Проф. Огнян Герджиков е роден на 19 март 1946 г. в София и е един от най-изтъкнатите специалисти по търговско право. Бивш председател на Народното събрание и депутат от НДСВ. Преподавател в СУ "Св. Климент Охридски".

----------------



- Да започнем с днешното ви амплоа - на университетски преподавател. Какво по преките ви наблюдения се случва в образованието, за което много ваши колеги вече бият камбаната?

- В образователната сфера съм от много години и силно ме възмущава безхаберието на държавата през последните две десетилетия към погазването на основно конституционно правило - задължителното образование до 16-годишна възраст. Масово, ежедневно, флагрантно се нарушава конституцията. Десетки хиляди деца не ходят на училище. Държавата трябва да впрегне целия си апарат, за да не допусне отпадането им от училищната система. Това е престъпление към нацията - да не се образоват младите хора поне донякъде, до основно образование. Това за мен е абсолютен държавен приоритет! Изключително съм притеснен и от състоянието на висшето образование. Софийският университет като стожер на академичното образование с огромни традиции и международен авторитет е в унизително тежко положение. Това е недопустимо. Не че в него няма проблеми, има, но не може университетът да бъде поставен на колене. Софийският университет е люлка на знанието, там се развива огромна наука, а сме поставени в положението да не можем да правим това, за което сме призвани.

- Заговори се, че има опасност да излезете в принудителна ваканция заради недостиг на средства?

- Самата сграда на университета е уникална, паметник на културата. С огромни сводове и високи тавани. Отоплението там е три пъти по-скъпо, отколкото в една модерна сграда. Освен това СУ поддържа специалности, които струват на държавата, а нямат пазарен еквивалент. Но ние не може да не подготвяме специалисти по скандинавистика или китаистика например. Да, тези специалности не носят печалба. Чисто пазарната логика тук обаче е неприложима. Ако работим само на пазарен механизъм, трябва да затворим и Боянската църква! И да пуснем само чалга клубове. Държавата е длъжна да поддържа тези редки специалности, които не са атрактивни, но са абсолютно задължителни за всяка държава. Иначе няма да има кой да превежда на нашите държавници при визитите им в тези страни.

- До какво ще доведе нахлуването на пазара в образованието?

- Пазарът е нож с две остриета. Хубаво е да го има. Пазарната е истинската икономика. Но ако оставим всичко на стихията на пазара, държавата е обречена. Особено в периоди на криза регулацията на държавата е изключително важна. Тя е длъжна да се намеси. Защото, ако не го направи по подходящия начин, идват диктаторите. Известно е, че голямата световна криза от 1929 г. докара Хитлер и Мусолини на власт.

- Да разбирам ли, че сега държавата не го прави?

- Не го прави достатъчно добре.

- Закриването на БАН ще реши ли някой от проблемите?

- БАН точно в този вид е доста тромава институция, но не бива да се ликвидира с лека ръка. Там има изключително качествени хора. Те може да са 20%, но това са умове, които могат да дадат много. Ние нямаме пиетет към истинските стойности и към истинските учени. Някой да е чувал за акад. Наджаков? Ама за Азис всички знаят! Нас ни интересува кой има силиконови цици и кой няма.

- Като бивш председател на парламента следите ли работата му и накъде върви страната, ако се съди по законодателството?

- Следя, макар и не съвсем отблизо, и това, което виждам, невинаги ми харесва. Впечатлява липсата на юридически капацитет. Когато липсва собствен юридически капацитет, той би трябвало да се търси отвън. Сегашното НС обаче не го прави. И това се проявява в качеството на нормативните актове. По втора линия се забелязва силен лобизъм и медиите, слава Богу, успяват да го уловят. Защото ако това явление се остави без контрол, ще прерасне в безобразие.

- Как си обяснявате, че тъкмо след приемането на закона за конфликт на интереси лобизмът разцъфна в парламента?

