|
| Бившето кино "Изток" вече е далеч по-материалната "Била". |
Също така е очевидно, че киното ще умре. Това се е очаквало и през 40-те години - заради войната, през 50-те - заради монополите, през 60-те - заради новия изказ и контракултурата, а също и през 70-те заради телевизията, 80-те заради видеото, 90-те заради DVD и домашните кина, а днес - заради интернет и интернет пиратството.
В крайна сметка, слуховете за смъртта на седмото изкуство остават преувеличени.
Не така обаче стоят нещата с местата в центъра на София, символизирали киното в продължение на десетилетия. Тези дни се пише
финалната глава от сагата,
започнала още през 1998 г и наречена "приватизация на държавните кина". С жълто-червени транспаранти на Billa, появяващи се там, дето някога е имало ръчно рисувани плакати на "Империята отвръща на удара"...
Ако питате днешната публика, тя даже и не помни старите зле отоплени, с неудобни столове, лошо озвучени и мърляви "градски" кина, много от които правеха антракт за смяна на рулоните. Специално в София днес има повече на брой кинозали (над 50) от когато и да било, друг е въпросът, че те са накамарени в пет мултиплекса, три от които са част от молове, три - в далечните покрайнини на града, труднодостъпни без автомобил.
Не намирам нищо луксозно в това да пътувам половин час и да се въртя още половин в подземен паркинг, вместо да изляза в 6 без 15 и в 6 да съм пред екрана. А и, практично погледнато, като ходиш на кино, в колко зали едновременно гледаш филм? Чудя се колко души всъщност ги кефи "комплексната услуга". Какъв беше проблемът да си купиш пуканки от байчото пред входа? Познавам и хора, отказали се от посещение на "Арена" точно заради нейния долби-хипер-мега-съраунд саунд.
Всъщност повечето отказали се от посещение на филм изобщо, са във възрастовата група над 30 - и цената на билета за тях е цената на прехода. През 1989 г., при средна заплата около 280 лв., билетчето за кино струваше 60-80 ст. (добавката за "дълъг филм", която вдига цената над лев, беше нищожно рядко явление). Днес най-евтиният, промоционален билет в еди-кой си ден и част от седмицата, е точно 1% от т. нар. "средна" заплата. Сметнете съотношението сами.
Но причините някогашните кина да изчезнат, вместо да бъдат модернизирани, са други.
През 1998 г., със заповед на културния министър Емма Москова те са прехвърлени към Министерството на промишлеността с цел бъдат приватизирани от частни киноразпространители. В провинцията това стана на парче - и резултатите са печално известни, кината се превърнаха в базари, бингозали или просто апетитни парцели за строеж. В София тогава имаше 33 киносалона (доста от тях частни, хлопнали по-късно кепенците по финансови и други причини).
От тях 11 сгради с общо 16 зали за прожекции
бяха в активите на приватизиращата се "София филм": "Сердика", "Изток", "Европа Палас", "Москва", "Ново кино Славейков", "Глобус", "Витоша", "Модерен театър", "Урвич", "Мир".
Три години по-късно се разля шампанското за сделката - "Бългериан технолоджис" купи 75% от капитала на "София филм" за 4 712 000 лв. Фирмата, чиито консултанти дебело подчертаваха, че е регистрирана в България, всъщност е собственост на панамската офшорка "Лингуапланет". Зад нея седи гръцката Tanweer Group, основана през 1985 г. и специализирана в дистрибуцията и производството на филми и тв програми в средиземноморските страни. Да, ама не - никаква филмова дистрибуция и производство не произтече от сделката,
Договорът бе букет от предприватизационни обещания - от инвестиции и запазване на работните и зрителските места в салоните, до забрана за промяна на дейността и прожектиране на родни, европейски и задокеански филми в строго определени пропорции. Обаче веднага след подписването "инвеститорът" от Панама започна да спира парното в кината, а по-късно пусна кепенците и окачи табели "Киното е в ремонт" и "Киното е в лятна ваканция". Някои от тези пожълтели табели седяха на немитите витрини с години.
Междувременно "Бългериан технолоджис" препродаде приватизираното имущество на други компании, а АСК се сети, че трябва да събира неустойки, и
наложи глоба от 8 милиона лева
И какво от това? Фирмата купувач вече бе обявила и себе си, и "София филм" в ликвидация, замитайки следите...
