Всяко дете, родено в САЩ, получава американско гражданство - това постановява закон, приет през далечната 1868 г. Този регламент обаче е в ущърб на Америка - тръбят критиците на практиката "раждам и изчезвам". Затова влиятелният сенатор републиканец Линдзи Греъм от Южна Каролина внесе предложение за промяна с цел да бъде сложен край на тактиката "раждам и изчезвам", като се имат предвид пътуванията на бременни жени до щатите с цел новороденото да получи американски паспорт. Луи Гомърт, конгресмен от Тексас, предупреди, че дори враговете на САЩ могат да се възползват от параграфа,



изпращайки бременни жени към Америка



и обучавайки след това децата им в тънкостите на тероризма.

Подобен закон за получаване на гражданство имат по-малко от 20% от страните по света. Навремето той е бил въведен в САЩ с цел да се сложи край на робството. Всяко новородено е ставало свободен гражданин на страната. Според изследване на института "Пю" днес майките на 8% от новородените в САЩ деца са пристигнали в страната нелегално. Много са чуждестранните семейства, които се възползват от закона. Наскоро в. "Вашингтон пост" помести информация за една китайска агенция, която срещу 14 750 щатски долара осигурявала на бременни жени тримесечен престой в САЩ с цел раждане. Визата обаче клиентките трябвало да си набавят сами. По същия начин постъпват и много жени от Южна Корея или Латинска Америка. Причината най-често е желанието на родителите някой ден детето им да следва в САЩ. По-голямата грижа на противниците на този параграф от конституцията обаче са децата, които служат за легализиране на престоя на родителите. В действителност само 4000 чужденци на година се разминават с репатрирането от Америка благодарение на американския паспорт на децата си. Родителите биха могли да получат американски паспорт едва когато детето им навърши 21 години.



56% от американците искат запазване на статуквото



Повечето критици на оспорвания параграф искат да сложат край на злоупотребите, прилагайки европейски модели. Те предлагат например децата на чужденците да получават гражданство след по-дълъг период на пребиваване в страната. Тези, които са против, смятат, че подобен подход би довел до възникването на цяло съсловие от младежи без гражданство. Освен това законодателната промяна няма да е лесно начинание - тя трябва да бъде подкрепена от две трети от членовете на двете камари на Конгреса.

Наскоро американският президент Барак Обама отново настоя за приемане на нов закон за имигрантите. Ако бъде приет, законът ще промени живота на 15 000 до 40 000 незаконно пребиваващи в САЩ българи, а като цяло между 11 и 14 милиона души живеят незаконно в САЩ. Това са данните от официалната статистика. Неофициалните цифри са много по-високи, но истината е, че никой не знае точния брой на хората без редовни документи в САЩ.

Проблемът е с кризисни мащаби, дължащи се най-вече на тромавата и остаряла имиграционна система. Неговото решаване е блокирано от дълбоки разногласия между републиканци и демократи в Конгреса, които не могат да стигнат до консенсус по планираната имиграционна реформа. В една от своите посветени на този проблем речи Барак Обама призова за сътрудничество между двете партии и за по-бързо придвижване на нов закон през Конгреса. Освен последици за сигурността незаконната имиграция има огромен икономически ефект, каза президентът пред студентите в Американския университет във Вашингтон. "Милиарди долари данъци се губят всяка година, тъй като на много от незаконните работници им се плаща под масата", предупреди президентът.

При сегашната, по думите на Обама, "разбита" имиграционна система Америка не привлича свежа квалифицирана работна сила. "Даваме визи на студенти от цял свят, за да получат в нашите най-добри университети инженерно, компютърно, научно образование. Но нашите закони



не им позволяват да започнат бизнес тук



Вместо да обучаваме предприемчиви хора, които да създават работни места в нашата страна, ние обучаваме конкуренцията", подчертава Обама.

Един от най-тежките проблеми е хуманитарният. Незаконно живеещите често са разделени с години от семействата си, а липсата на редовен статут ги обрича на експлоатация и унижения.

Българският икономист Асен Асенов, преподавател в Американския университет, изследва въпроси на социално-икономическата реализация на българите в САЩ. "Хиляди са българите, които са с неустроен или с нелегален статут в Съединените щати. По моя скромна оценка това са между 15 000 и 40 000 души българи, които са в момента на територията на САЩ. Голяма част от тях са тук вече от 10, 15, а и повече години. Техният проблем е първо, че не могат да бъдат наети легално на работа. Техните деца трудно получават каквато и да било помощ - за колеж например. Достъпът до медицинско обслужване също е ограничен. Така че една реформа по отношение на имигрантите би била нещо много положително за хилядите българи, живеещи нелегално в САЩ", казва Асен Асенов. Той допълва: "За близките и роднините на тези българи това ще бъде една изключителна новина, защото тези българи най-после ще могат да се върнат в България и да видят своите близки и роднини. Защото принципът на нелегалната имиграция е много прост - веднъж решил да останеш тук, връщането в България е много трудно, ако статутът ти е неуреден, тоест тези хора са



напълно откъснати от близки и роднини



в родината си".

Въпреки натиска, упражняван от правителството на Барак Обама върху Конгреса, реформата едва ли ще се осъществи бързо. "Трябва да бъдем много предпазливи в своите очаквания. Това, което Обама изрази като принципно виждане за реформата, е първа стъпка. Предстои дълъг период от месеци, може би години на действия за реалното осъществяване на тези идеи и прокарването им в реални реформи", категоричен е Асен Асенов.