|
- Мисля, че има привидност за нормализация. По-точно наблюдаваме нормализация в страната на чудесата. Живеем от година насам в много странна политическа ситуация. От една страна, имаме нещо като декоративна република, при която аурата на Симеон ерозира съдържанието на парламентарната група на НДСВ и отчасти на кабинета. Той подрива със собственото си присъствие тези институции. От друга страна, адаптирайки се към българската действителност, царят сякаш се нормализира, т. е. той ерозира и собствения си монархически авторитет. Създаването на НДСВ е част от тази двойнствена логика. Симеон първо стана премиер, после партиен лидер и така сякаш излезе от задкулисието на политическата сцена, сякаш всичко стана видимо, прозрачно, осветено. Но в крайна сметка тази осветеност не помага на погледа да отиде зад кулисите. Това е нормализация, която не води към нормална политическа система - такава каквато я разбират основните политически играчи и наблюдатели. Тя продължава да бъде нещо трето, чието развитие тепърва ще наблюдаваме.
- И нормализация няма да има дори ако царят мине в опозиция?
- В лицето на царя не можем да имаме нито класически премиер, нито класически партиен лидер, нито класическа опозиция. Това са някакви табели, зад които струи друго излъчване, което народът безпогрешно припознава. Той привижда в царя нещо, което политическите лидери и наблюдателите сякаш отказват да приемат - амбицията за връщането на историческата справедливост към царската фамилия. След няколкото национални катастрофи през миналия век Симеон иска да излезе извън катастрофическия образ на собствената си династия.
- Това си е негов частен проблем.
- Звучи наистина много странно, но аз смятам, че той никога не е имал реална политическа амбиция - той е предостатъчно прагматик, както сам неведнъж е казвал - да връща монархията. Ако някак си ситуацията се стече така, че и това стане възможно - добре. Но истинската амбиция, която го доведе у нас, е историческа.
- Кое прави възможна тази двойственост? Според социолозите очакванията за чудо само са сменили адресата си. Иван Кръстев каза, че ако човек е отсъствал през изминалата година от страната и се върне, няма да открие никаква друга разлика, освен че се е сменило правителството.
- Напротив, разликата е огромна. Живеем в нов политически свят, една от особеностите на който е, че сякаш прилича на предишния. И то в най-дълбокия си пласт - битието на хората. Но в стила, маниерите, политическия език, политическите структури - СДС, БСП, НДСВ, нещата много са се променили. Основното е слабостта на политическите играчи. Онова, което върна царя на политическата сцена, в субективен план е неговата историческа амбиция. В обективен план обаче това е провалът на СДС и БСП, слабостта на традиционния двупартиен модел, който изтласка напред винаги мержелеещата се на хоризонта трета сила. Сега те гледат на Симеон като на някакъв враг, който обаче ще им върне живеца на политическата битка.
- Май вече им го връща. БСП според сондажите става първата сила, СДС също бавно се оттласква нагоре...
- Да, частично се връща, но само да не се припознае като връщане на бял кон. От тази ситуация ще спечели онзи, който си представи, че политиката върви напред, а не назад. Но не като реставрация - нито на монархията, нито на двуполюсния модел. Въпреки видимостите и сенките не е възможно СДС и БСП да се върнат на бял кон.
- Поне на бяло магаре?
- Ами, на бяло магаре! Как тези играчи ще излязат на сцената, облечени в бяло, и ще кажат: царят се провали, а сега повярвайте пак на нас?
- Коя е мержелеещата се на хоризонта трета сила? Едни очакват появата на силна националистическа партия, други привиждат зад високи рейтинги кандидати за здрава ръка...
- Лично аз не вярвам в подобни прогнози. Няма прилив на някакъв десетоянуарски революционен ентусиазъм или прилив на краен негативизъм, който да търси екстремни - националистически или фашизоидни, решения. Мисля, че по-скоро ще продължи сегашната тенденция - двойното вписване на политическата система в царя и на царя в системата. Но мисля също и че трябва да очакваме еволюция при царя. Той ще се стабилизира на минималната граница, на която се намира в момента. Допълнителен ресурс за това могат да бъдат евентуалната покана за членство в НАТО през ноември и някакви промени в кабинета. Разбира се, Симеон едва ли ще направи най-важното - да промени политиката си. Но известно стабилизиране ще има и това ще доведе до разширяване на политическата подкрепа за кабинета от страна на десноцентристки формации, които сега се колебаят - имам предвид Софиянски, Бонев, дори и Бакърджиев. Ще има разширяване надясно, но без СДС.
- При подобна стабилизация и разширяване вдясно как ще изглежда двойнственото положение на БСП - хем във властта, хем в опозиция?
- То ще изглежда все по-странно. Макар че част от политиците и анализаторите отново са склонни да драматизират. Хората не преживяват толкова драматично двойнственото положение на левицата. Това се доказва и от ръста на доверието в БСП. Проблемът и на БСП, и на СДС е дали ще предложат реална алтернатива на политиката, която се провежда в момента. Мисля, че на хоризонта тихомълком се очертава такова ново поведение. Следете действията на президента Първанов и ще видите колко точни са те напоследък. Да вземем реакцията му за АЕЦ "Козлодуй" например. Линията на поведение на президента не е крайно агресивна към царя, тя дори е донякъде толерантна, но в същото време той запазва дистанция. Тъкмо такава политика ще печели - не на агресивно и шумно опозиционерстване, каквито се опитват да бъдат СДС и БСП, а по-скоро нов стил на опозиционно поведение. Няма да има абдикация на царя, няма да има гилотина, няма да има народен гняв, който да го изгони в Мадрид. Този сценарий е много атрактивен, но няма да се случи. Ще има еволюция, взаимно адаптиране, раждане на нов тип коалиции. Царят е много хитър, много прагматичен, той умее да използва и да се дистанцира. Той показва, че съвсем не е вчерашен в тази политическа действителност, макар че е дошъл отвън.
