Понесе ли се мирис на компромати във въздуха, значи идат избори. Е, по този признак хронометърът на предизборната надпревара зацъка още преди седмица и партиите започнаха да стягат редиците.

За старт на кампанията си БСП по традиция използва поредния конгрес. На форума лидерът отправи към актива две много важни послания. Първото - че партията ще издига собствени кандидати за кметове само там, където те са безспорни. Но тъй като на повечето места обществено признати са кандидатите на други партии, ще й се наложи да влиза в коалиции. Така конгресът отвори пътя към всякакъв тип съглашателства и шарени коалиции в името на избираемостта. Впрочем в класацията на Сергей Станишев за подбора на кандидатите критерият "избираемост" бе поставен на първо място. Чак след това ще се гледа авторитетен ли е човекът, притежава ли "човешка почтеност" и чак на четвърта позиция отстъпи изискването за "политическа лоялност". Сиреч добре котираният тарикат, бил той и със съмнителна боя и спорно минало, би трябвало да има преднина пред правоверните партийци и прочее активисти от регионален мащаб. Този подход бе широко приложен още на миналите кметски избори, когато на места БСП се оказваше ту в компанията на НДСВ, ту на ГЕРБ, а на места и с двете. В Пловдив пък успя да обсеби кандидата на ВМРО и ГЕРБ и към днешна дата Славчо Атанасов минава за фаворит на левицата. Подобни "коалиции за комплексно обезсмисляне на политиката", както ги нарече един политолог, ще се наплодят в изобилие и на предстоящите местни избори. И как иначе при това безгранично снизхождение на партийните централи към политическата правоверност на техните фаворити. За нов живот навярно ще бъдат възкресени призраци от миналото като разни социалдемократически движения на Камов и Томов, кухи структури като ОКЗНИ и всякакъв род прогресивни и хуманистични движения от левия спектър.



Тази всеядност не е патент на столетницата



Преди седмица лидерът на СДС Мартин Димитров обяви, че десните също ще отворят ветрилото. И като потенциални партньори на "Синята коалиция" изброи политически всеядни формации като ВМРО, "Новото време" и "Гергьовден". Да влезе в списъка сам пожела и Стефан Софиянски. И както е тръгнала работата, най-вероятно на опашката подир ССД ще се подредят и свободните радикали на Бакърджиев, демократите на Праматарски, земеделците на Мозер, разните десни дискусионни клубове от типа "14 декември" и други отдавна забравени люспи от размножителния период на десницата.

Аргументите и на левите, и на десните, са еднакви. "Да спрем похода на ГЕРБ към овладяването на всички власти", бе позивната на "Позитано" 20. Червените заложиха на изпитаната столетна практика - сплотяване на редиците чрез посочване на коварния враг. Сините пък бъзнаха електората по тънката струна на реваншизма. Да им покажем коя е автентичната десница и кое ментето, проповядва с баптистки патос от няколко седмици Мартин Димитров. "Ние сме единствената дясна алтернатива на управлението", е мотото на сините, които ще се опитат да натикат основния си конкурент - ГЕРБ в левичарското кьоше.

Страховете и на едните, и на другите са еднакви -



да не изчезнат от политическата сцена,



да си останат "елит". Наскоро колегата Димитри Иванов препоръча да не употребяваме тая нелепа дума, освен ако нямаме предвид елитните стада в говедовъдството. Но тъкмо за тях иде реч. Електоралните стада неудържимо се топят и под краката на елитите им взе да припарва. Някогашният мастодонт БСП днес сбира жалките 12-13%, а времето отдавна не принадлежи на грохналото СДС и присъдружните му, които едва смогват да прескочат 4-процентната парламентарна бариера. Но дали сборът на няколко политически безсилия ще роди силата? Този въпрос е по-скоро реторичен. Според неумолимите закони на математиката 0+0=0.

"Класическите" левица и десница, както често ги именуваме, загиват, но командирите им упорито отказват да се предадат. За нуждите на тяхното оцеляване всички спасителни сламки ще са добре дошли. Партиите у нас, също като парите, отдавна нямат цвят и мирис. Една и съща клиентела от години се преточва през разни политически формации до степен, че едновремешни отявлени комунисти днес минават за най-видни либерали.

И тъй като пазарът на обществени авторитети по места е ограничен, дефицитът ще роди най-причудливи политически плетки във всевъзможни цветове. Шаренията ще размие и последните бледи граници на идеологическите различия и ценностната идентификация в името на по-висшите цели - избираемост и политическо оцеляване. Борбата ще бъде на живот и смърт.