В българското законодателство вече ще има определение на това що е "културен маршрут", защото той е "вид културна ценност и важен елемент от културния туризъм". До тази правна висота ще се стигне, след като минат предложените от управляващите десетки промени във влезлия само преди година и половина в сила Закон за културното наследство (ЗКН).

В друго време сигурно това би било забавно. Но не и когато от 20 години борба с иманярството и защита на културно-историческото наследство единствените резултати са



пълна безнаказаност, разкопана България, безхаберие за



археологическите атракции и странно легализиране на няколко колекции, съставени от ценности, които не е ясно как са придобити, но със сигурност са изкопани от земята. При това при действие на текстове в Наказателния кодекс, които изрично предвиждат много години затвор дори само за притежаване на такива неща.

Затова не е естествено обществото и парламентът да се бомбардират отново с безсмислени законодателни промени, от които кой знае какъв резултат няма да има.

Да вземем една от основните идеи - опита на държавата да се отърве от издръжката на археологическите атракции, като прехвърля отговорността за тях върху общините. А опазването на националното богатство е една от малкото територии, в които



една държава може да докаже, че все пак има някаква нужда от нея



Сега се предвижда общините да бъдат задължени да опазват за срок от 10 години недвижими археологически културни ценности. Те ще им се прехвърлят с решение на Министерския съвет по предложение на строителния министър, съгласувано с министъра на културата. Според мотивите целта на промяната е да се "създаде възможност за поемане на инициативи от страна на общините". По този начин те ще могат да кандидатстват за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативни програми, както и да търсят участие в международни, регионални и двустранни фондове и програми. Така щели да бъдат инвестирани средства в опазването на археологическото наследство.

Всъщност от много време насам държавата и Министерството на културата се опитват да пробутат отговорността за финансирането и поддръжката на археологическите атракции в България. Постоянно се повтаря, че това е нужно, защото общините на много места събират пари с билетчета, а накрая нищо не инвестират в съответните културни ценности. Общините обаче смятат, че подобна отговорност може да е голям проблем,



защото на много места няма да има подобна финансова възможност



Критиките срещу предлаганите основно от Министерството на културата нови промени също не закъсняха. Опасенията са, че те ще позволят безнаказано видоизменяне на сгради - паметници на културата. Защото се вкарват странни понятия като "адаптация" и "интеграция" на тези сгради. И това се прокарва, докато прокуратурата предлага да се предвидят строги санкции, включително



затвор за собственици на сгради - паметници на културата, които не ги



поддържат и дори ги оставят да се срутят

Покрай кризата този проблем се задълбочи. Сега по закон, ако собственик на подобна сграда няма възможност да ремонтира или да поддържа такъв обект, може да го направят държавата или общината. И след това да си вземат парите от собственика. Допуска се дори да се ипотекира имотът. И може да се стигне до ситуация, в която държавата прави ремонт за 500 000 лв и после си ги иска от собственика, който няма кой знае какви доходи. Как един учител или пенсионер би могъл да се издължи? По един-единствен начин - като продадат имота на държавата. Която на практика го национализира.

Този проблем чака решение, което да е в полза на държавните интереси и на обществената естетика, но и на собствениците.

Само преди дни зам.-министърът на културата Тодор Чобанов обяви, че законът за културното наследство не е балансиран и се нуждае от спешни поправки. Той посочи, че сега изобщо не е ясно какво се случва с един археологически обект, когато приключат разкопките. На практика не било регламентирано кой трябва да извади акт за собственост, по каква процедура, къде да бъде записано събитието. Според Чобанов



българският закон е лош опит да бъде преписан гръцкият и отдава повече



значение на движимото културно наследство

Всъщност този нормативен акт стана особено популярен заради опита да легализира колекциите на няколко български новобогаташи. Те имаха общо 1 година срок да си ги регистрират. За този период бяха извадени на светло само 200 колекции, а прокуратурата предполага, че те са поне 50 000.

И точно тук някъде е заровено кучето. Защото в НК бяха предвидени



6 години затвор, ако държиш археологически предмети, представляващи



национално богатство, но не си ги регистрирал. Глобата е от 3000 до 15 000 лв., антиката се конфискува, а съдът може да наложи и конфискуване до половината от имуществото на виновния. За притежателите на нерегистриран предмет без национално значение наказанието е до 4 години затвор и глоба от 2000 до 10 000 лева. До 6 години зад решетките и до 20 000 лева глоба са възможни и за продажба на културна ценност, която не е идентифицирана и регистрирана. Наказанието се налага и на тези, които купят подобен предмет. Санкции и конфискация са предвидени и за износ без разрешение на културна ценност. Но къде се губят тези колекции и защо никой не е осъден, че не ги регистрира?

Всъщност иманярската мафия трябва да целува ръка на държавата. Защото от 20 години прокуратура, полиция, съд и правителства все разбиват канали, хващат трафиканти, знаят организатори и шефове. А накрая - нищо.

Винаги се намират политици, депутати, министри, които да прокарат или да спрат законодателни промени



в полза на добрата организация на иманярите и на



техните босове

Така в момента всеки може безнаказано да копае с багери в тракийски могили или да унищожава културно-историческо наследство в търсене на съкровища. Тази възможност е дадена със скандална поправка в Наказателния кодекс (НК), гласувана от миналия парламент. Заради нея са прекратени и 47 дела срещу иманярската мафия. С изменението е въведен текст, че се наказва само лице, което противозаконно унищожи или повреди своя културна ценност. Уловката е в думата "своя", която до този момент не е съществувала. Години наред НК предвиждаше затвор за всеки, който унищожава или разрушава каквато и да е културна ценност. Целта бе да се наказват всички иманяри, които копаят по обекти в търсене на артефакти. Но след оневиняващия ги текст, действащ от април 2009 г., мафията става недосегаема, защото изровената тракийска гробница няма как да е "своя" по смисъла на закона.

Сега се прави промяна за отпадането на този текст, но пък мнозина се възползваха за миналото време.

Оправданията за неуспехите на властта сега са, че иманярите са много хитри и изнасят всичко в Германия и Австрия, където не ги преследват. Защото Германия наказва само за вещи, които са свързани с нейната история, а в Австрия има само административна отговорност. Но тогава идва естественият въпрос защо изобщо се позволява този износ, когато разследващите твърдят, че знаят кои са хората. И защо не се затяга режимът за работа с т.нар. метал детектори. Измененията предвиждат лица, които извършват теренни проучвания на археологически обекти без разрешение и използват "специално техническо средство", да се глобяват от 7 до 12 хил. лв., а имуществената санкция може да стигне до 24 хил. лв. Но тази санкция е забавно малка, като се има предвид, че дори една изкопана монета или ваза може да я надхвърли стотици пъти.

Всички държави, в чиято земя има такива ценности, прилагат строг и най-рестриктивен режим. И всичко се счита за собственост на държавата. Целта е да няма разграбване, както и всеки да може да им се любува у нас. Само в България някаква шепа хора са напълно законни собственици на изкопавани от години от иманяри ценности. И дори получават похвали, че благодарение на тях това богатство е в страната и е достъпно за простосмъртните. Излиза, че държавата е подарила и малкото, което би могло да й се повери за пазене. Е, тогава какъв точно е смисълът от нея?