От Страсбург са потвърдили, че жалбата на Христов е приета и ще бъде разгледана при първа възможност. Процедурата е писмена и личното явяване на габровеца не е необходимо, освен ако съдът не го покани специално.
Събитията отпреди година се разиграват като в екшън
На 5 февруари 2001 г. около 17.30 ч. Минчо Христов взема 6-годишната си дъщеричка Радост от детската градина. Спира москвича пред рекламна агенция в центъра на Габрово и отскача за миг до офиса да вземе документ.
"Радост искаше да дойде с мен. Казах й да стои в колата, защото ще се върна веднага. Ключовете бяха на контакта. Изведнъж се развика жена, че някой се качил на колата ми и заминал с детето. Изскочих за секунди. Краката ми се подкосиха, москвичът наистина беше изчезнал. Бях толкова шокиран, че дори забравих номера на полицията. Все пак звъннах, разказах какво се е случило. Обикалях навън като луд", спомня си бащата.
Насъбират се хора. Казват, че комшийско момче на име Сава, студент в Германия, откраднал колата. "Бях като вцепенен, само повтарях, че ако нещо се случи с детето ми, човек убивам", разказва Христов. Пристига патрулка. Полицаите разпитват бащата, той казва номера на колата, описва детето.
"Не помня колко време е минало. Изведнъж малката изскочи иззад патрулката и се хвърли отгоре ми. Плачеше: "Тате, аз нали ти казах да не ме оставяш сама в колата", спомня си бащата.
По-късно поуспокоено детето разказва в полицията какво се е случило. Млад мъж влязъл в колата, погледнал го, но нищо не казал. Излязъл, отворил багажника. Пак се качил в колата и потеглил. Малката почнала да крещи, да го блъска и да вика "Искам тати". Изведнъж той отворил вратата и я бутнал навън. По-късно момиченцето разпознава точно мястото, където похитителят го избутва от колата, без да спира. "Изхвърлил я е на оживен булевард в тъмното, по чудо не я е сгазила някоя кола", казва Минчо. Детето няма физически наранявания, но седмици след инцидента скача на сън и пищи. Водят Радост да й леят куршум.
Няколко часа след екшъна полицаи намират колата, изоставена в края на града, по пътя за Севлиево. А още няколко часа по-късно залавят и младежа, който се връща вкъщи.
Според полицията и прокуратурата Сава Пенчев
откраднал колата с детето, защото спешно трябвало да замине за София,
а оттам за Германия. Чакал приятели да минат да го вземат с автомобил, но те не се появили. Сава се изнервил и слязъл пред входа на блока. Тогава зърнал москвича, метнал се внезапно вътре и запрашил за София, за да не изпусне самолета за Кьолн.
"Добре, взел колата, но защо с детето. Много добре го е видял. Радост е била на предната седалка. Да я изкара навън и да прави каквото иска с колата. Въобще нямаше да се разправям с него. Отидох до съда да видя как вървят нещата. Бях безкрайно изненадан, като разбрах, че дело въобще няма да има", продължава разказа си Минчо.
Репортерска проверка установи, че на 2 март 2001 г. Габровската районна прокуратура е прекратила наказателното производство срещу Сава Пенчев. Според прокурорското постановление съдебно-психиатричната експертиза на Пенчев сочи, че той
страда от "психично заболяване
в тесния смисъл на думата, касае се за афективно разстройство с манийна симптоматика. Състоянието му отговаря на продължително разстройство на съзнанието. Пенчев е действал в състояние на невменяемост и не е наказателно отговорен. Спрямо него следва да се приложат принудителни медицински мерки."
Последното явно не е направено. Сава е задържан за 24 часа в полицията. Отказва да дава показания. След прокурорското постановление той заминава за Германия. Районният съд в Габрово потвърждава прокурорското постановление. Определението не подлежи на обжалване.
Минчо Христов се обръща към окръжния съд, но оттам отказват да приемат жалбата му. Той праща жалба до Върховна прокуратура. "Като потърпевш и свидетел на това брутално престъпление аз не бях призован, както и пострадалата ми дъщеря. Според прокуратурата и съда ние сме определени единствено като свидетели, но не и като потършевши. Престъпникът е категоризиран като психично болен и случаят е прекратен. В същото време
психарят е студент в престижния немски университет "Штудия колеж"
в Кьолн", пише бащата и до УНИЦЕФ в Женева.