- Никой май не смее да прогнозира, че този парламент ще изкара целия си мандат. Докога ще издържи той?
- Ще издържи, докогато му дойде времето. А не очаквам то да дойде и през 2003-а. Ако някой може да предизвика криза, то това е царят. И ще я предизвика тогава, когато реши, че с нея подобно на бумеранг може да зашлеви политическите си противници. Засега обаче всички те играят в негова полза, те го стабилизират. Колкото повече не намират адекватния стил на поведение, колкото повече не разбират, че с царя трябва да се говори на езика на съвършените реалности на битието на хората, на алтернативите за решаване на проблемите им, а не на езика на идеологическите заклинания...
- Кои пък са толкова алтернативите, които е предложил Симеон?
- Царят се провали в главното - той не промени икономическия и социалния модел на 12-годишния преход в България. Иван Кръстев в съботния брой на "Сега" казва нещо много важно, но частично погрешно - че новата алтернатива ще бъде някакъв контраелит, който ще оспорва самите постулати на тези 12 г. Това настроение се е родило, но аз не виждам някакъв контраелит все още. Царят трябваше да се превърне в опозиция на 12-годишния български преход, но досега той не е станал такъв. Свещените крави на прехода продължават да си пасат. Вместо да преразгледа социално-икономическата политика и да смени политическата система, както обеща, царят се адаптира успешно към заварената ситуация. Това му е и проблемът - прекалената му адаптивност към българските условия.
- Доста спорно е какво царят е искал и какво е можел да промени. Не го ли надценяваме прекалено много?
- Надцениха го хората. Царят трябва да си даде ясна сметка, че е надценен, и то заради това, че трябваше да преразгледа постулатите на последните 12 г.
- Излиза, че тази ваша Платоновска република на реални неща и сенки в пещерата, тази двойственост на видимости и невидимости в политическия свят може да е безкрайно стабилна. Колко безкрайно?
- 45 години.
- Напред или назад?
- Напред и назад. Царят по някакъв начин реабилитира не само дядо си и баща си, но и Тодор Живков. Това е особена реабилитация, тя не е буквална. Той може да ги реабилитира опосредствано - чрез нов личен режим. Става дума за мек личен режим, вписан в институциите, който ги запазва и уважава, но просто ги изпразва от съдържание. Дори Симеон да не е дошъл съзнателно с това намерение, дори да няма такъв план, неговият ген, неговият нюх сочат само този начин на мислене.
Да погледнем дори само партията му, парламентарната му група - те са негов образ и подобие. Те си представят република на Симеон, една република, в която Симеон е цар.
- Коя е най-голямата слабост на тази царска република?
- Тя е в самия й характер. И за да не рухне всичко изведнъж, царят отсега трябва да мисли за изход. Да мисли как ще слезе от сцената, на която триумфално се качи миналата година. Нямам отговор за изхода, но той няма да е гилотина. Например той може да прехвърли част от авторитета си на друг или други. При всички положения обаче, както самият Симеон казваше, той се превърна в незаобиколим фактор на българския политически живот. Така че това е новото и главното, както казваше Тодор Живков.
- Добавяше обаче и "на съвременния етап".
- Да, това е съвременният етап, това е политическата реалност днес. Да видим дали политическите играчи ще могат да се възползват от нея, за да оцелеят.
- Веднъж вече те бяха, грубо казано, прецакани. Може ли царят пак да ги прецака?
- Ами те са си все прецакани. И ще продължат да се прецакват, ако се държат като инфантилна, крайно агресивна опозиция, която надига вой за неща, които не интересуват хората. Няма да се прецакат, ако играят ролята на партньор и опонент, казано най-тривиално, на управлението.
- Доста второстепенна роля им отреждате.
- Зависи кой как го разбира. Чудеса не могат да станат при тези партии. Шансовете им ще нарастват, ако не бъдат крайно агресивни. Радикалната критика трябва да завършва в конкретни предложения за управленски алтернативи. А не да се казва, че Симеон се държи като цар, че партията му няма идеологическа идентичност и пр. - това не работи. Трябва да се критикува всекидневната реална политика, и то от хора, които не са обременени. Не може Муравей Радев да бъде критик на Милен Велчев. И да не си представят СДС и БСП, че ще се върне старото статукво. Ако смятат, че царят наистина застрашава демократичните ценности, те трябва да ги защитават по нов начин, а не просто да тръбят каква заплаха е Симеон за българската демокрация. Иначе на следващите парламентарни избори Симеон, макар и не с абсолютно мнозинство, може пак да е начело заедно с Доган, Софиянски и Бонев. Играчите, които докараха царя, сега си скубят косите и викат "О, ужас, по-добре ужасен край, отколкото ужас безкрай". Е, няма как, ще има ужас безкрай.