Край на първо действие. Завеса.
По-малките и незабележими салони първи се сдобиха с ново предназначение. Този процес дори изпревари приватизацията на "София филм" - демокрацията и реституцията вече бяха пратили в запаса кина като "Рекс", "Аура", "Севастопол", "Иван Вазов", "Георги Димитров", "Красно село", "Македония" - днес фолкклубове, магазини за дрехи първа и втора употреба, казина или просто руини. Същото се случи и с приватизираните "Славейков" и "Глобус" - които бяха и паметници на културата.
Само "Витоша" донякъде запази аурата на културен институт - вътре е най-голямата книжарница "Хеликон". "Мир" на "Денкоглу", перлата в короната на "София филм", което през 90-те от изоставено лятно кино се превърна в модерен закрит киносалон, днес е платен паркинг сред вирнати като кукиш калкани - и тази сцена най-ясно символизира ужаса на случващото се.
По-сложно бе с големите обекти. Четири от кината "Бългериан технолоджис" препродаде на "Пеликан ритейл" - част от инвестиционния фонд "Икуест", нашумял по царско време - и разпродал до шушка активите си напоследък. Това бяха "Сердика", "Изток", "Европа палас" и кварталното "Урвич" (в Хиподрума). Именно върху техните стъкла пожълтелите табели останаха близо десетилетие, за да бъдат заменени от активна строително-ремонтна дейност в последните месеци.
В "Изток", вече е ясно на всички от квартала, отваря врати супермаркет - киното
бе продадено на веригата Billa
Последният собственик на "Сердика" бе "Еквилибриум", която апортира собствеността на "Тера тур сервиз" - фирма на Васил Златев Петков, баща на шефа на "Лукойл" Валентин Златев. Справка с имотния регистър сочи, че сделката е за 25 милиона, като в нея влиза и някогашният хотел "Сердика", и останалите части от парцела. Преди това "Пеликан ритейл" е взела за някогашното най-голямо софийско кино 5 млн. от "Еквилибриум". Помните ли, че толкова струваше цялата "София филм" десетина години по-рано?
На 10 ноември т.г. бе продадено още едно кино от портфолиото на "Икуест" - "Европа палас" ("Димитър Благоев"), което също е паметник на културата. Купи го "Логос НК", собственост на Нана Адамишвили и Кетеван Коблианидзе - очевидно граждани на бившия СССР, за 3 млн. лв.
------
КАРЕ
Как затрихме най-старото кино в Европа
Според справка с "Гинес" най-старото действащо кино е "Пионер" в полския гр. Шчечин. То отваря врати на 26 септември 1909 г., първоначално под името "Хелиос". В момента малкото салонче е популярно с това, че влюбени двойки могат да го наемат за "частни" вечерни прожекции. А можеше на негово място да е българското "Модерен театър", завъртяло киномашината още на 4 януари 1908-а...
Италианецът Карло Вакаро купува двуетажната сграда на бул. "Мария Луиза" и възлага на арх. Димитър Начев да я превърне в киносалон с партер и балкон, с космическите за времето 700 места. Директор на кинотеатъра става унгарецът Аладар Отай. В първата третина на века "Модерен театър" се изявява като главен доставчик на филми от Европа и Америка за другите софийски киносалони. Той е също и първият Национален киноцентър и звукозаписна компания. Там са създадени ранните български филми. Пак там Фондация "Българско дело" полага основите на кинообразованието. До 90-те години на четвъртия етаж се пазеше лабораторията, където са промивани лентите на "Българан е галант". В сградата се помещавала и прочутата фирма за звукозаписи "Панавия", увековечила гласа на Аспарух Лешников.
През 1947 г. киното е преименувано на "Цанко Церковски", връщат му старото име в края на века. За да затвори завинаги врати през 2003 г. Стопанин на "Модерен театър" от 2004 г. е "Кохав" - собственост на две регистрирани извън страната фирми - "Крокет" и "България дивелъпмънт и туризъм". Сградата е поредният паметник на културата, оставен да се руши; а с нея - и историята на българското кино.
|
| Бившето кино "Модерен театър" е поредният паметник на културата, оставен да се руши. |
