|
Джон Блаймайер е американски поет и публицист. Роден е през 1950 г, работи като адвокат. Доктор на юридическите науки, член е на адвокатската колегия към Върховния съд на Ню Йорк и САЩ, известен специалист по международно и търговско право.
Печата често материали, утвърждаващи правата на личността в привидно благополучни в демократично отношение общества. Автор на ред статии, разбунили духовете, като "Бог, човек и закон", "Двупартийната диктатура", на книги с поезия и др. Гост-лектор в университети из различни градове на света - Милано, Мюнхен, Кайро, Монреал, Москва...
Собственик на ферма в Ню Джърси.
-----------
- Г-н Блаймайер, седем месеца след най-зловещия атентат в новата ни история как се чувства Ню-Йорк и как - САЩ? Спомням си, когато преживяхме атентата, бяхме с вас в Ясна Поляна, в Русия, на конференция. Не мога да забравя думите ви тогава, че отдавна живеете с опасението как на Америка ще й се случи нещо страшно...
- Казах го, защото има много натрупани вини, много омраза. Разбира се, аз съм абсолютен противник на взрива като път за разрешаване на какъвто и да конфликт. Но дълго си затваряхме очите, затова ни ослепи блясъкът на трагедията.
Сега всичко е наред, превъзмогнахме шока както психически, така и материално. Америка е силна страна, тя може да понесе много неща. Вярвам, че някои хора в нея помъдряха след изпитанието.
- Вие сте полифункционална личност - четете лекции, собственик сте на ферма, адвокатствате, пишете поезия, участвате в автомобилни състезания. Това не противоречи ли на изискванията на съвременния свят за тясна професионализация? Не се ли боите, че се отклонявате от един важен принцип на американския начин на живот?
- Е, не. Научих скоро от едно изследване, че средният американец гледа 5 часа на ден телевизия. Значи не съм среден американец. Аз упорито отказвам да сложа телевизор вкъщи. И не гледам. Това ми осигурява около 20% повече време и използвам въпросното време пълноценно. Само че трябва да поясня нещо съществено за себе си - истински професионалист съм само в юридическата теория и практика. Като лектор-хуманитарист, като есеист, публицист и фермер се смятам за любител. А поезията - тя е друго... Тя е призив от паралелните светове, зов някакъв, на който отвръщаш. Натрупаният житейски опит понякога избухва и ни кара да пишем поезия - то е вид концентрация на опита, езиков концентрат. Лично при мене точно този немалък мой жизнен опит не седи мирен, кара ме да пиша и стихове.
- Казвате, че не сте точно среден американец. Какво отличава средния американец?
- Според мен средният американец като тип е великодушен, свободолюбив индивидуалист. През първата половина на миналия век американците бяха доста обичани и уважавани в чужбина, главно за тези си качества.
-----
През последните 50 години обаче американската политическа система стана жертва на могъщи финансови интереси. Тези икономически интереси започнаха да се превръщат в бреме за външната политика на Америка, която, струва ми се, често се провежда зле. Политиката на здравата ръка, на юмрука, за съжаление, направи американците не особено обичани в доста места по света. Исторически Америка има огромно и благотворно международно влияние тогава, когато изобщо няма външна политика. През 19 век от устата на всеки що-годе просветен обществен деец и революционер не слизаха имената на Вашингтон, Джеферсън, Хамилтън и Франклин. Когато обаче човечеството започна да вижда в Америка някакъв световен жандарм, много реформатори обърнаха гръб не само на САЩ, но и на великите фигури на американската революция от миналото.
-----
- Вие често си позволявате в статиите и изказванията си да отправяте критични стрели срещу САЩ; как съчетавате това с патриотизма си?
- Много американци критикуват правителството си и искат да го усъвършенстват. Това е важна част от демокрацията. На последните президентски избори в много щати почти половината от избирателите отказаха да гласуват. Те са видимо разочаровани от избора, който двете основни политически партии предлагат. Аз обичам страната и народа си. И критицизмът ми е предизвикан от това, че искам да ги видя по-успешни и по-конструктивни.
- А какво не ви харесва в НАТО? Моята страна възлага големи надежди на предстоящото си членство там - в съюза на силните и богатите, доминиран от вашата страна. Странно е да чуеш заможен американец, който говори за НАТО като беден ливанец...
- Аз не говоря като ливанец, говоря като човек, който мисли с главата си. Или поне се опитвам да го правя. Няма сила, която да ми попречи за това. Североатлантическият пакт беше замислен като съюз, който трябва да се противопостави на съветската експанзия.
