--------------------------------------

ВИЗИТКА

Цвета Наньова е родена 1959 г. в Пловдив. Завършила е бургаската английска гимназия, а след това - "Международни икономически отношения" в УНСС. Работила е в "Техноекспортимпорт", после е пребивавала 4 г. в Кувейт, където е работил съпругът й. Занимавала се е и с частен бизнес. Последните години беше национален директор на проекта "Красива България". На 28 март бе назначена за изпълнителен директор на Агенцията по заетостта.

-----------------------------------------------



- Г-жо Наньова, как ще коментирате наследеното от вашия предшественик Олег Чулев?

- Наследих агенция с над 3 500 души. Не бих искала да се връщам към мотивите за уволнението на Олег Чулев, защото социалният министър ги изложи вече. Надявам се асоциацията, която се прави с мен да е позитивна, защото аз идвам с позитивна нагласа от един проект, който е доста успешен. Имам желание да пренеса опита и уменията си от управлението на този проект в агенцията. Това, което е било позитивно в агенцията, ще се запази. Това, което е слабост, надявам се ще намерим начин заедно с хората да го преодолеем.

- Какви слабости сте установила досега?

- Не искам да се впускам в подробности, защото ако за мен са слабости, от друга гледна точка не биха били оценени така. Аз бих го формулирала по друг начин - аз идвам от проект, където се работи по европейски стандарти. Иска ми се тези механизми да ги пренеса тук. Обичам да работя в екип и да знам какви са ясно и конкретно целите, които си поставяме, хората да знаят какви са задачите им и естествено да има силна система на вътрешен контрол. Нямам впечатления дали такава система съществува в Агенцията по заетостта, ако няма - тепърва ще я изградим, ако има - ще я доизградим. Не обичам компромисите с тези неща.

- Казахте, че сте наследили агенция с над 3 500 служители. Раздут ли е този щат и ще има ли 10% съкращения в бюрата по труда, както твърдят синдикатите?

- Няма да са 10%. Съкращения се налагат от договорености на правителствено равнище във връзка с поети ангажименти към МВФ и Световната банка за намаляване на администрацията. Стремим се преустройството на агенцията да бъде направено така, че да се съкратят звена, които досега са обслужвали възпроизводството на системата, и да се сложи ударение върху обслужването на безработните. Не очакваме особено напрежение във връзка с тези съкращения. Разбира се, ще си позволя да цитирам една мисъл на Олег Чулев, че "за нас процентите са няколко, а за съкратения са 100%", затова ще направим максимално обективен и прозрачен този процес. Съкращенията в никакъв случай няма да са механични и със сигурност ще са под 10%. Критериите и процедурата по преструктурирането вече са съгласувани с профсъюзите. В бюрата по труда съкращенията ще са най-малко, защото там се работи с безработните. Оптимизиране на състава на бюрата ще има само там, където броят на безработните драстично е спаднал.

- В началото на 2002 г. за първи път от години се отчете спад на безработицата през зимните месеци. На какво се дължи според вас това и ще продължи ли тази тенденция?

- Надяваме се да продължи. Първоначалните ни анализи показват, че от една страна се задвижва пазарът на труда в реалния сектор, за което ние нямаме принос, и от друга страна - има увеличение и на бройките заети места, за които ние сме посредничели. Ефект оказва активната политика на социално министерство, която се реализира чрез агенцията, т.е. насърчителните режими за работодателите и програмите за създаване на заетост. Насърчителните мерки представляват най-общо казано субсидиране на работодатели за наемане на безработни, а програмите за заетост са много разнообразни. Сега правим анализ на съществуващите програми и насърчителни мерки, за да видим в каква степен действително те постигат резултатите, които се очакват от тях.

- 60 000 нови работни места обеща за тази година социалният министър Лидия Шулева. Реална ли е според вас тази цифра?

- Надявам се да бъдат и повече. Тези работни места пряко засягат дейността на Агенцията по заетостта, т.е. това е или субсидирана заетост, или по програмите. Тази цифра 60 000 е направена на базата на една по-песимистична прогноза. 40 000 работни места очакваме да се създадат по насърчителните режими за работодатели и над 20 000 при всяко положение ще са по програмите за временна заетост. Но извън тези мерки се очаква да се разкриват места и в реалната икономика без посредничеството на агенцията. Надяваме се така броят на новоразкритите места да стане още по-голям.

- А какви са прогнозите ви за броя на хората, които ще бъдат съкратени тази година? Може ли да се каже какъв ще е официалният процент безработица в края на годината?

- За съжаление, нямаме данни от проучвания за броя на хората, които ще останат без работа до края на годината. Но имаме информация, че има застой в съкращенията и този процес на преструктуриране в индустрията вече затихва. Данните, които имаме за обявени масови съкращения (работодателите са задължени да ги обявяват при нас един месец предварително), са някъде за около 4 000 души. В сравнение с предишни години действително има застой в тези процеси. Надяваме се, че съчетанието от активните мерки, намаляването темповете на съкращенията и очаквания ръст в икономиката ще доведе до по-висока заетост.

В момента не мога да се ангажирам с нивото на безработица, което се очаква в края на годината.

- Много българи разчитат да намерят препитание в чужбина. В момента обаче имаме междуправителствена спогодба само с Германия и Швейцария. Очакват ли се спогодби и с други държави?

- Да, водят се преговори с Великобритания и Испания. Но разговорите не са в много напреднал етап. По принцип трудно протичат такива преговори със страните от Европейската общност. На мен ми се иска обаче да създадем условия хората тук да си намират работа. По спогодбите отиват да работят по няколко хиляди души годишно и това не решава проблема с високата безработица у нас. Аз лично смятам, че работата зад граница е полезна за българите, не защото ще се напечелят, защото едва ли за 3-6 месеца могат да направят чудеса с материалното си положение, а от гледна точка на опита и езиковите познания, които ще придобият. Надявам се, че тези хора, след като поработят зад граница, ще се върнат в България. Това именно е ценното за нашия трудов пазар. И разчитам, че българите няма да използват тези възможности, за да останат в чужбина.

- Придобиването на повече опит и езикови умения е и целта на споразумението, известно като "AU PAIR". Кога според вас ще могат български младежи да пътуват по него за почасова работа в семейства в страните от ЕС срещу подслон, храна и джобни пари?

- Този проблем е малко по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед. Предстои ратификацията на това споразумение от нашия парламент. Подобен вид труд не е регламентиран в нашето трудово законодателство. Все още не е решено кой ще посредничи при изпращането на младежите. Възможно е това да е Агенцията по заетостта, възможно е и да става чрез лицензирани фирми.

- Много държави от ЕС, а също и САЩ, отпускат бройки за младежи от Югоизточна Европа за летни бригади. Никой обаче у нас не посредничи официално, освен за Германия. Мислите ли да въведете ред и в този вид посредничество?

- Това е тематика, която засяга по-скоро министерството на образованието. Може би ние съвместно с тях трябва да работим по въпроса. Откровено казано, аз нямам информация нещо да се прави в тази насока. Моите впечатления са, че организирането на тези бригади е оставено на висшите учебни заведения.