Държавата тръгва на оправяне - сменят шефа на БТА, защото й създавал лош образ. Пускал за чужбина преглед на българския печат, който знаем какви ги пише. От това помръквал светлият образ на управляващите институции, банките затваряли кранчето, инвеститорите се дърпали и ето ти - народът беден.

Решението е намерено. НДСВ и ДПС слагат за шеф на БТА инж. Чешмеджиев, който никога не е бил журналист, но поне по фамилен ген трябва да знае



как от чешмите на агенцията да потече мед и масло



за радост на властите.

Защо не си казаха почтено: Панайот Денев е политическо назначение на бившето синьо мнозинство и политически го уволняваме, за да сложим човек на новото мнозинство. Както уволняваме и назначаваме шефовете на министерства и други държавни ведомства.

Но проблемът е, че БТА не е като другите учреждения, макар и да има временен статут, който я прави пряко зависима от политическите промени. У нас временните неща са най-трайни и затова всички парламентарни мнозинства се възползваха от удобството да се разпореждат с БТА, без да си дават сметка, че вредят на по-широките обществени интереси.

Обърнете внимание как разсъждават управляващите, за да разберете колко елементарен е проблемът. Според жълтия депутат Атанас Рафаилов и според депутатката от ДПС Емел Етем БТА трябвало да се грижи за образа на държавните институции. Техният избраник за нов шеф Стоян Чешмеджиев веднага схвана партийното поръчение и изтърси: БТА ще пропагандира положителното.

Горкият! Той дори не е чувал, че



"пропаганда" е мръсна дума в агенционния речник



Агенцията е за информация и ако започне да пропагандира, губи абонатите си. Точно това стана например по времето на Иво Инджев, който пламенно се занимаваше със синя пропаганда и отучи за няколко години българския печат (с изключение на "Демокрация") да прибягва до услугите на БТА. Сетне бе уволнен демонстративно от Любен Беров - между другото с дословно същите мотиви, с които днес уволняват Панайот Денев.

За онези, които тепърва откриват, че има разлика между телеграфна агенция и телеграфо-пощенска станция, трябва да се отбележи, че БТА е търговец на информация, но търговец на едро. Тя не контактува пряко с крайните потребители (читатели, слушатели и зрители), а обслужва редакциите. От тях си получава парите. Нейният парадокс е, че държавата я контролира, като й назначава директора, но не я издържа (с изключение на някои целеви субсидии). За разлика например от Франс прес, която се издържа косвено от държавния бюджет, но държавата не може да й назначава ръководството. Във Франция медиите потребителки имат думата кой да управлява агенцията.

Колкото до вменения грях на БТА, че прави преглед на българския печат в емисиите си за чужбина, изобилстващ от негативни заглавия, той е твърде мракобесен. Агенцията не може да си измисля вестникарските публикации. Явно на управляващите



не им харесва свободата на печата



Дали утре те няма да я отменят? Защото очевидно са поредните властници, които не схващат, че пресата пише зле за държавата и нейните институции, понеже те зле работят. Но тяхна - на властниците, а не на журналистите - е задачата да си оправят работата и светлия образ.

Завчера агенция Ройтерс цитира вестник "Дейли мирър", който определи британския премиер Тони Блеър като "пудел" заради съгласието му с Джордж Буш за операция срещу Ирак. Според разбирането на нашите депутати от мнозинството Ройтерс не би трябвало да цитира такива вестници, за да не вреди на имиджа на премиера. Каква е приликата между БТА и Ройтерс? И двете агенции могат да цитират британските вестници. След 2 седмици българският премиер Симеон Сакскобургготски ще трябва също като Блеър да даде съгласие пред Буш за операция срещу Ирак. Иначе няма да види НАТО. Едва ли някой от "разпасаните" български вестници ще го определи като "пудел", но и най-скромната критика вероятно няма да има шанс да се появи в английската емисия на БТА.

Все пак управляващите трябва да са бдителни. Не само БТА чете български вестници. Откакто агенцията спря френската си емисия, посолството на Франция в София започна само да си прави преглед на печата и да го разгласява в страницата си в Интернет. Което означава, че всеки може да го прочете навсякъде по света. Не е ли време и на френското посолство да му се назначи подходящ ръководител, който разбира от правилна пропаганда?