... Всекиму според потребностите" - нали това беше дефиницията на комунистическата разпределителна система. Отдавна не бях рецитирал тази утопия, макар че все по-често гледам, слушам и чета как се опитват да защитават поувехналото, но здраво вкоренено в главите ни верую. Има хора, които се готвят да зимуват на палатки пред праговете на властта, други ще стачкуват "до дупка", за да бранят правото си да бъркат колкото им е потребно в общата каса. Помня как се зарадвах, когато преди време неколцина високо ценени от мен социолози обявиха, че Преходът бил свършил. За жалост не е.



Преходът няма да свърши,



докато запазваме няколко острова (или може би е по-редно да ги наричаме "дупки") комунизъм. Това са просветната, пенсионната и - най-страшното за всички - здравната ни система. Тези дупки пазарът никога няма да запълни, докато е жив принципът за финансиране "според потребностите". Потребностите винаги са безкрайни (особено в деликатна насока като здравето), но възможностите са ограничени. Ако на входа на която и да е система на потребление имаме ограничен ресурс, а на изхода - безкрайни потребности,



резултатът е винаги дефицит,



независимо с колко големи ресурси се захранва тази потребяваща система. Ето още един от белезите на общото потребление (комуна): комунизмът винаги поражда дефицит. Проверете сами колко пъти се е увеличил ресурсът, отреден за здравната, просветната и пенсионната система през годините. Смятайте в евро, да ограничите инфлацията. Само бюджетните разходи са нараснали над 10 пъти за 10 години. Не се връзвайте на сравненията с проценти от брутния продукт, отделени за всяка от системите за комунистическо потребление. Естествено е в интензивно развиваща се, но изначално декапитализирана икономика да расте и нормата на спестяване, и делът на инвестираната част от брутния продукт, т.е. да намалява частта, отделяна за потребление изобщо. Яко растат сумите в бюджета за здравеопазване, за просвета и за пенсии. А дефицитът си остава. Освен парите, давани от бюджета, ние плащаме все повече от собствения си джоб, за да покрием дефицита - най-вече на качество - като ползваме платени услуги или доплащаме за услуги. Все повече пари от бюджета на домакинствата (а не от държавната хазна) нацията харчи за учение и лечение в странство. Добавете и тях в сметката за дефицита. Накрая вижте, че колкото и пари да поглъща,



потребителският комунизъм трупа дългове



всяка година. Дългът е естествен продукт на комунизма. Щом потреблението е неограничено, а потребността е безкрайна, колкото и да е голям захранващият ресурс, той все няма да стигне и ако на потребителската система е позволено да трупа дълг, тя ще натрупа толкова дълг, колкото кредиторите посмеят да й отпуснат. Сигурен съм, че ако изведнъж се удвоят разходите за просвета и здраве (при пенсиите е друго: потреблението е ограничено и на касата всекиму плащат точно фиксирана сума), в края на годината пак има неплатени задължения. Не помагат нито клинични пътеки, нито делегирани бюджети, ако училищата и болниците могат да "изписват" дейност и да трупат дълг. Казват, че в момента натрупаният дълг на болниците бил над 400 млн. лева, но никой не знаел колко е, защото били отделни търговски дружества, всяко си имало отделни дългове. Търговски - бошлаф. Търговците фалират, но черните дупки на комунистическо разпределение - никога.



В частния интерес е спасението



от остатъците комунизъм. Една-единствена промяна трябва да се осмелим да направим и комунизмът ще изчезне безследно и от здравеопазването, и в образованието (при пенсиите пак е друго, защото капитал се трупа с мъка и не се създава със закон). За нужната промяна практически не трябват пари и може да се прокара точно за един месец. Трябва само да се промени схемата на плащане, та всеки разход да товари и личния джоб на потребителя, за да има той интерес да го ограничава. Да направим така: От утре (или от догодина - без значение) всички здравни услуги и всяко обучение стават изцяло платени и всеки сам си плаща. На всеки срещу платената фактура се връща не повече от 80% от даденото, но до пределната цена по сегашните клинични пътеки и разходни нормативи. (Разбира се, данък "здраве" пада с 20%, целта не е да увеличим облагането, а само да сложим ред в плащането). Това ще е



краят на комунизма в потреблението



Заради своите 20 стотинки потребителят ще скъпи всеки похарчен лев. За да си вземе онези 80%, които държавата му осребрява, всеки ще иска и ще си стиска фактурите от доктора и даскала. И не се плашете, че потребителят няма да може да издържи, ако трябва да плати операция, която струва 100 хил. лв. примерно. Всеки застраховател ще е готов да поеме тези 20% от цената на услугата, които тежат върху потребителя, срещу разумна застрахователна премия. А за престарелите и социално слабите държавата ще се грижи както досега - доколкото може. Заради отклонението не отхвърляйте принципа. Знам, че не случайно съществуват островите комунизъм. Много смелост се иска, за да се наложи единствено възможната система на финансиране, която прекарва цялото потребление през личния джоб. Но всяка друга реформа ще е временна, нетрайна, непълна и ще струва повече.