(Продължение от 18 ноември)

Строителството на която и да е сграда във всички епохи започва с идеята за нея. В средните векове майсторът строител предлага архитектурния проект, извършва и предварителните изчисления по сградата. Една находка от средновековния град Червен остава и до днес единствена. В църква №6 се попада на модел на църковна сграда, изработен от мек варовик (разкопки на С. Георгиева и В. Димова). Въпреки че често е трудно обясняването на археологически находки, които нямат успоредици, на практика съществува единодушие в интерпретирането на паметника. Изглежда, че майсторът строител се е наложило да представи предварително идеята си за сградата и за да е по-убедителен, изработил модел от две части. Това, което е запазено до днес, е долната част, а горната - барабана и купола на сградата, се е изгубила. Двете части са били съединени вероятно с оловен или варовиков щифт.

Изработването на модели на бъдещата сграда преди започването на строителството й може би не е задължително, но както и днес няма как да се е минавало без изработването на чертежи. Намираните понякога при археологически разкопки пергели трябва да са използвани именно за това. Не бива дори през ум да ни минава, че каквато и да е строителна дейност през която и да е историческа епоха е започвана без предварителни подробни изчисления.

Един обширен и важен, но малко известен разказ за издигането на цариградската църква "Св. София" по времето на император Юстиниан (527-565) описва подробно етапите на строителството. За нашата част от света това описание със сигурност е валидно за цялото Средновековие. Отчуждаването на имотите, които са разположени на предвидената за ново строителство площ, оразмеряването, доставянето и изработването на необходимите строителни материали и т. н. Както, разбира се, и намирането на пари, при това винаги много.



Няколкото начални строителни етапа вървят едновременно



Събирането на строителните материали е изключително тежка и скъпа задача за цялата епоха. Основен градежен материал е камъкът - обработен, ломен или речен. През 1998 г. трябваше да направя с помощта на няколко работници неголямо надзиждане на руините на Джерджевденската църква до Якоруда, за да бъдат те съхранени след разкопаването им. Удивително е какви чудовищни количества камък и спойка погълна един малък надзид с дебелина едва 0.6 м, сякаш нямаше насита. А крепостните стени на Царевец са с дебелина от 2.4 до 3.6 м ...

Използването на тухли в българските средновековни градежи е сравнително ограничено поради високата им цена. През Второто българско царство дори в смесения градеж (редуване на каменни и тухлени редове) тухлите остават като пластификатор на зида само в най-луксозните сгради, като масово тухлените редове се заменят изцяло или частично от дървени скари. Скъпите тухли и още по-скъпата керамопластична украса на българските църкви след ХII в. (четирилистници, чашки и панички, покрити обикновено с разноцветна глеч) са сред отличителните белези на българската школа в църковната архитектура. Тухли, понякога покрити с глеч, се използват и за направа на подовите покрития. Само в най-луксозните средновековни сгради се откриват керамични плочи от подови мозайки - далечен отглас от имперското великолепие на сградите, украсени с рисувана керамика във Велики Преслав. Керемидите въпреки цената си са задължителни за по-уредените средновековни сгради особено в градовете. Пак там всички прозорци са остъклени, археологическите разкопки ясно показват това. Въпреки отсъствието на преки сведения организирането на строителите в дружини не подлежи на съмнение дори само поради особеностите на техния занаят.

За изграждането на изключително сложната укрепителна система на средновековна България, съдържаща стотици укрепени елементи - градове, замъци, крепости, даже по-големи обители,



са били необходими колосални количества строителни материали,



предимно камък. Добиването и пренасянето му е дейност, която изглежда се регулира от държавата чрез задължителна и на практика ненормирана всеобща трудова повинност, наричана в изворите от втората половина на ХIV в. "градозидане". В дарствените грамоти на велбъждските владетели деспот Иван Драгаш и брат му Костадин например. От "градозидане", както и всякакви други данъци и тегоби се освобождават само подвластните на християнските църкви и обители, които пак извършват същата дейност, но в полза на своите си господари.

