Местните избори през 2011 г. се очертават да бъдат в сянката на другия голям сблъсък - президентските. За местния вот се говори по-малко, но в общините вече тече традиционната подготовка. За съжаление, тя включва не само легитимните усилия на партийните структури, но и задкулисие, което цели да овладее местната власт в договорка или нечестно състезание.

Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов обяви наскоро, че



амбицията на ГЕРБ е да спечели повече



от половината кметове и мандати в общинските съвети, което ще подобри резултата от 2007 г. БСП ще афишира официално задачата на предстоящия конгрес. За ДПС целта ще е да запази влиянието в традиционните региони, а "Синята коалиция" - да не изтърве малкото си кметове и съветници. За всички останали ще е успех "да падне нещо". Включително за "Атака", която няма кметове на големи градове.

Отсега е ясно, че всеки ще се обяви за победител. Местният вот предполага не само много състезатели и разпределени мандати, но и безброй коалиционни форми, което обезличава индивидуалния принос. На старта са и бизнес партиите, чието участие едва ли ще бъде ограничено. Голямата интрига е и дали готвената формация на президента Първанов ще участва. Крайният резултат не зависи единствено от нея, но би определила "тематиката" на вота.

Вече се появиха мнения, че ГЕРБ ще загуби от сливането на двата вида избори. Дали прогнозата ще се сбъдне, ще покаже времето, но е ясно, че на този етап ГЕРБ счита себе си за безалтернативна сила. А като става дума за "алтернатива", за първи път от много време управляващата партия е в изгодната ситуация срещу нея наистина да няма такава. През 2007 г. срещу кандидатите на тройната коалиция бе набиращата скорост ГЕРБ. През 2003 г. преживяващата втори опозиционен мандат, но пък презаредена от успеха на Георги Първанов БСП успя да се позиционира като контрапункт на НДСВ. Сега подобни алтернативи липсват. Първанов не може да направи такава. Днешната ситуация може да кореспондира единствено с 1999 г., когато самозабравили се сини "ефрейтори" тъпкаха по места гражданите и бизнеса, а те взеха, че някъде им отговориха с наказателен вот.



Полицейският уклон на ГЕРБ дава повод



за подобни хипотези. Но през 1999 г. БСП измисли успешната формула "независим кандидат". Сега просто няма формули, чрез които социалистите да замаскират кандидатите си. А само БСП при определени условия има организационния, човешки и финансов ресурс да се противопостави на ГЕРБ.

Като говорим за местните избори, то следва да разсеем и заблудите, че мотивацията на електората е различна от националните вотове и се води главно от местни съображения. Местните кандидати и проблеми имат значение, но определящи са националните фигури, политики, символите, които носят. Един добър ляв местен кандидат може и да привлече десни гласове, но те не са решаващи за резултата. Бизнес партиите разместват пластовете в малките общини, но не и в големите. Най-важни отново са общите настроения по скалите "ляво-дясно", "нови и стари", "Борисов срещу Станишев", "За и против ДПС" и т.н. В този смисъл резултатът отново ще зависи от публичния образ на Борисов, от състоянието на БСП, действията на Станишев и Първанов.

Вотовете догодина може да преминат според обичайните стандарти на взаимна (не)поносимост между конкурентите, но може и напрежението да ескалира до уникални мащаби, които ще направят изходите им непредвидими. Всичко зависи как ще изиграят картите си Борисов и Първанов. И двамата имат по едно изкушение, което обаче кардинално би объркало плановете им за дълголетна политическа кариера. За Борисов това е лична президентска кандидатура. Той не довърши и кметския мандат в София, но предсрочно сдаване на премиерския пост в разгара на икономическата криза



ще е равносилно на дезертьорство



Ще прости ли електоратът? Умният Първанов би активирал няколко десни и популистки кандидатури и би съдействал за единен ляв. Би отложил какъвто и да е старт на личния си политически проект, което обаче означава да не участва в разпределението на общинския ресурс.

Големият риск за Първанов е да се поддаде на това изкушение, тоест да хвърли формацията си в битките идната есен. Дали тя ще играе на местния вот, или президентския, дали официално или не, нейно участие означава структуриране още от тази зима. Това ще въвлече все още действащият държавен глава в предизборна кампания, макар той да се афишира легално като водач. БСП ще се доразцепи, а президентът ще понесе справедливи критики от ляво и от дясно за партийна дейност. Това би било лош старт за и без това спорния му политически проект, което пък е добре дошло за Борисов.

Колективният интерес на ГЕРБ е Борисов да остане премиер, да намери друг кандидат за президент и да използва авторитета на лидера си за успех в общините. А ако някой се резили, това да са Първанов и БСП. Но ще се подчини ли Борисов на колективния интерес? А май му се става президент, а и "доброжелатели" му кроят шапка.

Накратко, всеки от Борисов и Първанов е в състояние да сглупи и помогне на другия. А може да имаме и комбиниран абсурд - премиерът е кандидат за президент, а действащият държавен глава обикаля страната, за да намери кандидати за кметове и дисциплинира БСП зад тях. Тогава местните избори изцяло ще зависят от егото на "Дондуков" 1 и 2.

Мнозина предричат демитологизиране на Борисов след предстоящата тежка икономическа и социална зима. Но няма да е чудно, ако издържи още няколко такива зими. Днес повече от всякога



политическият образ е покрит от телевизионния еквивалент



Борисов е господар на ефира, той има дарба да се харесва, каквато другите нямат. Рейтингът му ще падне след зимата, но ще се вдигне през лятото. Държи около 40% твърди фенове и това му стига, защото останалите 60% не виждат алтернатива и не са консолидирани. Ако самият Борисов не сътвори уникални глупости, то другата есен рейтингът му отново ще се пръсне из страната, за да даде победи на ГЕРБ, без значение от името на местния кандидат. Както бе в Стара Загора, Ямбол, Бургас и т.н. през 2007 г., в София и Габрово през 2009 г. Този път ще е с по-малко, но пак достатъчно.

Бонус за Борисов е и фактът, че БСП ще влезе неориентирана в местния вот. Първо, защото до последно няма да знае какви ги мисли Първанов, а второ, заради вечната дилема къде точно да хвърли основните сили - пред урните или в задкулисието при формирането на мнозинствата в общинските съвети. За да спре ГЕРБ, на БСП ще й трябват победи в знакови градове. Но къде? В София е обречена, в Пловдив Георги Гергов може да осигури пари, но не и гласове. Варна е била червена само чрез "независим" кандидат, Кирил Йорданов няма да се състезава за четвърти път, а Борислав Гуцанов е неизбираем. Структурата в Бургас е маргинална. Къде точно ще спечели БСП? И догодина партията ще бере горчивите плодовете, които упорито отглежда.

Щеше да бъде добре, ако срещу всички гореизброени имена застане алтернатива, необвързана с олигархичното статукво. Но и този път няма да стане, макар в градовете и селата да има много проблеми, нерешени от традиционните партии. Кадърните и честни хора ги има, но участието в избори струва пари. Пък те ги нямат.