Освен че приеха правилата на играта - направиха от своя цар и премиер, и партиен лидер, - жълтите (на ивици) управляващи от време на време тръгват в правилна посока. Но - може би - защото тръгнаха от позата на полубожества, дори правилните им неща успяват да настроят публиката отрицателно.

За примери всеки се сеща, но последният - скандалът за матурите - е особено драматичен. В случая правителството е на прав път, но при всеки опит за вдигане на темата бива освирквано и напопържвано. Ако работата продължи по този начин, и тази реформа ще катастрофира. В една демократична република (това да не ви е царство...) просто не можеш да наложиш на хората да правят нещо, което те истински не искат да правят.

Министърът на просветата и неговите чиновници



правят най-малкото три фундаментални грешки



Грешка Първа е по същество. Целта на матурите би била постигането на безпристрастно оценяване на дадения ученик. Това е модернизационен процес: вадиш ученика от средновековен тип лична зависимост (пристрастията на учителя) и прехвърляш оценяването върху обективен (безличен, без-лице) механизъм. Но правителството е избрало най-лошата половинчатост: хем има матури, хем оценките пишат пак същите тези даскали, чиито личностни пристрастия са проблемът. Вместо да освобождава учениците от лична зависимост, правителството я засилва и



поставя децата в двойно закрепостено състояние



Грешка Втора е в процеса. Решението за матурите изглежда произволно и внезапно, защото се взе при закрити врата. Министерството с обичайната за българските властници арогантност не приобщи никого - нито ученици, нито родители, нито учители - към процеса на вземане на решението. Резултатът, както винаги, е, че онези, които трябва да изпълняват решението, нямат чувството за съавторство, а обичайното чувство, че някой внезапно е отпушил лавина от камъни по техните глави.

Грешка Трета е в контакта с общественото мнение. То е вече



настроено радикално отрицателно на тема "матури"



Изходът от това положение не може да бъде простото запъване като рак на бързей ("Ще правим матури, защото сме властта и сме по-силни от вас!"). Като си загазил веднъж, изходът е да върнеш филма малко назад. Извиняваш се за пропуските и за гаулайтерския си стил. Уволняваш чиновниците (висшите такива, не портиера или чистачката), чиито "ресори" са създали проблема. Правиш реален процес на консултиране с всички страни по проблема. Стигаш до онези компромиси, които са все още възможни и приемливи за всички участници. В случая - поне обещаваш, че от догодина ще въведеш механизъм за оценка на децата не от техните, а от други учители, които не ги познават и нямат лични пристрастия.

Защо, питате, предлагам тази безплатна консултация? Знам, че нищо подобно няма да се случи. Пък и моят персонален син е отдавна студент - цялата тази дандания не ме касае по никой начин. Тогава защо? Добър човек съм, ето защо. Помагам на ближния, пък бил той зле обръснат царист, да не се олива чак толкова много.

А и, между нас казано, все пак ми писна. Почти две десетилетия преподавам в университети и всяка година поемам първокурсници, на които, вместо да преподавам Аристотеля, съм принуден да обяснявам структурата на изречението, значимостта на препинателните знаци, членовете и тяхното място в нашия живот, та дори - разликата между "трамвай" (един) и "трамваи" (повече от един).