След рухването на Съветския съюз и системата на Варшавския договор НАТО изгуби основанията си за съществуване. Самият пакт почна да гледа на себе си като на някакъв планетарен полицай. Това ме кара да потърся исторически аналог и аз, колкото и да стряска, го намирам при мафията. Знаем, че мафията възникна в началото като организация на патриотични и благородни сицилианци, които искали да защитят острова и жителите му от набезите на мавританските разбойници. Когато обаче маврите напуснали Сицилия, на мафията вече не й се щяло да губи сладкото си привилегировано положение. Тя започнала да продава протекция. Всъщност и досега прави това - продава защитата си на клиенти, като всъщност ги пази от себе си.
-------------
Виждам ясна прилика между мафията и еволюцията на НАТО след края на Студената война. НАТО вече има огромен интерес от огнища на политическа нестабилност, от наличие на конфликти. Храносмилането на НАТО се нуждае от порции огромни оръжейни поръчки, пък за тях дават поръчка заплахите - действителни или мними.
------------
- Възможно ли е светът да се управлява от едно място? Необходимо ли е това? Как си представяте едно световно правителство?
- Възможно е да има единно световно и демократично управление само на базата на някаква интернационална общност на ценностите. Например, ако всички народи на планетата споделяха базисните норми на християнството, едно общо световно демократично управление не само би било възможно; то би било необходимо. Сега обаче, при наличието на огромно разнообразие от етически и идеологически системи, едно световно правителство би могло да бъде само от диктаторски тип. А това, разбира се, е крайно нежелателно.
- Глобализацията освен всичко останало направи и тероризма глобален. Как би следвало да се държим спрямо нея? Вие лично приемате ли я?
- Глобализацията, разбирана като процес на засилване на контактите и цивилизована интеграция, е добро нещо. Положителните й страни са много и добре видими. Но те нямат нужда от хвалене; и вас, и мен ни интересуват повече отрицателните. А те не са малко. В богатите и развитите страни като моята такова отрицателно нещо е например безработицата сред индустриалните работници, които губят работа поради използването на евтин труд другаде, разпространението на опасни за околната среда производства в по-малко развитите страни и концентрацията на капиталови инвестиции в шепа спекулативни пазари.
-----
Индустриалците без чувство за отговорност към работниците си изнесоха производствата си там, където законът е обтекаем, а опазването на околната среда все още изглежда ненужен каприз... Забогателите хора от цял свят влагат парите си в борсова спекула в Лондон и Ню Йорк, вместо да ги накарат да работят за собствените им страни. Така че подобен нездрав световен ред не би могъл да издържи историческите изпитания пред него...
-------
- За втори път идвате в България. Как ви се струва?
- България е физически красива страна. Природното разнообразие е голямо, а градовете са по-своему мили. Особено ми харесва това, както и в други славянски страни, че има културни интереси и богат културен живот...
- Не куртоазничите ли малко?
- Не. Възхищавам се наистина от българския народ. Упорството и твърдостта му в защита на православната вяра под турско робство, сред напора на съседи с мощно влияние би трябвало да е извор на вдъхновение за народи, които страдат под чужд политически и религиозен гнет.
- Пътували сте доста. Къде се живее най-добре?
- Да, за щастие обиколих много страни - Франция, Русия, Мексико, Испания, Египет, Германия, Гърция, Швеция и т.н. Мога да си се представя живеещ къде ли - при това дълго и щастливо. Досега не съм бил в страна, която да ме отблъсне, да не я харесам. Особено са ми близки обаче страни, които активно се опитват да си изградят ново бъдеще, такива като Русия и България.
Тежката ситуация в света днес поставя много изпитания пред тези народи. Аз имам четвъртинка руска кръв - моят прадядо е руски офицер, той е взел участие в освобождението на България от османско иго.
- Така ли? Да не би оттам да ви е увлечението по оръжия? Знам че ги колекционирате. Как се връзва това с либералните ви и хуманистични убеждения?
- Обичам механиката във всичките й аспекти, автомобили, оръжия, ръчни часовници, стари фотоапарати, ретро-трактори... Събирам такива неща. Списъкът е много дълъг. Колкото до оръжията, американската конституция гарантира на гражданите правото да притежават оръжие. Мисля, че това е много важно. Държава, в която само полицията има право да има оръжие, се превръща в полицейска държава.
- Е, хайде сега...
- Поне има предпоставки за това. Що се отнася до автомобилите, най съм запален към дизелите и бъгитата. Смятам, че тези коли са възможно най-приятелски настроени към околната среда.