|
| ------ |
Най-смущаващото е, че проектът за бюджет през 2011 г. няма ясна идея, макар в следващите 20 години трудно може да има някакви други големи приоритети извън образованието, науката и инфраструктурата. В съставения от управляващите бюджет върху тези два сектора обаче няма никакъв акцент. Има просто един сбор от цифри, които показват, че едни хора ще похарчат едни пари за едни неща, които са подредени по незнайно какъв начин. Бюджетът е добър за гражданите и бизнеса, когато подпомага развитието на държавата и гарантира стабилност и икономически растеж. А бюджет 2011 е толкова далеч от това, че може с него, може и без него.
На първо място, този бюджет не е реформаторски. Досега правителството не е направило нито една реформа и няма идея какво изобщо трябва да се направи в която и да е област. Освен общи приказки и заклинания, че управляващите смятат да правят нещо, в реалния живот нищо такова не се чувства.
Да вземем например администрацията.
Съкращенията никога не са означавали реформа.
Когато има формулирани цели за това гражданите да получат повече и по-добри услуги за по-малко пари, това се нарича реформа. А това, че ще съкратиш една структура и ще я преместиш от едно място на друго, и че ще уволниш 10 души и после ще ги назначиш, не е реформа. Предишното правителство съкрати държавната администрация с много повече хора от сегашното. Но тогава никой не каза, че има реформа. Какво е по-различно сега? Аритметичното съкращаване на хора не води до нищо добро.
Какво се случва например в МВР? Във всяка друга държава министърът на вътрешните работи отдавна щеше да си е подал оставката заради провала с издаването на новите документи за самоличност. Индиректните загуби за икономиката от това са близо 1% от БВП. Когато хиляди българи всеки ден биват тормозени, това може да е всичко друго, но не и административна реформа или добро управление.
Секторът на сигурността е голямо перо в бюджета. За него догодина са предвидени 2.683 млрд. лв. Но не бива да се слага знак на равенство между МВР и Министерството на отбраната (МО). Икономическият и управленският капацитет в двете ведомства е доста различен и той е в полза на МО. Там работят отдавна по линия на НАТО. Друг е въпросът, че невинаги политическите решения, които се взимат, са добри. Затова се получават големите разходи с поръчките за въоръжение. Това е въпрос на лобизъм вътре в самото министерство и на опити на всеки на политическо ниво да бъде дадено по малко.
В МВР ситуацията е съвсем различна. Независимо кой е министър, това е ведомство с минимален и доста под средното ниво управленски капацитет, с много неясни принципи на управление и с много ниска бюджетна ефективност. С други думи -
МВР е една тъмна дупка
Тази структура е далеч от всякаква ефективност и това се вижда от сравнението на показателите с тези на другите европейски държави. В ЕС за полиция и вътрешна сигурност се харчи към 1% -1.1% от БВП, а в България тези разходи са 1.9% - 2%. Преди две години със Световната банка реализирахме една поредица за преглед на публичните разходи, в която беше включена системата на правосъдието и съдебната власт. Въпреки усилията, които положихме да убедим ръководството на МВР да се направи такъв преглед на техните публични разходи, те не се съгласиха. Т.е. независимо кой е там, МВР не желае да допусне външен поглед и оценка. Тогава много от митовете, които съществуват, щяха да бъдат развенчани. Бюджет 2011 с нищо не променя тази ситуация. Не се прави никакъв преглед на ефективността на разходите на ведомството и дори средствата, с които то ще разполага, се завишават с около 50 млн. лв. и ще надминат 1 млрд. лв.
Освен реформите вторият много важен въпрос за бюджета и икономиката догодина е, че без чужди инвестиции България
няма как да има стабилен висок икономически растеж
Ако разчитаме само на вътрешното потребление, макромоделите показват, че по никакъв начин не може възстановяването на растежа да бъде устойчиво над 1.5%. А в бюджет 2011 управляващите залагат ръст на икономиката в размер на 3.6%.
Много важно е да се каже, че въпреки правителството, икономиката все пак дава признаци, че се възстановява. Подчертавам, че това се случва въпреки политиката на държавата, която през последната година и половина е враждебна към бизнеса и към гражданите. МВР и министър Цветанов нанесоха сериозни вреди на икономиката. Как освен като "враждебни" да се нарекат показните операции срещу клиентските центрове на енергоразпределителните дружества? Така се прогонват чуждите инвестиции от България, а те са тези, които създаваха работни места. През 2009 г. чуждите инвестиции у нас възлизаха на 6-7 милиарда, и то във вихъра на най-голямата икономическа криза в Европа и света. А през тази година стигнахме дъното на чуждите инвестиции и се върнахме на нивата от 90-те години. Трябва да е ясно, че икономиката няма как да се възстанови, без отново да стане атрактивна за чуждите инвеститори. А с гонения срещу тях това няма как да се случи. Вътрешните ресурси могат да държат ръста на БВП около 0%, но не могат да дадат тласък на икономиката.
И все пак
има две правилни неща в съставения проектобюджет
Това е замразяването на заплатите и на пенсиите. Ако управляващите успеят да удържат това си намерение, ще свършат нещо добро. Доходите скочиха много преди кризата и нивата им не отговаряха на конкурентоспособността на икономиката. Известно е, че държава във валутен борд не може да обезценява валутата си. Затова начинът за корекция е свързан с това в добри времена заплатите да растат по-бързо, но в лошите трябва номинално да се коригират надолу или поне да се замразят. Ясно е, че това е силно непопулярна мярка, но тя е правилна от гледна точка на макроикономиката. Благодарение на нея предприятията ще продължат да работят и ще се гарантират работните места на хората. А когато има работни места, рано или късно икономиката ще се развие и доходите ще се възстановят.
Решението бюджет 2011 да се базира на надценен ръст на икономиката е частично тактическо и частично политическо. По-високият БВП автоматично сваля процента на дефицита. При по-нисък БВП и висок номинален дефицит, като процент от БВП той не би бил 2.5%, а сигурно отново ще е над позволените в Договора за присъединяване към ЕС норми - 3%. Политическият замисъл се крие в това, че една дясна партия няма как да увеличава постоянно публичните разходи като процент от БВП, т.е. не може да обоснове защо изземва по-голям доход от бизнеса и от населението, за да го преразпределя по един доста неефективен начин. В този смисъл завишеният БВП върши "добра" работа на кабинета.
През последната година и половина бюджетът е толкова объркан, че дали той ще съществува или не, няма никакво значение. И без това никой не се съобразява с правилата, които са заложени в него. Всичко е замряло - вече никой не говори за програмни бюджети, за ефективност на разходите. Видимо управлението не е добро и има доста ниско ниво на ефективност и качество на публичните разходи.
* Авторът е бивш зам.-министър на финансите от НДСВ.
Не моа му вярвам на тоя.
