Васил Тончев е роден в София. Завършил е философия с профил социология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като психотерапевт, бил е научен сътрудник в Института за изследване на младежта, след това в Националния център за изследване на общественото мнение като научен секретар. После създава собствена агенция "Сова-5", която след това придобива и търговската марка "Харис".

-------

- Г-н Тончев, премиерът Бойко Борисов заяви, че Георги Първанов вече не е държавен глава, а политически субект, защото прави свой проект. Настина ли този проект сериозно застрашава ГЕРБ?

- Мисля, че ако има опонент, някаква перспектива в близкото бъдеще, това е именно групировка, която би възникнала около президента. Така че в това отношение премиерът е абсолютно прав.

- Ако ГЕРБ и проектът на Първанов са две алтернативи, може ли да бъде обяснено какви политически идеи представляват те?

- Рано е да се говори за това, тъй като ние не знаем проекта на Първанов. Макар че има някакви индикации. Знаете, че там бяха направени някакви проекции как би трябвало да изглежда България през 2020 г. и на тази база се разработват някои идеи. Предполагам, че на някакъв етап ще станат политическа програма. Това, на което ще залага президентът, е по-дългосрочна визия за развитието на България. Докато виждаме, че това, което става в страната, е просто спасяване на топката в състоянието на криза. Налага се постоянно да се работи, без особена перспектива - ден за ден да се спасяват нещата. ГЕРБ са обречени в момента да работят по този начин. Визирам икономиката, като казвам тези неща, защото в областта на вътрешния ред ГЕРБ направи нещо, което 20 г. никой не посмя и не пожела. Така че там перспективата е друга. Там може би ГЕРБ залагат нещо, което трябва да се наложи и да остане като ред в страната за дълги години напред.

- В този смисъл за последната година ГЕРБ успява ли да прибави някакъв електорат?

- Преди година подкрепата за ГЕРБ беше около 45%, сега е някъде около 40%, а може би и малко по-малко. Но това е съвсем нормално за изпълняваща властта партия, затова не смятам, че се е получил някакъв срив при тях. В прилични рамки те задържат своите симпатизанти. Но това, което става, е, че тези, които не ги одобряваха, бяха около 9%, а сега са 40%. Т.е. има два почти симетрични лагера на хора, които одобряват или не одобряват ГЕРБ. Тук проблемът е, че тези 40%, които не ги одобряват, не са припознали една единна алтернатива на ГЕРБ. Още няма политически субект, зад който те масово да са застанали.

- Кои проблеми най-много притесняват хората, които не одобряват управлението на ГЕРБ?

- Безспорно икономиката буди най-голямото притеснение. Но има и други сектори с много тежки проблеми. На първо място е здравеопазването. Здравеопазването, финансите и икономиката - това са нещата, които ще решат успешността на мандата. Но това ще бъде след 3 г. Това, което поддържа високия рейтинг, е дейността на вътрешния министър Цветан Цветанов. Харесват се Росен Плевнелиев и Мирослав Найденов, които направиха обещаващи неща или успяха да привлекат вниманието на електората.

- А добрите заявки на Анна-Мария Борисова успяват ли да повдигнат дори и с процент нейния рейтинг?

- Не. Положението е много тежко там от всяка гледна точка. И от специалистите, които са в здравеопазването, и от хората. Просто негативизмът е голям.

- Много лобистки скандали съпътстват управлението на ГЕРБ през тази една година, но липсваше вътрешнопартийната дискусия. В БСП е обратното - там всеки има различно мнение. Това ли са двата полюса, отвъд които партиите могат да се разпаднат?

- Нещата са много различни. Някак си дясно мислещите хора в България се оказаха много крайни и големи индивидуалисти. Дясното постоянно се раздробява на базата на това, че там няма отбор. Знаем какво става със СДС и всички значими субекти в дясното пространство. Дали така ще стане с ГЕРБ, не мога да кажа. Дано да не е. Тъй като е безспорно, на България й е нужна една дясна партия с устойчиви връзки, които да присъстват в обществото ни. Вляво е различно. Всъщност в България има само една структурирана партия и това е БСП. Някак си между тези хора има солидарност към общото, към отбора, което ги крепи и движи във времето. И виждаме, че от изключително тежки ситуации, от много тежки провали в миналото те пак успяват да се справят. Докато сами сега можем да си дадем сметка къде са лидерите на СДС. Какви са отношенията между Иван Костов, Петър Стоянов и Стефан Софиянски. Те са по-непримирими, отколкото отношенията им с техните опоненти. Не зная, може би в ГЕРБ ще успеят да оцелеят и да се отворят. Това е много интересен въпрос за политическата структура у нас.

