- Черешите...

- Стоп! С тях започна миналия път.

- Да. Но сега с тях започна Арт Бъкуалд в "IHT"*: It is now the most beautiful time of the year in Washington. It is cherry-blossom time. Във Вашингтон сега е най-красивото време от годината; времето, когато цъфтят черешите (по-точно, японските вишни).

По-нататък е смешно. Не вярвах, че за тарана на 11 септември може да се пише смешно, но Бъкуалд го може. Само месец след като поетът Лорънс Джозеф, който живее на една пряка от Кота нула, написа най-страшните думи: "Има Бог /Той ни мрази."

- Архетипите...

- Говори разбираемо.

- Добре. Чарли Браун от комикса "Пийнътс" пак е в "IHT" с кучето Снупи. Както през 1969, когато БТ за първи път излъчи превод на живо и в слушалките ми отекна:

"Нийл Армстронг е в "Снупи". Роджър**." "Снупи" беше лунният модул на "Аполо", както "жълтата преса" бе дошла от "Жълтото човече" във вестника на Хърст.

Правозащитниците нарочиха "Спийди Гонсалес". Спират го. Стереотипите трябвало да са политически коректни, а бързият Гонсалес не бил, понеже е мексиканско мушмороче.

Няма го и "Ли'л Абнър" - червенокръвния американец с големите бицепси, който казваше: Who is you? Me is a one hundred percent red-blooded American. Няма ги и останалите симпатични обитатели на Догпач. И повече няма да мога да превеждам "Долно нанагорнище" като Догпач. В кадилака на посолството Петко Бочаров каза на сенатора Елъндър: "Че аз да не съм от Догпач", и старецът се смя през целия път до Пловдив.

Опра Уинфри си говореше за литература с читатели и писатели. Сега каза, че вече нямало книги, които да си заслужават. Истинската причина е, че рейтингът на нейното телевизионно предаване падна по закона за резонанса.

Няма такъв закон, но ако имаше, той щеше да гласи:

Богатите богатеят, бедните обедняват; и едните и другите опростяват. Масмедиите са в резонанс с аудиторията, поради което и те простеят.



Вечната Амбър и...



Идеята си за "Книга на месеца" Опра Уинфри взе от Бенет Сърф, който направи от "Random House" велико издателство. Спомените му*** са от класа, която Опра Уинфри никога не достигна:

"Гершуин ставаше от пианото само да си долее чашата и накрая управата на хотела ни изхвърли. Мис Уинзър беше изумително красива, но не можеше две смислени думи да каже пред публика. Да се чудиш как е написала "Вечната Амбър".

Гордият дух на американската мисловност се съпротивлява на резонанса. Току до Бъкуалд "IHT" коментира списъка в "Book Magazine" на 100-те литературни образа от 1900 насам, олицетворяващи Америка. Номер 1 е "Великият Гетсби".

Защо той? Има по-чисти души, като Атикъс Финч (номер 7) от "Да убиеш присмехулник", и по-общоразбираеми - като Холдън Колфийлд (номер 2) от "Спасителят в ръжта".

Защото Джей Гетсби, мечтател и аферист, въплъщава американския начин да съчетаеш идеала и злодеянието****. Той тръгва от затънтено като Догпач местенце в Средния запад и заживява на Лонг Айлънд, където в годините на рагтайма и забраната на алкохола посреща богатите и красивите от Ню Йорк. Зад момчешката си усмивка Джей Гетсби знае колко мрачно може да бъде мястото, наричано свят. Авторът Фицджералд загатва, че Гетсби воювал в Европа, върнал се и направил пари по класическия способ - с измама.



...шахидите*****



Бизнеспартньор му е Майер Волфсхайм, който през 1919 нагласил бейзболните резултати и носел копчета за маншети от човешки кътници. В днешния свят на "уотъргейти", на шахиди от Хамас и Ал Каеда, на офшорни операции и фалшифицирани одити американците, анкетирани от "Book Magazine", са преценили, че животът и смъртта на Джей Гетсби са депресиращо правдиви.

Робърт Редфорд, след като игра във филма за аферата Уотъргейт, стана екранният Гетсби. Така започна вторият живот на новелата "Великият Гетсби".

Застанал на брега, Джей Гетсби се взира в зелената светлинка на кея на Дейзи, която го изоставила заради по-богат кандидат. Мисли как да стане толкова богат, че да си върне Дейзи. Това го извисява: аферист, визионер, мечтател... Новелата свършва със същата зелена мигалка, защото зеленото е цветът на американските пари и на светофара, който ти казва: "GO!"

Фицджералд ни спестява обстоятелствен разказ как богатее Гетсби; вплел е знаци, които мимоходом го загатват. Литераторите мислеха, че с трафик на алкохол през сухия режим. Анкетираните читатели откриха друго - с измама по схемата на аферата "Енрон". 77 години критиците не знаеха това. Нито аз, когато превеждах Скот Фицджералд.

---

* "International Herald Tribune", April 10, 2002.

** При еднопосочна радиовръзка Roger означава "ясно, разбрах, готово, край...".

*** At Random ("Пъстър свят", ДИ "НАРОДНА КУЛТУРА", 1988).

**** Есе на Адам Коен в същия брой на "IHT".

***** Не камикадзе, както пишат.