Проектобюджетът за 2011 г. бе внесен рекордно рано в парламента, но това вместо плюс се оказа минус. След много приказки и данъчни обрати към момента едва ли е останал експерт, който да е напълно наясно какво включва проектът за догодина. Да, проектобюджетът беше внесен по-рано и беше достъпен на интернет страницата на Министерството на финансите (МФ) още същия ден. Но неяснотите в него са далеч повече от предходни години, което само по себе си изглежда парадоксално предвид всички критики към бюджетните процедури досега.

Тази година бюджетната сага започна седмица след като проектобюджетът бе внесен в парламента. Първоначалният вариант от страницата на МФ беше сменен от друг, сканиран от хартиен носител, в който имаше увеличение на здравноосигурителните плащания и разходите за пенсии, социални помощи и обезщетения. А очакваните приходи от ДДС бяха намалени. В последвалите 6 седмици бяха правени обещания, уговорки, сделки от страна на правителството - основно в посока на повече разходи.

За разлика от други години сега до последно няма да е ясно какво точно включва проектобюджетът. Дори някой да е следил отблизо правителствените предложения от последния месец и половина, това по никакъв начин не означава, че е наясно със състоянието на проектобюджета към момента. Два примера за това са обявените допълнителни 40 млн. лв. за образование и отпадането на т.нар. "данък лукс". Като се има предвид, че рамката на бюджета бе изменяна още преди първото разглеждане на бюджета в парламента, човек може да се запита защо тези средства не бяха вече включени в разходната му част. "Данък лукс" щеше да се въвежда още през 2010 г., после се отложи за 2011 г., а накрая правителството го заряза. Дотук добре, но този данък е част от консолидираните приходи в бюджета. Като ги няма, не трябва ли и те да се коригират?

Ако за момент пренебрегнем абсурда, че консолидираната бюджетна рамка продължава да се гласува, преди да са приети законите за данъците на национално и на местно ниво, дори и само гореспоменатите промени правят цялата бюджетна процедура за 2011 г. изключително странна. Още по-странно става, като се обърне внимание на доклада на бюджетната комисия към парламента. От него се разбира, че очакваните приходи от корпоративен данък са в размер на 1.54 млрд. лв. В проектобюджета на страницата на МФ обаче тези приходи изглеждат малко по-различно - 1.7 млрд. лв. Същото разминаване присъства и при постъпленията от данъци върху доходите на физически лица - 2.07 млрд. лв. според бюджетната комисия и 2.09 млрд. лв. според проектобюджета. Общата стойност на тези разминавания е около 180 млн. лв., а такава промяна не се отчита в данъчните приходи, посочени в доклада на бюджетната комисия.

Всичко това поражда няколко въпроса, най-стряскащият от които е - знаят ли народните представители какво всъщност гласуват? В Столичния общински съвет има вече прецедент на гласувана данъчна ставка, която е в разрез със закона само защото никой не си е направил труда да прочете какво пише в закона. През 2008 г. общинарите приеха в последния момент диференцирани ставки за облагане на превозните средства според възрастта им, което беше в разрез със закона за местните данъци и такси.

Твърде възможно е, разбира се, народните представители да знаят нещо, което ние не знаем. Например предстоящите промени в очакваната събираемост на преките данъци - може би преди това те са били надценени и затова се налага впоследствие да се понижават. Но ако това е така, няма ли бюджетното салдо да бъде негативно повлияно още преди по-ниският от очакваните от правителството 3.6% реален ръст на БВП да е имал думата по въпроса? Освен това, ако са надценени преките данъци, то явно същото се отнася за разполагаемите доходи, което би следвало да има негативни ефекти още върху косвените данъци и върху приходите от осигуровки. А те не са коригирани. И накрая - ако наистина приходната част бъде ревизирана надолу, ще има ли ревизия и на разходната част. Или авторите на бюджета разчитат на онези 0.5% от БВП, които остават до достигане на тавана от 3%?

Отговорите на тези въпроси ще получим едва след като проектобюджетът бъде приет на второ четене, защото дотогава всичко може да се случи - още разходи, повече или по-малко приходи, допълнителни споразумения и какво ли още не. Всъщност дори и след второто четене в парламента може да настъпят промени, както стана през 2009 г., когато премиерът Бойко Борисов "помоли" народните представители да върнат вече гласувани текстове за данъчните закони и да ги прегласуват. С две думи - докато не излезе черно на бяло в "Държавен вестник", някой едва ли ще е наясно с това какъв точно ще е консолидираният бюджет на страната за 2011 г.