Самотният Саркози усеща европейския фронт зад гърба си и напразно очаква дезертиралия Борисов за съюзник. |
След спотайване по острия европейски дебат Борисов внезапно се оказа на светло заради Европейския съвет в Брюксел и би отбой: "Не искам ние да влизаме в този диалог, защото нямаме проблем и самата Франция няма проблем с България, така че не искам да сме в един кюп с останалите държави, които имат проблем". На кого да разчита Париж? Остава му един Силвио Берлускони, който дори в Италия стърчи самотно, защото тамошният печат го взе на прицел - също както Саркози стана мишена за френските медии.
Въпреки че Франция и Италия са големи държави, при това основателки на Европейския съюз, общият им фронт срещу всички останали изглежда по-скоро губещ, отколкото побеждаващ. Всеки ден срещу тях се изправят
все по-гласовити противници
Сред критиците им са Европейският парламент и Европейската комисия, Великобритания, Германия (с уговорката да не се правят сравнения между днешните и предишните депортации), Испания, Португалия, Белгия, Люксембург, всички в Източна Европа с многобройно ромско население (плюс българският президент Първанов). В този фронт са Съединените щати, очакват се и онези, които още се озъртат на кого да заложат. Дори кандидатката за ЕС Турция не се поколеба да скочи срещу политиката на Франция, макар че това може да й струва още по-голямо отдалечаване на перспективата й за членство. За да засрами Саркози, тя заяви, че е готова да приеме всички изгонени от него румънски и български роми, които обаче не бързат да се възползват от гостоприемството й. Полемиката стана толкова заразна, че започна да въвлича и държави, които едва ли някога са се замисляли за ромския проблем в Европа. Тя върна борбения дух на болнавия пенсионер Фидел Кастро, който изрази подозрение, че президентът Саркози е по-закъсал пациент и от него.
Колкото и да вярва, че има право да брани интересите си, Франция усеща
стратегическа слабост
и затова се изнервя. Издава я невъздържаният език на Саркози, който отказва да води дебат, а се нахвърля върху всеки несъгласен с неговото мнение. Мъничкият Люксембург бе нападнат, само защото еврокомисарката Вивиан Рединг, която е длъжна да брани човешките права, е родом оттам. В качеството си на зам.-председател на ЕК тя не изразява позицията на своята страна и критиката й срещу Франция не ангажира с нищо Люксембург. Първата й по-остра реплика срещу Париж обаче бе достатъчен сигнал за Саркози да прегази родината й, като препоръча на Люксембург да приюти всички изгонени роми, за да види каква напаст са. Правителството на малката държава обаче показа кураж (за разлика от по-голямата България), като реагира веднага, без да се страхува от размера на Франция.
Париж е обречен да загуби войната, защото тя се води не толкова за ромите, колкото за принципи, заложени в основата на Европейския съюз. Самата Франция е наливала темелите му и колкото повече напомня за заслугите си,
толкова повече олеква
днешната й политика. Погледнете поведението на френския посланик в София Етиен дьо Понсен. Допреди месец той служеше за морален и политически коректив в България и неговата позиция по вътрешни въпроси се приемаше с уважение, въпреки че противоречеше на дипломатическото правило за ненамеса. Така стана с казуса "Борилски", с дебата за реформа на съдебната система и пр. Последната му публична изява тази седмица преди окончателното му отпътуване показа колко е загубил тежест. Президентът Първанов го смъмри като ученик да не се бърка там, където не му е работа. Неговата лекция пред Атлантическия клуб бе направо катастрофа - особено чрез препоръката му как България да извърши кадрови промени в правителството си и да си назначи министър за ромите. Всеки би го запитал: а защо не и за турците, арменците, евреите, власите и пр.? Може да е сигурен, че за разлика от Букурещ, който се поддаде на натиска и наистина откри такъв пост в правителството си, София скришом му се усмихва. Ще мине доста време, преди Франция да върне авторитета си в България. Сега по всеки въпрос, повдиган от нея за поведението на българските власти, ще следва отговор: "А вие защо биете ромите?" Жалко. Това е загуба преди всичко за България, защото нейните управници са доказали своята склонност да се самозабравят и имат нужда от външни корективи.
Опитът на Борисов да избяга от европейския спор, за да запази шансовете си за влизане в Шенгенската зона догодина, е
белег за безпомощност
Заявката му да се откачи от Румъния, за да не се удави заедно с нея "накрай Дунав", показва колко не разбира политическите игри в ЕС. За негово сведение България вече няколко пъти е правила такива опити и винаги е била връщана в тандема, защото противно на официалните приказки тя няма собствена писта. Двете държави са обречени на дълго съжителство в антрето на общия европейски дом заради сходното си ниско икономическо равнище, съчетано с висока управленска корупция и безнаказана престъпност. На последния Съвет на министрите, който потвърди изводите на Еврокомисията, че наблюдението над България и Румъния трябва да продължи еднакво въпреки някои разлики в старанието им през последните месеци, най-тревожният знак бе, че у повечето държави се е появило силно желание да им сложат бариера за Шенгенската зона. Причината не е само във Франция, която въпреки смиреното поведение на Борисов не прави разлика между България и Румъния и еднакво ги заплашва да ги спре за Шенген, а и в онези развити държави, за които френската олелия за ромите е предупредителен сигнал да направят санитарен коридор около двете проблемни държави. Борисов трябва да е наясно с лицемерието по ромския проблем, защото колкото и да защитава принципите си, Европа предпочита да държи ромите възможно най-далеч. Иначе Люксембург наистина щеше да ги покани да му дойдат на гости, а не да се сърди на Саркози, че му отправя подобни оферти.