От около 30 години пернишкото село Студена е уникално с това, че няма роми - последните са се изселили много отдавна. И така допреди 4 месеца, когато чак от Врачанско в селото идва семейството на Нуша. Нито са ги гонили французите, нито пък врачаните. Ромите пристигат по покана лично на кмета. На фона на не една и две истории за скандали и побоища между българи и роми тази новина втрещява.

Причината за личната покана е, че ромското семейство има ценен за Студена капитал - 6 деца. Мнозина биха видели в тях само бели и главоболия, но в очите на кмета Валери Спасов те са цели 6 ученици и шанс селското школо да не бъде затворено.



"Това е въпрос на оцеляване



- няма достатъчно деца в училището, а с тези сега закърпваме положението", обяснява кметът.

За да спаси училището, Спасов не само поканил ромското семейство, но им дал покрив над главата, а сега се надява да намери работа на бащата по кариерите около Студена. Демографската политика на кмета не спира дотук. Обмисля да приюти и семейство мохамедани. Само с двама ученици. "Мъжът работи на магистрала "Люлин", но плащат много скъпа квартира в кв. "Църква", та ако им намерим тук по-евтина квартира, ще дойдат", казва кметът.

Още от вратата Спасов ни посреща с думите: "Пак проблеми - спрели им тока, ама се обадих да го пуснат. Поне докато не им намерим работа, ще го плащаме". Нуша и шестимата й ученици живеят в бившите общежития на работниците, строили язовир Студена. От 1954 г. те са неизползваеми и сега са почти порутени. Кметът обаче намира спонсори, с помощта на които ремонтира две стаи, с други хора от селото дават стари мебели и така бездомните във Врачанско роми тук се сдобиват с приличен дом. Имат огромен телевизор и хладилник - "От кмета са", обяснява 13-годишната Зорница. Преди това Спасов казва: "циганетата ме приемат като баща", но и без да го каже, то личи по начина, по който говорят за него. Когато знаят, че ще ги посети, лъсват цялата къща,



"да не каже кметът, че е мръсно"



Зорница заедно с братята и сестрите вече е ходила в селското училище, макар и само в последния месец от миналата учебна година. "Нашите деца ги приеха нормално, защото са чисти. Посещавам ги често - няма нищо циганско в тях", твърди кметът. "Имахме опасения, че ще се създадат настроения против ромчетата, но нашите децата ги приеха изключително нормално - заедно играят, заедно закусват. Самите ромчета са възпитани, спретнати и ученолюбиви, което се среща рядко и нека го кажем, е изключение", коментира и директорката на училището Миглена Димитрова. За интеграцията на децата говори и това, че едно от момчетата вече е в училищния футболен отбор.

В школото има завидните за много други селски училища 52 деца. Още поне толкова хлапета от селото обаче не учат тук, а в пернишкия квартал "Църква", където е най-близкото училище. "Много от децата се отписаха от училището преди повече от 10 г., когато покривът започна буквално да пада, а тогавашното ръководство не си мръдна пръста", обяснява ни кметът. "Основният мотив на родителите сега е, че в града децата им ще получат по-качествено образование, но аз не съм съгласна", допълва директорката. С нескрита гордост обяснява, че всички учители са специалисти по предметите и макар че на книга децата учат в слети класове, всъщност учителите вършат двойно повече работа, защото ги обучават отделно. За качеството на образованието говорят резултатите от външното оценяване. "На изпита след 7-и клас нашите деца постигнаха добро ниво. Най-високи бяха резултатите по английски език. Освен това седмокласниците ги приемат навсякъде, и то на първо класиране", обяснява Димитрова. Най-големият клас - 14-те четвъртокласници са най-голямата й гордост. Те са най-силните по английски и почти всички са доближили максималните точки.

Разбира се, решението на кмета изведнъж да снабди селото с цигани не е сред най-долюбваните му управленски решения за двата мандата. Много хора категорично са против и



дори поискали референдум



"Да има ли цигани в Студена, или да няма?". "Аз обаче бих поставил въпроса така: "Да има ли училище в Студена, или да няма", ядосва се Спасов. С директорката обясняват, че направили родителска среща, на която извикали и ромите и обяснили на родителите, че това е въпрос на оцеляване. "Те се съгласиха. Само хора, които не живеят в Студена или нямат нищо общо с училището и нямат ученици, са против", казва Димитрова. Кметът разказва с усмивка, че противниците на идеята му дори го обвинили, че си е довел гласоподаватели. "Какви гласоподаватели, бе? Това са деца. Не става дума за политика тук, а за училището. Ако трябва и арменци ще доведа, само за да не затворим училището", пали се той.

Но ваканцията си е ваканция и за училище е още рано да се мисли. Заварваме децата да помагат на баба си в приготвянето на туршията. "Майка им и баща им са в Балкана заедно с най-голямото внуче да берат боровинки, а аз трябва да ги гледам - да не ходят насам-натам, да им сготвя. Рекох, докато съм тук, да им сложа и нещо за зимата", обяснява бабата и сочи към няколко легена с чушки и домати. Не спира да изброява полушеговито-полусериозно белите на децата. "Ей тоя, Цанко, играе с децата от селото, ама им завързал краката и ръцете - все едно е милиционер, а те - в затвора, и ги кара да ходят. А те падат", нарежда бабата. Много й увеличават и звука на телевизора. "Аз искам да си легна спокойно да си гледам филмовете, а те увеличават до дупка", смее се жената.

Иначе за отсъствия от час отсега и дума не може да става. Даже домашни щели да пишат, защото учителките били добри. "Моята госпожа по английски е много добра", хвали се Зорница. По-малките казват, че нямали приятели, но пък в училище си играели с другите деца.

Кметът разказва още една толкова невероятна история. "Майката пазарува на вересия в магазина. Лятото отидоха в Петрич да работят и след 20 дена ми се обажда: "Кмете, изпращам 200 лв. със запис на твое име, да отидеш в магазина да платиш вересията, а останалите да ги дадеш за децата".