Един надпис от с. Калугерица, Шуменско, ни известява, че някъде през ХIV в. "Аз, Звено, ковач, писах през месец април. Този път бе затрупан, но с железен клин и желязна длъбна [чук] разбих". Както изглежда, дори квалифицирани занаятчии като Звено не са освобождавани от работа на строежите и по пътищата, поне в особени случаи като затрупан път.

Руският летописен свод "Повесть временных лет", съставен през ХI в. с използване и на старобългарски източници, наброява само по Долния Дунав ни повече, ни по-малко, а точно 80 града. Археологическите проучвания показаха вече, че данните никак не са преувеличени.

Строителството на укрепителните съоръжения, на градовете, на обществените сгради, аристократичните жилища, на частните домове е изисквало участието на огромен брой работници. Известна представа за необходимите



висококвалифицирани строителни работници



можем да получим от летописеца Теофан Изповедник. Той точно преброил работещите по възстановяването на Валентиниановия водопровод през 767 г., разрушен впрочем при славяно-аварските нападения над града. "Той [император Константин V Копроним (741-775)] събрал майстори от различни места, довел от Азия и Понта 1000 зидари, 200 мазачи, от Елада и островите - 500 тухлари, от самата Тракия - 5000 майстори строители и 200 майстори на керемиди." Необходимо е уточнението, че това са само майсторите. Разказът за построяването на "Св. София" уточнява, че всеки майстор води до 100 души дружина.

Ясно е, че само многолюдна държава е можела да се справи с огромното строителство в средновековна България, пред което бледнеят всякакви китайски стени. Сигурно ще се окажат напълно верни изчисленията, според които населението на Търновското царство по времето на цар Иван Александър е приблизително 2.5 млн. души. Ако прибавим и населението от днешната област Македония, от Югоизточна Тракия, от Тесалия, ще установим, че вероятно в същото това време, след средата на ХIV в., българите сме наброявали около 4 млн., т.е. точно толкова, колкото е населението на Англия по същото време ( Й. Андреев, 1992). Само при тези изчисления ще можем да си обясним данните от един доклад на францискански монаси от 60-те години на ХIV в., в който се обсъжда "много населената България". Само при такава численост на населението на България биха били възможни безбройните средновековни строежи.



От Плиска започва традицията



българските столици да смайват с мащабите и великолепието си. И ако там се залага на внушителните градежи с големи правилни каменни блокове, със скъпата тухлена стена, ограждаща владетелската резиденция, то Велики Преслав е проектиран и изпълнен като истинска имперска столица, която трябва да смае чужденеца. За да видим града именно през погледа на съвременниците му, ще трябва да се изтъкне непременно, че изграждането на Велики Преслав съвпада с времето на значителни промени във византийските градове, които губят внушителния си късноантичен архитектурен вид. Времето, когато император Зенон (474-475, 476-491) задължава префекта на Цариград Адамантий работилниците и магазините в портиците да облицоват фасадите си с мрамор "за да придават красота на града и да доставят удоволствие на минувачите" (Юстинианов законник, гл. 10, чл. 1), е безвъзвратно отминало. Византийските градове от IХ-Х в. са с преобладаващо малки често едностайни жилищни сгради, с криви и тесни улици, в които понякога градските квартали започват да функционират като отделни селища, а обществени сгради в провинциалните градове изобщо не се строят.

Превръщането на Търнов в град-модел за цяла Югоизточна Европа започва веднага след падането на Цариград под ударите на кръстоносците през 1204 г. През първата половина на ХIV в. укрепителната му система, цялостният му архитектурен изглед, градоустройството му вече се копират масово. Макар още да не са напълно ясни границите на града, вече е ясно, че обитателите на Търновград вероятно наближават 25 000. В същото време морските Цариград и Солун имат между 30 и 40 хил. жители (М. Шнайдер, 1949; О. Тафрали, 1913). В пълния си блясък "Царствуващият град Търнов" е смайвал пътешествениците също толкова, колкото и великолепният имперски Велики Преслав. Превземането и унищожаването на Търновград през 1393 г. спира развитието на града, когато той вече е световен град, равен на Цариград - по население, по значение, по архитектурен изглед.

________

В памет на арх. Михаил Соколовски