- Има една приказка, че и най-доброто лекарство не може да помогне на болния, ако той отказва да го взима. По същия начин и най-добрият закон, и най-добрите намерения не могат да свършат работа, ако няма механизми за контрол. Това важи и за закона за конфликт на интереси - не е лош, но като няма кой да го спазва и кой да санкционира нарушителите, той просто не върши работа.

- Сега има и конкретен казус, който стигна до ВАС - за хонорара на Доган, който го поставя в странни икономически обвързаности. Според вас има ли основание за налагане на санкции?

- След 2 седмици ВАС ще се произнесе и решението ще бъде съобразено със закона. Което ще покаже, че подобни случаи не трябва да бъдат толерирани.

- Това дава надежди.

- Така поне смятам - че върховният съд ще бъде на висота. Въобще прекомерните критики към съдебната система невинаги са достатъчно справедливи. Не че в съдебната система няма хора без морал. Има такива. Но това не е цялостният облик на съдебната система. Там работят изключително квалифицирани и съвестни юристи. При това те са мнозинство. Вярно е, че и лъжица катран съсипва кацата с мед, но все пак трябва да разграничаваме нещата.

- Съдебната система е главна мишена на изпълнителната власт. Има ли начин да бъде променена без ремонт на конституцията?

- Сегашното Народно събрание е с вързани ръце - от конституцията, приета през 1991 г. То има много ограничени правомощия. Например не може да намали броя на депутатите дори с един. Изисква се Велико народно събрание. Същото важи и за всяка промяна в устройството на властта. Затова смятам, че е крайно време да се свика ВНС. Най-малкото за да бъде отменено Великото народно събрание. А после да се търсят квалифицирани мнозинства за конкретни промени в основния закон.

- Боксува ли парламентарната република?

- Има много несъответствия. Като това например, че президентът се избира пряко от народа и това предполага по-големи правомощия. На практика обаче държавният глава е със съвсем ограничени права. Така че има какво да се ремонтира в конституцията. Дали да е чисто нова или да се ремонтира сегашната - е въпрос на дискусия. Но тя вече е неадекватна на днешната ситуация, най-малкото защото от 3 г. България е член на ЕС, имаме споделен суверенитет, наднационално законодателство, а това не е отразено по никакъв начин в нашата конституция.

- Как гледате на идеята за президентска република?

- Неуместна. Първо - много малко са държавите с такъв тип управление. Ние нямаме такива традиции. И няма основания да смятаме, че това е по-добро за България.

- Защо да нямаме традиции? Ами монархията?

- Ами тогава по-хубаво да си възстановим монархията отпреди 1944 г.!

- Е, все пак президентската република е далеч по-демократична форма на управление - народът може да смени държавния глава, докато монархията се унаследява...

- Това е вярно.

- Скоро в парламента ще започне и дебатът за специализираните съдилища. Вашето мнение - трябва ли да ги има или сегашните са способни да се справят с тежките престъпления срещу държавата?

- Леко съм резервиран към тази идея. Специализация не е лошо да има в съдилищата, защото не може един юрист да бъде еднакво добър във всички области на правото. Но първоначалната идея за специални трибунали ми се струваше направо страшна. Сега нещата започнаха да придобиват по-очовечен вид. Може би след последните корекции идеята няма да е чак толкова лоша.

- Как ви се отразява кризата?

- В личен план не ме засяга чак толкова, но от това не се чувствам по-щастлив. Защото съм свидетел на това как много коректни фирми изпадат в тежка неплатежоспособност заради неиздължени суми от държавата. Намирам това за абсолютно безобразие - държавата да спъва честния бизнес! И ако държавата не преосмисли поведението си и не започне да се издължава на фирмите, сме обречени да загинем икономически. Натам вървим. Защото с поведението си държавата стимулира сивата икономика, нечестните играчи, които не плащат данъци и осигуровки.