Казанка е от тези села, в които човек не отива, но попадне ли, усеща специфичния им чар и иска да се върне пак. Но не го прави, защото в крайна сметка има други по-чаровни места, с доста по-занимателна география. Намира се на 16 километра северозападно от Стара Загора, в полите на Сърнена Средна гора. Природата е прекрасна, миналото - като във всеки планински край - борческо, настоящето се определя от пенсионери. 130-те старци живеят трудно, на една пенсия, с гастролиращ доктор в понеделник и петък. Но пък за разлика от други български села жителите на Казанка имат лукса да ползват автобус, който спира два пъти дневно, а и се радват на добър асфалтов път до големия град.

Богатите виладжии са кът, англичани няма, но къщите са спретнати. Част от тях носят неподдържана възрожденска архитектура. Старозагорските минерални бани са близо, но и полигона "Змеево". Това нито изостанало, нито прогресиращо село има една особеност - жителите са се хванали в ръце и



не чакат спонсори или Бойко Борисов



да им оправи селото. Сами се грижат за него. Естествено, имат си и водач - кметът Никола Трайков Димитров, който ги организира, напътства и подкокоросва да вършат общественополезни дела.

71-годишният Димитров носи гръмкото прозвище Войводата, тъй като коренът му е от славния Кукуш, а и се пали лесно. През комунизма работи като технически ръководител в строителството, а през 2007 г. е назначен за кметски наместник на Казанка. Той е от ВМРО, а партията е в коалиция с ГЕРБ, поради което е пратен да ръководи селото. В Казанка обаче е пришълец, местните недоволстват, срещат го с подписка в защита на стария си кмет. "Тъй ли кмете, ти хората си ли не можеш да озаптиш? Или предаваш документите, или аз заминавам и повече няма да се върна", казва рязко Димитров на предшественика си. Старият наместник, управлявал Казанка 30 години, овладява ситуацията. Днес Димитров искрено съжалява, тъй като на бившия са му оставали едва 11 месеца до пенсия. "Ако знаех, щях да откажа, хора сме", казва Димитров.

Първата му работа е да изгони циганите. Те са едва три семейства, но самонастанили се, от Котленския край и се занимават с кражби. Казва им да се разкарат мигновено и никакви обяснения, разяснения и оправдания не го трогват.



Хелзинкският комитет тук не важи,



защото бай Никола си има пистолет. Газов, но пък хваща страх. От тук нататък жителите вече го харесват. В селото дори и по турско време са живели единствено българи.

Казанка в сравнение с други български села "инфраструктурно" е уредено - има телефон, токът рядко спира. Магазинът се зарежда редовно, полицай също се мярка. Хората са пропищели от разни арендатори, но бай Никола и да иска, това не може да го оправи. Може обаче да "съживи" историята, а тя е най-голямата ценност на селото. Тя е като морето за Варна, Витоша за София или хумора за Габрово. Тя е това, което дава облика на Казанка, духа на местните, атмосферата, която не се напипва, но е вградена в улиците и къщите.

Тук е живял ботевият четник Стоян Войвода. Брат му Иван Терзиев е бил опълченски командир. Срещу турците се е борил и Люто Войвода. Църквата е построена през 1857 г. върху основите на още по-стара черква, в нея е пял дякон Левски. Почти всеки дом е дал жертва във войните от първата половина на ХХ век.

Затова първата и най-естествена работа на бай Никола е да се погрижи за историята. През 2008 г. са намерени 30 000 лв., които реставрират изцяло църквата. С дарение помага бизнесменът Васил Данчев. Местните хора се включват с поддържане на двора. Плевят, поливат, чистят. Сега Казанка има красива и спретната църква, която спокойно може да е туристически обект. Разбира се, ако някой се сети да води там туристи.

Втората важна инициатива е да бъде обновен паметникът на загиналите във войните през 1912-1918 г. Той е в центъра на селото, но занемарен, олющен, изцапан от птички и със заличени надписи. Като войнишки паметник е зачислен към междуведомствена комисия, но в Казанка никой не чака институциите. На селския събор на Архангеловден бай Никола дава идея паметникът да се ремонтира и след като селяните радушно приемат, тържествено обещава да бъде открит на 2 юни - Деня на Ботев.

Кметът прави инициативен комитет, дава лични 100 лв., с 200 лв. се включва секретарят на община Стара Загора Николина Горова. За набирането на останалите 500 лв.



се разгръща истинско "народно движение"



Всеки жител заделя колкото може от мизерната пенсия. Хората дават с радост, пък и с доверие, че парите ще отидат точно за целта. Бай Никола праща емисари в казанските квартали в Стара Загора и Казанлък, където са преселени стари родове. Наета е фирма, работата почва, а кметът прави събрания, където тече отчетност и "граждански контрол". На 2 юни паметникът е празнично открит. Но към мраморния постамент е прибавено и истинско артилерийско оръдие. То е бракувано от близките военни заводи, разтропаният бай Никола го намира и слага на мегдана точно до паметника. Тъй вместо да отиде за претопяване, оръдието се озовава в центъра на едно българско село и става ценна реликва на миналото.

Градинката край паметника е прекопана, бордюрите са боядисани. Поставена е допълнителна плоча с имената на загиналите, които по грешка са пропуснати навремето в основния паметник. Близката автобусна спирка също е ремонтирана.

През тази пролет пътят към селото е бил затиснат от храсталаци. Шофьорите недоволстват, на завоя колите спират, за да се разминат. Решението? Бай Никола търси от ведомствата храсторезна машина, намира. Обаче тя не решава целия проблем. Тогава жителите на Казанка се хващат и сами изчистват храстите. Пари не търсят.

"Когато има да се прави нещо, слагам бележка, че на еди-коя си дата ще се върши еди-какво си", разказва Никола Димитров. Хората откликват, защото няма друг, който да стори хубавото. А и защото са видели, че с тяхното желание и оправността на кмета работите се получават. Вечер преди тръгване бай Никола често оставя боя, инструменти или други пособия на хората.



На другия ден им се поскарва,



ако работата не е свършена. Понякога плаща сам материалите, но и селяните помагат с труд. Нещата вървят и явно това е формулата за успех, след като за цялата 2010 г. Казанка разполага с едва 700 лв. бюджет.

На събрания редовно се обсъжда какво и как е направено. Те пък се провеждат в клуб, открит от кмета в старото читалище. Цветята пред него редовно се поливат и никой не пакости, защото хората сами участват в поддържането.

Сега бай Никола и хората от селото са се заели да възстановят къщата на Ботевия четник Стоян Войвода. Тя е паметник на културата, би следвало да е грижа на ред институции, но по същество представлява една почти разрушена плевня. Нужни са много пари и жителите на Казанка няма как да ги съберат помежду си. Единственото, което могат да правят, е да слагат свежи цветя и да поддържат паметните плочи. Правят го.

Но кметът Никола Димитров иска и тази работа да свърши и кризата не го плаши. "Добре че дойде, та да се оправдават всички с безпаричието. А то и преди нея си нямаше пари", шегува се Димитров.

Всичко, което прави той, не е със стратегическата цел да превърне Казанка в туристически, стопански или регионален център. Не е за да гони кариера или да дойдат телевизиите и да направят бляскав репортаж как "Европа е на регионите". Получава мизерна заплата, не краде, срещу това има грамота за добър управник, дадена от община Стара Загора. Радва се и на уважението на всички околни села.

Грамотата и уважението са ценни за бай Никола. А за хората от Казанка е ценно, че живеят в едно хубаво село.