Сергей Станишев има право да се чувства успешен лидер на БСП. А цялото ръководство на партията няма никакъв повод да търси вини и промяна. Защо? Ами защото те ръководят едни щастливи социалисти, които с радост и песен споделят делника на партията. Не е ли така?

Миналия месец бе съборът на Бузлуджа. Към 30 000 социалисти отидоха не просто да почетат дядо Благоев и идеята, а празнично да тържествуват край лидерите си. Станишев бе лично натискан, ръкостискан и целуван, а ентусиазмът на трудовите маси обля и Николай Банев.



Партийната му книжка се оказа по-ценна от боновата,



а пари да бе поискал от множеството, то щеше да му даде. Защо? Защото е другар, защото е с тях, защото... Кражбите, Батко, спрените еврофондове, далаверите с Доган не бяха причина 30 000 социалисти да не пеят, танцуват и да окъпят в традиционните бурни аплодисменти всеки, който се появи на трибуната.

Този месец тържеството се премести в местността "Копривките". И там песни и танци, този път редом с любезния домакин Георги Гергов. Някои от редовите социалисти да се притесни от неговото присъствие? Не, пък и защо, след като човекът си е легитимен лидер на пловдивската структура. И там щастието извираше на килограм, вино се ля, кебапчета цвърчаха. Но празникът не бе гастрономически. Празникът бе социалистически, тъй като всички тези хора искрено се радваха на партията и лидерите си.

Безкрайният купон не подмина и Варна. Там с илюминации бе срещнат пуснатият под гаранция Борислав Гуцанов. Съд, следствие, сделки, автобуси - това очевидно няма значение.

Подозирам къде ще е следващият празник. Най-вероятно в Стара Загора, където клетата социалистка Емилия Масларова ще има проблеми с правосъдието. И там социалистът ще я брани, макар да знае за нея много повече от прокурорите. А най-добре ръководството да продължи традицията и всеки месец да организира пищен събор.



Каква е каузата,



как точно се търси, не е ли предадена, няма значение.

Затова не са прави онези, които обвиняват Станишев, че не чува гласа на хората. Напротив - чува го. Слиза сред хората и вижда безкраен празник. И това не е "Приказка за стълбата", а самата истина. Празнуващите не са клиентелата, обръчите, партийният апарат, а редовите хиляди социалисти. На тях партията им носи щастие и май единственото, което не могат да преглътнат, е загубата на изборите. Заменките, Батко... - вече са ги преглътнали. Та нали, ако не бяха, преди да събарят Бойко Борисов, щяха да възроптаят срещу клиентелата от "Позитано".

На един от Бузлуджанските събори по времето на тройната коалиция имаше хора, които издигнаха плакати срещу "червените тъпчигушковци". Разни интелигенти недоволстват в интернет и търсят промяна. На партийните събрания се случва някой да разобличи лъжците, но общата картина е точно обратната. Вярно е, че голяма част от традиционния електорат се отдръпна, но нека не се лъжем, това не бе наказание срещу корупцията и погазения морал. Не бе заради олигарсите. Това бе несъгласие на електората в далаверата да участва и Доган - елементарна етническа непоносимост. Ако утре, някак си, БСП успее да внуши, че се е еманципирала от ДПС, загубените гласове ще се върнат отново към Станишев, Румен Петков, Румен Овчаров, Гагаузов, Масларова. Без изключение.



Тогава защо БСП да се променя?



За кого? В редиците си тя отгледа криминален капитализъм, но той е срещнат тържествено от хиляди социалисти, на чийто гръб процъфтява. Ясно е, че сопите не могат да грабнат, алтернативи липсват, но поне елементарно недоволство да заявят - да не се продават за постове и кебапчета, да не пируват по време на чума, да помнят, да освиркат корумпираните. Чак да почувстват лична отговорност за 20-годишните безобразия на партията си, след като й подаряват гласове - това едва ли може да се очаква. Но поне един път да протестират.

Всички тези хора много добре знаят що за стока са водачите им. Знаят откъде идват бедите. И може би нямат нищо против да видят съпартийци в затвора, защото им е ясно, че заслужават. Те са против застрояването, обръчите, комисионите, искат справедлив реванш за ограбения преход. Но разумът няма никакъв шанс пред обредните думи "партия" и "враг", олицетворяван в момента от Бойко Борисов. Да ги питаш защо - не могат да обяснят. Знаят, че не са прави, но да се преборят със себе си не могат.

Между другото, няма нищо необичайно в червената България. Тъй както първобитното чувство за принадлежност побеждава разума и ритуалът с поляната и знамената им действа магически, така въздейства на поддръжниците си и Бойко Борисов. Там магията е в появата на телевизионния екран.



И те никога няма да почувстват лична отговорност



Между другото - хайде на бас, че ако житейският път на Борисов бе продължил в нормалното си русло и след възпитаник на Симеоново и член на БКП някак бе станал лидер на БСП, същите хиляди социалисти, които днес го мразят, щяха да му се кланят. Щяха да обясняват, че е смел, справедлив, дългоочакваният лидер, спасител...

В ерата на технологиите и комуникациите, на "информирания избор", когато уж всеки знае всичко, електоратът е подвластен на племенни магии и ритуали. Стадното разделение на "наши" и "ваши" е по-важно от принципите и истината. Той не е единствено виновен за това, но докато не го проумее, ни чакат още много празници и обредни церемонии.