Властите в Лондон съобщиха наскоро, че ще въведат по-строг визов контрол за младите хора, които идват да учат в страната. Това стана след като ново проучване показа, че над 20% от чуждестранните студенти остават в Обединеното кралство и след като завършат. Официалната статистика сочи, че през 2009 г. във Великобритания са пристигнали 196 000 имигранти, което е с 33 000 повече от предходната година. Едно от обещанията, с които новото правителство в Лондон спечели изборите през май, беше, че ще смъкне тази цифра от стотици на десетки хиляди души. Това според министъра по въпросите на имиграцията Деймиън Грийн не може да стане само посредством ограничен достъп на чужденци до трудовия пазар. Защото се оказа, че все повече хора се установяват постоянно във Великобритания, заявявайки, че идват да учат за няколко години.

"Вече въведохме ограничение върху работните визи, което е вторият най-разпространен начин за влизане в страната след студентските визи. Явно ще трябва да ограничим и броят на студентите, защото мнозина от тях не идват тук, за да следват", посочи Грийн. Той съобщи, че едва половината от чуждестранните младежи се записват в британски университети. Останалите посещават колежи или специализирани училища, някои от които са само параван за узаконяване на престоя им в страната. Министърът обяви тези данни в Лондон, където представи резултатите от най-новото проучване на британското вътрешно министерство - Хоум офис. То проследява какво се е случило с всички чужденци от страни извън Европейския съюз, дошли да живеят на острова през 2004 г. Тогава най-много визи са били издадени на студенти - общо 186 000. Изследването е установило, че 5 години по-късно една пета от тях, или 37 000 души, продължават да живеят в Обединеното кралство. Нещо повече, броят на визите, издадени на студенти и членове на техните семейства, е скочил до 307 000 през юни т.г. Според Деймиън Грийн това е признак, че имиграцията е станала неконтролируема. Той посочи, че правителството ще въведе по-строг контрол, за да може само "истинските студенти" да влизат в страната. Те са особено ценни за британските университети, тъй като понякога плащат такси, които са седем пъти по-високи от тези за британските им колеги.



Ограниченията засягат и българските студенти



"След следването мнозина от тях остават във Великобритания и поемат по пътища, които им позволяват да работят и да вземат гражданство. Но следващата ни стъпка ще бъде да проверим дали можем да си позволим това да продължи и дали не трябва да променим правилата така, че да бъде отменена практиката, по силата на която чуждестранните студенти автоматично имат право на виза, която после им позволява да останат в страната", посочи Грийн. Подобно ограничение би засегнало и българските студенти, които вече не трябва да кандидатстват за студентски визи, но все още се нуждаят от разрешително за работа, ако потърсят реализация в Обединеното кралство. Проучване от м.г. показа, че заради намалелите възможности за работа 25% от завършващите тази година искат да продължат образованието си. Рецесията се отразява и на плановете на българските студенти. Университетите в Обединеното кралство са сред най-предпочитаните от младите българи, избрали да завършат в чужбина. Данни на Британския съвет сочат, че през тази учебна година два пъти повече български студенти следват на Острова. През 2008 г. са били приети 389 души, докато година по-късно вече е имало 808 българи първокурсници. Рязко спадналите такси са една от основните причини за увеличения интерес към британското висше образование. След влизането на България в Европейския съюз обучението за бакалавърска степен струва вече 3000 лири, докато преди можеше да стигне до 12 000. Но според Александър Ганчев, който е завършил магистратура в London Business School, другата причина е, че британските университети дават възможност за много добра професионална реализация. М.г. той работеше в Лондонското сити за банката Standard Chartered. "London Business School е със сигурност най-доброто британско училище в тази област и едно от двете най-добри в Европа. От една страна, образованието е много добро, а от друга, много компании, които търсят специалисти, знаят за тези два университета и идват да наемат хора", споделя Ганчев.

Според публикувано м.г. проучване във Великобритания показва, че кариерата на инвестиционен банкер вече не е толкова търсена от завършващите студенти. Те са я наредили едва на девето място в списъка на предпочитаните професии, докато през 2008 г. е била втора. Младите хора, на които им предстои да се дипломират на Острова, са посочили, че в условията на рецесия е много по-вероятно да си потърсят работа като учители. Около 25% от тях са заявили, че ще се опитат да продължат да учат и за магистърска степен с надеждата, че докато я завършат, икономическата криза вече ще е отминала. Бела Димова следва археология и антропология в Кембридж. Тя сподели, че подобни намерения имат и много български студенти. "Типичният български студент в Кембридж учи математика, компютри, икономика или инженерни науки и обикновено тези специалности произвеждат много кадри за инвестиционно банкерство и по-перспективните индустрии. Много хора, независимо каква специалност завършват, продължават да се занимават с финанси, банкерство или консултантски бизнес. Но сега повечето мои български познати тук мислят да кандидатстват за магистърска степен - или като застраховка, или като по-сигурен вариант, отколкото работа", посочва Димова. Но ако не успеят да продължат по-нататък образованието си, има ли вариант да се върнат в България или предпочитат да търсят препитание във Великобритания или в трета страна?

"Мисля, че предпочитат първо да търсят работа на Острова и след това в България - заради връзките със семейството и приятелите", смята Бела. Според нея България не е предпочитана дестинация за работа заради по-ниските заплати и не толкова големия престиж. Същите доводи изтъква и Надя Павлова, която завършва международни отношения в HULT International Business School в Лондон. "Младите българи искат по принцип да се завърнат в България, но те не виждат надежда или желанието на управляващите в момента да помогнат за тяхното развитие. Би трябвало правителството да работи върху политика, която да създаде по-добри условия за реализация на българските студенти", изтъква Павлова. Причина, поради която и бившият студент в Лондон и настоящ банкер Александър Ганчев смята, че въпреки рецесията на Острова, българите, завършващи британски университети, все още имат по-добри перспективи в Обединеното кралство: "Безспорно и в България има нужда от кадри, както има и възможности. Но ако сега трябваше да си търся работа, бих направил всичко, за да намеря работа в Лондон".