- Може ли да се каже върху какви идеи е стъпила ГЕРБ, за какво се бори, какво може да я сплоти?

- Това, което ги сплотява, е ясно - солидарността, начинът, по който възприемат прехода. Това са безспорно социални искания. Най-вече искания за справедливост. Те са хора, които не са доволни от начина, по който се извърши всичко у нас. И на тази база тяхното искане е по-здрав социален и правов ред в страната. Това е патосът и той е морален.

- Какво значи да се създаде един нов политически проект и място за какви нови проекти има сега - ляв, десен, центристки?

- Да се създаде нов политически проект означава да можеш да накараш много хора да повярват в това, че имаш някаква перспектива, че можеш да водиш страната нанякъде. И нормалната ротация, както е във всички по-развити демокрации, е ляво-дясно. Това е засилване на икономиката и бизнеса и засилване на социалните елементи. Макар да знаем, че нещата много се преплитат, нямат ясна диференциация. Но безспорно в България ще се наложи нов проект на този, който даде някаква по-добра икономическа перспектива за страната.

- Значи не е важен толкова лидерът, а по-скоро идеите, които ще роди този проект?

- Те се персонифицират. Тези идеи могат да бъдат прокарани от безспорен лидер, който се харесва от широката общественост. Затова БСП е малък мащаб за един нов ляв проект. БСП може би ще бъде най-големият субект в този евентуален проект, както разбирам, но безспорно няма да е водеща.

- А има ли място за нов десен проект извън сега съществуващите?

- Очевидно е, че в момента лидерите на "Синята коалиция" се разграничават от ГЕРБ. И основателно. Ако искат да имат своя идентификация, трябва да наложат други идеи - много по-успешни, в областта на финансите и икономиката. Мисля, че както ще помагат да се удържи във времето мандатът на ГЕРБ, така и ще търсят своя идентификация, по-различно лице. Обединението на "Синята коалиция" е донякъде успешно и е очевидно, че единството трябва да се развива, за да оцеляват.

- В свое интервю казвате, че от ГЕРБ се отдръпват бизнесът и хората, свързани с частния сектор. Продължава ли тази тенденция и тогава партия на кои групи е ГЕРБ?

- Съвсем определено в средите на бизнеса не се гледа с добро око на това, което направи ГЕРБ. Защото цялата криза минава като че ли на гърба на работещите хора. Те продължават да се товарят, което, естествено, води до негативизъм. Бизнесът е достатъчно зрял, за да иска еднозначно да се определи в някаква посока, но във всички случаи, ако възникне реална изборна ситуация, ще търси излаз в някаква посока. Лошото е, че сега ни предстоят местни избори, а там акцентът е съвсем друг - там ще се търсят субектите на местно ниво. Ще се правят местни коалиции, които няма да се опират нито на ГЕРБ, нито на БСП в основни линии. И тук мисля, че ГЕРБ прави една сериозна грешка, като назначава за една и съща дата президентските и местните избори. Тъй като има много хора, които не одобряват това, което прави ГЕРБ. И когато отидат на местните избори, за да гласуват за друга алтернативна формация на ГЕРБ, тогава ще гласуват и за алтернативен кандидат на ГЕРБ за президент. И това ще увеличи до голяма степен шанса на опонента на ГЕРБ, който и да е той.

- Предстои вот на недоверие. Защо ДПС не са така категорични дали го искат?

- ДПС имат друг тип политика. Естествено, че го искат, но не искат да покажат, че го искат. Тъй като, общо взето, политиката там е "Мирна глава сабя не я сече". И те просто искат да печелят време. Ще търсят своя шанс във времето, но моментът не е дошъл. Така че ДПС ще продължат да имат тази пасивна политика до момента, в който не видят свой ясен стратегически партньор. В момента никой не би искал и не би могъл да се съюзи с тях и да разчита, че те са негов съюзник. Просто те изпаднаха в изолация и очевидно е, че тяхната стратегия е да чакат това да се промени. Може би ще им е трудно да се промени с този лидер, но пък те без този лидер не могат.