Когато гръмна гръцкият финансов балон, стара Европа имаше два пътя за реакция: да обвини съседите балканци във всички земни грехове или да търси много по-дълбоко корена на провала. Верни на инстинкта си на шоуполитици, лидерите на съюза заеха познатата мисионерска поза и решиха да се изявят като обвинители, а не като мислители. На повърхността лесно се прокарва демаркационна линия, видима за домашните избиратели: онези, лошите балканци, са лъгали, крали, лапали; но ние тук, добрите, честните, нямаме техните проблеми.

Исландския фалит Европа просто прозяпа. Банките на ледената държавица буквално се стопиха, а с тях и парите на цял милион европейски спестители. Само чудният банков продукт Icesave ("ледено спестовно") завлече към 400 хил. британци с 5 млрд. евро и 125 хил. холандци с 1.7 млрд. евро. Общата загуба на европейските спестители надхвърля 10 млрд. евро, изпарили се предимно от джоба на частни лица - избиратели. Те до един са бесни на своите собствени политици, които трябвало да бдят над парите им.

Затова още преди да се взриви келтската финансова мечта и всеки да разбере, че ирландското чудо си е било от доста време едно инвестиционно казино, силните в Европа поеха пак лесния път. Ирландският кабинет бе изнуден да приеме



насилственото евроспасение



Срещу 85 млрд. евро назаем еврогрупата спазари ирландска правителствена гаранция за вложенията в ирландските банки, т.е. че избирателят от стара Европа няма да плаща келтския банкрут. Ще плащат следващите десетилетия ирландските данъкоплатци. Те сега вилнеят из Дъблин и винят г-н Кауън и правителството му, че били предатели. Е, някой трябва да плати сметката, а финансовите чудеса и икономическите заблуди са скъпи. Но не бързайте с евроскептичните изводи:



стратегията на еврогрупата е прагматично вярна,



изолирането и капсулирането на провала в границите на отделна страна и в рамките на отделни банки е безспорният начин за ограничаване и потушаване на пожара. По същата логика САЩ, Англия и Германия лани национализираха банки и изсипваха трилиони евро държавни пари, за да стабилизират застрашените гиганти на финансовия пазар. Това е бързо и в крайна сметка по-евтино решение. Стига да можеш да го платиш. Алтернативата е фалитът на няколко да повлече в несъстоятелност останалите банки, брокери и застрахователи, а след тях вълната да завлече индустрията. Звучи ни познато, защото това бе сценарият, приложен за финансовата стабилизация в България. В лексиката на международните финансови бюрокрации това решение носи елегантното название haircut ("подстригване"). Смисълът е, че спестители и инвеститори плащат сметката веднага и докрай. Не е полезно да се "подстригват" големи и свободни нации, защото процесът е болезнен и може да експлоадира.



"Спасяването" е алтернатива на "подстригването"



Ефектът е същият, но размит във времето. Разликата е като между предплатена покупка и лизинг. Финансовата техника "спасяване" (bailout; терминът е взет на заем от полицията, така се нарича освобождаването от арест под гаранция) се разиграва в три хода: При надвиснала опасност от фалит (на фирма, банка или държава) "спасителят" отпуска кредити и гаранции, за да възстанови платежоспособността. На втория етап спасеният връща помощта с лихвите и таксите. Третият етап настъпва, ако вторият е неуспешен, т.е. ако спасеният не успее да си плати оцеляването. Тогава кротко и бавно се разпродава каквото имущество е останало, за да си върне спасителят колкото успее. Тук е проблемът на еврозоната:



в "спасяването" на държави липсва ликвидацията,



защото няма закон и власт да гарантират на спасителя, че ще може да ошушка спасената държава. Пък и отдавна вече няма пазар да се осребри основният актив на една държава - нейните данъкоплатци. Затова не може да се набира частен капитал за "спасяване" на държави, а страните в еврозоната трябва да се оправят само с парите от държавната хазна. А бюджетите им са на минус. Та стигаме до основния въпрос:



ще стигнат ли парите на Европа



да "спаси" всички нуждаещи се в еврозоната. От обещания (и още несъбран) "спасителен" фонд от 750 млрд. евро вече отделиха 110 млрд. за "спасяване" на Гърция, за Ирландия ще отидат 85 млрд. "Спасяването" на Португалия се оценява на 70 млрд. евро, но истинско изпитание ще е да се "спаси" и Испания (по оценка: 330 млрд. евро). Брюксел май надушва, че Португалия няма да е последната страна в нужда, защото вече поиска страните от еврозоната да удвоят "спасителния" фонд. Но обичайните плащачи се дърпат. Те за годишния бюджет на съюза още не могат да се разберат. Може да не вадят пари, ако страните, крепящи еврото, взаимно гарантират дълговете си. Не е сигурно, че такова взаимно спасяване ще успее, но ако не успее, е сигурно, че всички в евросъюза ще фалираме заедно. Кой ли ще ни спасява?