Леко пошли ми се виждат тюхканията на вехтата десница, че Бойко Борисов възражда методите на Тато. Не за друго, а защото и техният премиер Иван Костов навремето управляваше в същия авторитарен стил. И кадруваше много по-безобразно из държавните институции. Та ако ще правим аналогии, поне да са изчерпателни. Но не за Мартин Димитров ми е думата, нито за Костов. Те последни имат правото да придирят на сегашния премиер, защото активно съучастничеха за идването му на власт. Повече ме вълнува въпросът кой има полза от ограничаване на демократичните свободи и концентрирането на властта в една човешка длан.

Този политически експеримент -



да има един абсолютен началник в държавата,



не е преставал от 21 години. Режисьорите на прехода искаха да има един гарант за тяхната неприкосновеност и за узаконяване на разграбеното. Покойният бивш премиер Андрей Луканов трябваше да изиграе тази роля в годините, в които се разграждаше тоталитарната държава. Бруталното му политическо убийство пресече тази амбиция и от посттоталитарния бульон се роди нов вожд - Иван Костов. Желязната му воля без грам социална сантименталност принуди кадровиците на прехода много скоро да му търсят наследник. За ролята бе калесан идеалният кандидат - бившият цар в изгнание Симеон Сакскобургготски, който трябваше да онагледи почти буквално търсения абсолютизъм. Авторитетът му изглеждаше солиден, биографията - достатъчно непозната на обществеността, за да му гарантира политическо дълголетие. Царят трябваше да е достолепен параван на довършителните работи по прехода, на замитането на последните следи към първоначалното натрупване на капитали. По съвместителство той бе и работодател на синовете на старата соцноменклатура, които бързаха да натрупат управленски опит и да влязат парадно в кастата на "елита". Експериментът вещаеше успех, ако не беше сагата с царските имоти, която разпали онази демонична завист на българина и



вкуса към битовата дребнавост, които смазват всеки авторитет



Впрочем дворците бяха обещаната на царя отплата за риска да управлява родината си със закъснение от 50 години, но възложителите нещо се отметнаха от поетия ангажимент. Та и този ювелирен опит да се намери дълготраен лидер на държавата и гарант на олигархията не сполучи.

Така скоропостижно държавният рул пак остана без капитан, та се наложи съшиването на странен политически пачуърк под кодовото име "тройна коалиция" - безволев премиер, подкрепян от остатъчната харизма на царя и реалното командване на Доган. Вариантът бе изцяло компромисен, докато укрепне следващият началник на държавата - Бойко Борисов. А той, по забавна ирония на съдбата, е пряк възпитаник на Живков и Царя, както сам обича да се хвали.

Последният кандидат за славата осъществява интересен социален експеримент. След като не се намери траен ръководител на държавата, изглежда, е ред



държавата да се пригоди към ръководителя



Тъкмо на това сме свидетели в момента. И Тодор Живков щеше да е нищо без системата. Сегашният началник има за задача да промени тъкмо системата. Постепенно гражданството се разделя с права и свободи. Не казвам извоювани права и свободи, защото не са. Ако бяха постигнати с битки, днес площадите нямаше да са тъй оглушително тихи. Просто ни се отнема "даденото" - изкуствена многопартийна система, уж независими контролни органи, фалшифицирани свободни избори и илюзията, че сме европейска държава. Борисов просто взривява лицемерието и признава, че парламентът е само придатък на изпълнителната власт. Че извън личната му воля и тази на преките му оперативни ръководители нищо друго няма значение.

Просто реалните властелини на държавата, т.нар. тайна власт - опасна амалгама от тайни служби, олигарси, политици и магистрати, изчерпаха въображението си и решиха да променят схемата - след като не намериха достоен началник за държавата, сега строят държава за началника. За да си гарантират спокойни старини. По същата оная прагматична американска формула - да се знае кой е телефонният номер на българския управник. Парадоксално тези, които свалиха бившия Първи от власт и лично се облагодетелстваха от прехода, днес му търсят двойник. Трансформацията се извършва в позната ни стилистика - Бойко Борисов реже ленти, открива кравекомплекси, магистрали и училища. Всичко това, разбира се, нямаше да е възможно без външна подкрепа. Какво би бил Цветан Цветанов без покровителството на САЩ? Един Лъчо Мозъка. А Борисов без ЦРУ и Меркел? Бивш телохранител на Тодор Живков.