Минчо Христов пише до Висшия съдебен съвет, правосъдното министерство, посланика на Германия у нас. Отговор няма.
На 14 юни 2001 г. Върховна прокуратура също отхвърля жалбата. Христов обжалва решението. Отговорът е твърде противоречив - "жалбата ви е допустима, но неоснователна". Въпреки че не очаква положително развитие на нещата, той пише трета жалба. Отговор няма и на 5 януари 2002 г. той изпраща жалба до Съда за правата на човека в Страсбург.
На 4 март 2002 г. Минчо получава копие от писмо на Върховна касационна прокуратура до Окръжна прокуратура-Габрово. В нея доц. Борислав Йотов препоръчва "извършване на проверка на съдържанието на жалбата на Христов в частта й, в която той изразява съмнения относно процедурата и заключението на съдебно-психиатричната експертиза". Това означава, че ако решения на съда или прокуратурата почиват на заключение на вещо лице, за което се допуска, че може да е дадено умишлено невярно, има основания да се възобнови преписката. Окръжният прокурор на Габрово Симеон Генчев потвърди, че е наредена полицейска проверка на случая.
Не е ясно обаче как точно ще бъде установена истината.
Похитителят Сава Пенчев не може да бъде призован от Германия,
защото срещу него не се води наказателно производство. Полицаите са поискали обяснения от Минчо Христов, от психиатъра и от съдията по делото. Според Христов "експертизата на вещото лице д-р Любомир Трифонов очевидно е невярна. Това е извършено съзнателно с цел оневиняване на уличеното лице Сава Пенчев. Според експертизата той бил "наказателно неотговорен". За да се приложи чл. 33 от НК, е нужно лицето да се намира в такова тежко умствено или психическо състояние, което не му позволява да разбира естеството на постъпките си, а действията му да са хаотични и несвързани. В дадения случай не е така, всичките му действия са съзнателни, целенасочени и пресметливи. Не може да става дума за моментно тежко разстройство на съзнанието, защото от мястото, където е отвлякъл колата, до мястото, в което я е изоставил, съзнавайки грозящата го опасност, пътят е само 3 минути. Пенчев няма наследствена обремененост или минали подобни заболявания. Експертизата отхвърля тезата за психопатия. В нея пише, че имало наличие на несигурни данни за употреба на наркотични вещества, за което предложили на Пенчев лечение, но той отказал. Експертизата е била извършена за десетина минути от един психиатър извън болнично заведение, където е трябвало да бъде настанен Пенчев и да бъде наблюдаван по-продължително време от повече специалисти". При такава тежка диагноза и липса на такова заболяване досега произнасянето на повече специалисти е било задължително.
Прокурорът и съдията са се позовали на заключението на вещото лице, макар да не са длъжни да го възприемат безкритично. Такова тежко заболяване личи от пръв поглед и те са имали възможност от непосредствени впечатления да се усъмнят в експертизата и да назначат нова. "Сега те се оправдават с това заключение, за да прикрият едно престъпление и явен произвол. Затова са направени толкова много и толкова съществени процесуални нарушения", пише Христов.
Психиатърът
д-р Любомир Трифонов сега е зам. областен управител на Габрово
Той твърди, че експертизата му е напълно коректна. "Ако са били недоволни, можеше още тогава да я обжалват. Наложително е експертизата да се направи в психиатрично заведение, ако лицето откаже да го освидетелства психиатър. Пенчев, придружен от майка си, идваше в кабинета ми. Дали е нужна тройна експертиза, аз не мога да кажа. Други трябва да я постановят", категоричен е той.
Сега Минчо за четвърти път праща жалба до Върховна прокуратура, в която твърди, че съдебната система е направила всичко възможно да осуети делото. Същевременно обмисля вариант да заведе съдебен иск срещу психиатъра. "Сигурно нищо няма да се получи, но поне може да създадем прецедент. Ще поискаме освидетелстване на психиатъра!", казва той.