Хората обичат да си съдействат. Ние спорим, караме се, воюваме, но дай ни половин шанс, и се обединяваме в отзивчиви общности. Правим го на работното си място, на опашка, правим го дори в предучилищна възраст, където група деца инстинктивно формират комплекс от вътрешна култура - неразбираем за всеки извън него, но жизненоважен за всеки, който е част от него.



Импулсът за съюзяване е най-силен по време на криза



И най-голямото доказателство за това в момента е случаят с 33-мата чилийски миньори, затрупани от 5 август на 700-метрова дълбочина в чилийската пустиня Атакама. Очакваше ги 4-месечен затвор под земята, но напоследък нараства оптимизмът, че те може да излязат още в средата на този месец. Повечето подобни спасителни операции са спринт, но сегашната е маратон, който вече счупи рекорда от 25 дни под земята, установен от група китайски миньори през 2009 година. Светът е погълнат от разиграващата се драма, но психолози и антрополози следят внимателно какво кризата може да ни каже за човешкото поведение и реакциите, когато извънредните обстоятелства заличават обичайните правила и се появяват временни общности.

"Всеки стресиращ фактор, познат на човека, въздейства върху тези миньори. Това, което се прави сега, е опит да се нормализира положението им, да му се придаде една рутинност, системност, целенасоченост", твърди психологът и експерт по травматичен стрес Джон Феърбенк от университета "Дюк".

Нормализирането на една неестествена ситуация е сред първите стъпки, които правим в кризисни моменти - и това е много адаптивна стратегия. В града спира токът и ние веднага мислено правим списък на батерии, бутилирана вода и трайна храна, които трябва да имаме в къщи, планирайки как да храним и къпем децата. И да правим това по възможно най-обичайния начин. Спасителните работници в Чили, работейки на 24-часови смени, са свършили добра работа, помагайки на миньорите да почувстват като свой дом дупката от 50 квадратни метра. Те използват три тесни пробити отвора, през които спускат чисти дрехи, материали за четене, домино и писма от близките им. Те им осигуряват музика и телефонни връзка със семействата им. Менюто на миньорите, състоящо се първоначално само от хранителни напитки, сега включва йогурт, зърнени храни, чай, сандвичи, киви, а отскоро и топли храни като кюфтета с ориз. Фасулът е спрян единствено по причини, за които можете да се сетите, когато става дума за 33-ма мъже, обитаващи тясно пространство.



"Ключовото положение е да се създаде граждански ред



в обстоятелства, при които той е невъзможен", обяснява полк. Том Колдиц, психолог и изследовател на човешкото поведение в Уест Пойнт.

Но необходимостта от нормалност е едва вторият мощен фактор на поведение в кризисна ситуация. Първият е това, което Колдиц нарича "смъртна очебийност". Ако смъртта изглежда предстояща, поведението се променя. "Когато се страхувате за живота си, вие действате заедно", обяснява Том Колдиц.

Конкретният начин, по който хората правят това, зависи от възрастта. "Лидерите се очертават и ако някой направи грешка, те му помагат. По-младите отстъпват на по-възрастните", сподели Денис О'Дел, директор по професионално здравеопазване и безопасност към Съюза на миньорите в САЩ и ветеран с 20-годишен миньорски опит.

Точно това се случи с чилийските миньори. Най-младият от тях е на 19 години. Най-възрастният Марио Гомес е на 62. Той е поел ролята на координатор, организирайки групи от по трима колеги приятели, така че те да могат да се грижат един за друг и да поддържат връзка с повърхността. Той също е направил импровизиран параклис - за подкрепа на духа. Друг по-възрастен миньор, 54-годишният Луис Урсуа, координира работния график. Който впрочем скоро ще включи почистването на тонове пръст, щом спасителният тунел бъде изкопан. Урсуа използва за бюро капака на вагонетка, която е важен символ на миньорския труд. Той също е въвел правилото никой да не започва да яде, преди всичките 33-ма миньори да са получили храната си.

Понякога стратегиите на спасителните операции са по-малко комплексни и са само козметични. Едни от първите неща, които мъжете поискаха след установяването на връзката с повърхността, бяха четки за зъби. Оттогава им се изпращат чисти дрехи и самобръсначки. В първите им видеоматериали, които изпратиха на повърхността, те бяха голи до кръста, мръсни и небръснати. Сега са чисти, облечени в червени тениски и са обръснати. Спретнатостта създава ред и дисциплина, а това може да бъде животоспасяващо. "Говорил съм с лидери, които биха поели група мъже за 40 дни в джунглата. Всеки ден мъжете ще трябва да измиват боята от лицето си и да се бръснат. Това създава усещане за цивилизованост, а то предотвратява конфликти и дори жестокости", споделя Том Колдиц.



Изключително важно за емоционалното състояние



на миньорите е управлението на техните очаквания. Лекарствата, включително психотропните, ще влязат в употреба само ако докторите преценят, че са необходими. В началото се говореше кога и как да се каже на миньорите колко дълго ще останат под земята, но никой сериозно не е мислил да крие информация от тях. Така или иначе на миньорите са били казани всички възможни варианти - от оставане под земята за по-малко от месец до някъде към Коледа. "Не искаме да стигнем до положението, когато те ще очакват да излязат, а после ще бъдат попарени. Това може да бъде унищожително", пояснява Джот Феърбенк.

Изваждането също ще бъде вълнуващо. Миньорите ще бъдат изтегляни по един в клетка, която предизвиква клаустрофобия - тя съвсем малко е по-широка от телата им. Вдигането на повърхността може да отнеме по два часа за всеки миньор, като те могат да бъдат със завързани очи или да вземат успокоителни. Цялата операция по изваждането може да продължи три дни.

Миньорите отмарят дотолкова, доколкото им позволяват възможностите. Единствената им голяма стая е свързана със съседни тунели, които предоставят възможност за малко уединение, когато в стаята се струпат твърде много хора. На достатъчно отдалечено място се намира и тоалетната. Съветникът на място е американската космическа агенция НАСА, която знае две и двеста, за да поддържа в нормално състояние хора, живеещи в изолация продължителен период от време. Осигурена е ярка светлина, която долу в мината може да създава усещането за цикъла ден-нощ. Космическата агенция отхвърли идеята да се изпращат цигари - те са твърде токсични за едно затворено пространство. Виното също е забранено, поне докато са на диета.

Миньорите възнегодуваха срещу тези ограничения и наскоро в знак на протест отказаха пратка праскови. НАСА възприема такива реакции като нормални - и дори ги насърчава, доколкото



непримиримите мъже не се дават



Космическата агенция е имала подобни случаи по време на "Аполо 7", когато екипажът настина и постоянно спореше с центъра за управление на полетите, и с "Аполо 13", когато авария по време на полета изправи на нокти както екипажа, така и центъра.

Както тогава, така и сега редът ще бъде съхранен, защото миньорите знаят, че това е най-добрият начин за оцеляването им. Психолози и дори специалисти по комуникации са в постоянен контакт с тях, обучават ги как да се държат с журналистите, как да отговарят на въпроси и как да използват най-удобния отговор: "Без коментар". Телевизионни канали като HBO, "Дискавъри" и още четири програми вече работят над документални филми, а на членове на миньорските семейства са предложени хиляди долари за интервюта.

Най-разговорливите, а те са повечето миньори, които впрочем досега са боравили единствено с пари в брой, се учат как да си отворят банкова сметка и какво да правят с неочаквано вдигналите им се доходи. След затворничеството под земята явно идват по-добри времена.