозен спад, събраната сума бе чувствително по-малка от 2008 г. - съответно 365 млн. лв., на 400 млн. лв. Сега вероятно ще надминем 2008 г. Повече са делата и в сравнение с м.г. А тогава имаше увеличение спрямо 2008 г. с 40 000 дела. Причината е икономическата и финансовата криза. Увеличават се и проблемите при събирането на вземанията, доколкото и фирми, и граждани имат проблем с възстановяване било на кредити към банки, било други задължения.

- Кои са най-големите ви "клиенти"?

- Над 30% от делата за м.г. са на банки. Останалата част, около 30%, са на бизнеса, на търговци. И разликата до 100% са на граждани. Те могат да бъдат всякакви, освен за парични задължения, обезщетения за вреди, трудови правоотношения, издръжки. Тоест повечето от половината дела са на банките и бизнеса. Знаете и какъв е размерът на междуфирмената задлъжнялост. Всяка една фирма едва ли не както е длъжник, така и е кредитор.

- Какви суми се търсят? Много хора си мислят, че ако дължат 1000 лв., никой няма да си прави труда да ги събира.

- Не е така. Има дела и за по няколко лева. Разбира се, те са рядкост. Вземанията нямат нито долна, нито горна граница - от нула до милиони. Най-големите са най-вече на банки по ипотечните кредити. В сайта на публичните продажби има хотели, заводи, цели предприятия. Там става въпрос за много големи кредити. Има и търговски взаимоотношения между фирми, при които също се дължат големи суми. Големите вземания по принцип са на банките и по-малко на бизнеса.

- Успяват ли да се продадат тези хотели и заводи?

- Имаше период на много сериозен застой заради кризата и състоянието на имотния пазар. Но от около половин година всички колеги наблюдаваме раздвижване. Има интерес и немалка част от публичните продажби вече приключват успешно. Друг е въпросът на каква цена. Цените са далеч от състоянието, което имаха преди кризата. Но и на свободния пазар е същото. И там цените се сринаха. Пазарът е много слаб и непостоянен.

- Това, че все пак има някакво раздвижване, означава ли, че се вижда краят на кризата? Финансовият министър Симеон Дянков го насрочи за Димитровден.

- Не бих казал такова нещо. Защото купувачи са най-вече физически лица, които купуват жилища или офиси за собствено потребление. Няма инвеститори. А оттам идват средствата, които са показател, че има икономическо раздвижване. Така че, ако съдим само по това, не би могло да се направи извод, че идва краят на кризата. Но все пак е положителна тенденция и се надяваме да се запази. Колкото по-скъпо се продават имотите на публична продан, толкова по-добре - за кредиторите, че ще си получат обратно сумите, и за длъжника, защото, освен че ще си погаси дълга, може да му останат суми и за него. В момента не е рядка ситуация да се продаде обезпечението, но понеже не покрива задължението заради срива в цените на имотите, длъжникът има да изплаща още.

- Какво бихте посъветвали един длъжник, срещу когото е стартирала процедура по изпълнение?

- Хората трябва да знаят, че стигне ли се до съдебен изпълнител, нещата са сериозни и положението им може да стане още по-сериозно. Най-лошото е да предприемат тактика на укриване. Задълженията се увеличават, защото по презумпция се присъжда и законова лихва. Растат и разноските по делото. Най-правилното е да потърсят съдебния изпълнител, да предложат варианти за погасяване на дълга. В практиката има дела за 5000 лв. например от 2006 г., които вече са за 10 000 лв. Няма смисъл да се плаща едно задължение двойно. Правилото е, че сметката рано или късно се плаща.

- Преди време предложихте на държавата да събирате и нейните вземания. Какво стана?

- Предложихме доста неща, специално на Министерството на финансите, както да събираме повече задължения, така и по-добър контакт между нас с електронен достъп за банкови сметки, да комуникираме по електронен път. Държавата по закон е присъединен кредитор по всяко дело и се ползва с привилегия от получената сума, освен ако няма ипотека. Така че ние на практика събираме и не малко публични задължения и непрекъснато превеждаме средства на бюджета. Хубаво е да имаме синхрон с НАП, но засега възлагането на публични задължения не е много разпространено. Още повече че със законова промяна бе дадена възможност на всяка община да си назначи публични изпълнители. Доколко е удачно, е друг въпрос. Но е факт, че много общини работят с частни съдебни изпълнители и не знам дали някои няма да преустановят това с тези назначения. Но в никакъв случай общината с един или двама души не може да има капацитета и ресурса на една кантора на частен съдебен изпълнител, затова този начин на събиране няма да е толкова ефективен.

