Не ще правя разбор ("литературен анализ", както са ви учили да го наричате). Само ви казвам, че излезе третото томче от 17-томна "Поредица Хайтов" на издателство "Захарий Стоянов".

Томчето съдържа "Бодливата роза" и "Вълшебното огледало". Това не са първите неща, за които се сещаме, като чуем за Хайтов. Но и двете са интересни.

"Вълшебното огледало" е за буквоядците. "Бодливата роза" е за дървоядите.

Буквоядите са академични умове, които пишат на високопарен стил, и не можеш да ги разбереш какво казват, а ако го разбереш, то не е вярно. Днес, 40 години след като Хайтов написа "Вълшебното огледало", някои литератори и езиковеди продължават да пишат такива учебници, че децата да намразят и българския език, и българската литература.

Дървоядите са архитекти и политици, които унищожават природата. На Запад ги наричат "developers", а аз им викам дървояди, понеже не знам как да преведа "developers".

Днес, 40 години след като Хайтов написа "Бодливата роза", "the developers" продължават да опустошават българската природа, която Господ Бог ни е дал.

Да кажеш какво ще стане след 40 години не е шега работа. Знаете, че сега най-влиятелният икономист е Нуриел Рубини, понеже той предрече световната икономическа криза две години преди кризата да се беше разразила (в. "Сега", 13 ноември 2010, стр. 15).

Хайтов написа "Бодливата роза" през 70-те години на ХХ век, когато черноморският ни бряг още не беше бетониран. В полите на Витоша и по-нагоре от полите й още не бяха полазили вили и имения; "Царя" още не си беше реституирал уж "наследствените" гори; още го нямаше филмът на Ал Гор "An Inconvenient Truth" за поразиите от планетарното обезлесяване и пр.

Аз не вярвам в разните зодии, мистерии и други такива. Но знам, че, понеже крушата в Азмака край река Чая не раждала, някакъв мой дядо отишъл при нея с брадвата и казал "Ще я отсека", а баба ми казала "Недей, тя догодина ще роди" и крушата се уплашила и на другата година родила круши.

В "Бодливата роза" Хайтов разказва как растенията усещат, плашат се, радват се. Неговите истории са по-невероятни от моята за крушата, но не ми е работа да преразказвам неговите истории. Аз не зная какво ни свързва нас хората с дърветата, тревите, билките, но лесничеят Николай Хайтов го знаел и го написал преди 40 години в "Бодливата роза".

За да му отидеш на гости в неговото родно село Яврово, трябваше да минеш по шосето между Пловдив и Асеновград и да видиш от дясната страна на шосето КЦМ (комбината за цветни метали). Хайтов се възмущаваше, че КЦМ отрови хиляда декара от най-плодната българска земя. Това беше една от глупостите на тогавашния режим. В опустошаването на природата сегашният режим е достоен приемник на тогавашния и струва ми се дори го надмина.

Николай и Жени Божилова ми бяха комшии на улица "Латинка" и аз все киснех у тях, понеже с Жени непрекъснато нещо превеждахме или редактирахме, или рецензирахме. На етажа под Николай и Жени живееха Андрей Луканов и жена му Лили и някои вечери те се качваха при нас с бутилка водка, в която Андрей беше пуснал лимонова обелка, както правели в МГИМО в Москва, където той следвал. Аз наблягах на водката и мислено отсъствах, а те си приказваха. Веднъж се запрепираха и за да не ме държат настрана от разговора, Андрей ме попита:

- Айде ти кажи - ще успеем ли или ще се провалим.

- И двете. Ще успеете да се провалите - отговорих машинално, понеже не знаех за какво спорят и не знаех чия страна да взема. Те не ще да са си говорили за "прехода", защото Андрей Луканов дума не обелваше по политически въпроси. Да не задълбавам, че "преходът" и преобразуването на собствеността от държавна в частна станаха твърде успешно. Но те прихнаха да се смеят.

Николай Хайтов също ми се смя от сърце, когато му гостувах семейно в неговото родно село Яврово. Той накладе огън на двора и в жарта опече картофи и когато ги опече, аз тръгнах към кухнята за ножове и вилици, пък то трябвало просто да удариш с юмрук опечения картоф и той цъфва от удара и е апетитен още димящ.

Николай каза, че когато го уволнили от лесничейството и отвсякъде, той отишъл при Ванга и Ванга му казала, че ще се занимава с книги. На Николай и през ум не му минавало, че може да пропише и го схванал, че ще стане книжар и ще продава книги. После Ванга казала на Жени за бадемова градина с три изсъхнали бадемови дървета край морето. После Жени видяла бадемовата градина с трите изсъхнали бадема, реституирала си градината заедно с наследствено място край Южния парк в София и Николай и Жени отидоха да живеят там и престанаха да са ми комшии.

Сега Южният парк е оглозган от правителствена болница, US посолство, мутробарокови строежи - отвратително. Но това Ванга не го предрекла.

И аз съм ходил в Рупите при Ванга, било с Томски, когато той правеше филм за Ванга, било преди, когато откарах там една дама, която имаше уговорка да бъде приета. Тогава не поисках Ванга да ми каже нещо, но тя поиска и, може би, усетила моето неверие, каза: "Ох, ох, ще взема да изпадна в един транс зарад теб." Но тя не изпадна в транс, а ми каза да внимавам за лявото предно колело на автомобила. Няколко автомобила смених от тогава и нищо му няма на лявото предно. Но знам ли, все още карам кола.

Николай помислил, че ще продава книги в книжарница, а той прописал, и то така, че сега - трети том от седемнайсет тома. Затова не станах нито вярващ, нито невярващ. Нито черковник, нито атеист. Просто агностик. Сиреч не знам някои работи има ли ги или ги няма.

Все пак знам, че ако Николай беше жив, той щеше да е гласовит противник на US начинанията, свързани със замърсяващото българската природа - тренировъчно бомбене, US бази и такива работи. Мисля, че той щеше да е и против руските проекти да се сече Странджанската гора за просека до Александруполис, че да минела през гората тръба.

Аз за себе си казвам, че съм противник на транзитирането на енергоносители през България и не се радвам на споразумението, което премиерите на Русия и България Путин и ББ подписаха в събота (13 ноември 2010). Също на транзитирането през Черно море, което е малко, но бурно, и все едно дали през България, през Румъния или през другаде - при авария на тръби или терминали всички черноморски държави ще пострадат.

Няма безаварийност, нито на Изток, нито на Запад. Знаете за гафа на "Шел" в Мексиканския залив и за други западни гафове. Може би не знаете за руските гафове, но аз ги знам, понеже съм бил и на Ямал, и отвъд полярния кръг. И ви казвам: едно е екокатастрофа в огромния Сибир или в огромния океан, друго ще е в малкото, затворено Черно море.

Руското природоопазване и руската демокрация са още в пелени. Руски природозащитници не са съгласни да се направи просека през Химкинската гора за нова магистрала между Москва и Санкт Петербург, но руските журналисти, които разгласяват протестите, не живеят дълго.

PS. Разочарован съм от вас, читатели! За "царя" оратория написаха. За Путин песни пеят. За ББ - стихотворение имаше; чалгаджийка го възпя. На US посланик Уорлик сценаристи метани правят и роли за него пишат. А вие - ни песен, ни стихче.