- Не комуникирате ли добре с НАП?

- Комуникация има. Правихме срещи преди 2 месеца, поставихме тези въпроси. Надявам се след края на отпуските да направим електронния достъп. Ние още преди много години го поискахме. Предишният министър на финансите каза "да", но тогава не беше готова информационната система на НАП. Сега е готова и работи от доста време и се надявам, че в края на краищата това ще се случи. Ние сме длъжни по закон да събираме първо публичните задължения. Държавата трябва да е по-активна в това отношение. Има добра воля, въпросът е най-после да се случи. В XXI век е нормално да комуникираме електронно. Така е не само по-бързо, но и пестим разходи и на държавата, и на страните по делата.

- Готов ли е регистърът на длъжниците?

- Готов е и в момента се попълва с информация. Трябва през октомври да го стартираме официално. Може би тогава няма да е пълен с информация, но поне ще стартира и ще видим каква част от колегите какъв процент от делата са успели да въведат. Много сложно се оказа. През годините се натрупаха страшно много дела при частните съдебни изпълнители. Някои кантори въвеждат данните автоматично. Но за тези, които го правят ръчно, е наистина голям проблем.

- Никаква част от регистъра ли няма да е публична?

- Много мислихме по този въпрос. Идеята ни бе да е публичен, но след като с колеги от Западна Европа направихме прочит на Закона за защита на личните данни, стигнахме до извода, че ще сме уязвими. Затова на този етап достъп до него ще имат всички съдебни изпълнители и лица, които имат правен интерес - държавни органи, както и всеки сам за себе си би могъл да изиска информация от който и да било съдебен изпълнител за наличие на изпълнителни дела срещу него. За банки, за финансови институции, за фирми, за граждани пътят ще бъде - когато се сключва някакъв договор, независимо какъв, би могло да се изиска от ответната страна да представи извлечение от този регистър дали има изпълнителни дела. Идеята е справката да не е скъпа, за да може всеки да си извади удостоверение.

- Още има дисбаланс в отношенията на държавата към частните и държавните съдебни изпълнители.

- Реформата протече изключително успешно. Нещата се занемариха - вместо да се подобряват, непрекъснато се създават някакви проблеми.

Първо бе въведен ДДС върху таксите на частните съдебни изпълнители. На практика цената при нас е с 20 % по-висока. Както и да се погледне, това е нарушение на правилата за конкуренция. После промениха ГПК за съдействието от полицията. В момента на частните съдебни изпълнители по закон са длъжни да оказват съдействие само МВР и кметът на общината. МВР им съдейства при много допълнителни хипотези, които го намаляват до минимум. Докато при държавните съгласно Закона за съдебната власт всички държавни органи, в това число полицията, и то незабавно, длъжностни лица, организации и граждани са длъжни да оказват съдействие. Само от този текст се вижда, че има абсолютно различно отношение, различни условия за едни и други органи, а те извършват една и съща държавна дейност. А сега депутатите обсъждат законопроект, според който частните съдебни изпълнители ще трябва да плащат такса за справки - в съда, КАТ, Агенцията по вписванията др. Справките между държавни органи са безплатни. Това е неравнопоставеност. До 2007 г. имаше такъв текст, но бе отстранен от парламента, който реши, че частните съдебни изпълнители не плащат за тази информация. Държавата там си прибира парите по косвен път - чрез ДДС и чрез нашите данъци. Сега отново кредиторите ще трябва да плащат тези такси първоначално, а в крайна сметка - длъжникът. Освен всички други правни проблеми на практика ще се забави много съдебното изпълнение при частните съдебни изпълнители. Ако този закон стане факт и на вас някой ви дължи определена сума и образувате делото, ще трябва да отидете в КАТ и да платите по сметка на КАТ сума за справка за автомобилите на длъжника, да дойдете с квитанцията, аз да пусна справката, след това трябва да платите на общината за друга справка, после в Агенцията по вписванията и т.н. Не само ще се губи време, но ще се трупат и разходи.