Европа е обхваната от страх, защото Ирландия стана втората държава от еврозоната, която поиска финансова помощ. Песимисти твърдят, че кризата означава край за еврото. Този сценарий обаче е нереалистичен - всъщност почти няма основание да се предполага, че общата валута е пред провал. Като цяло обаче настроението в Европа и в момента е тревожно. Първо, страните - членки на ЕС, трябваше да издърпат Гърция от пропастта на банкрута, към който страната се бе устремила. А сега трябва да спасят и Ирландия от финансов срив. Когато Гърция бе спасена, се появиха предупреждения, че е възможен ефект на доминото сред изпадналите в затруднения страни от еврозоната. Оказва се, че опасенията им за страшен сценарий се потвърждават и сега се очаква останалата част от пророчествата също да се сбъднат. Според тях Португалия скоро ще стане следващата държава, която ще потърси помощ, а рано или късно ще последват Испания и Италия. И след това, най-накрая ще се спусне завесата за еврозоната.

Играта свърши

На фона на настоящата ситуация подобни страшни предсказания може да изглеждат убедителни. Факт е обаче, че те са доста нереалистични. Ситуацията в Ирландия очевидно съвсем не е розова. Би било безотговорно да се пренебрегнат възможните рискове, пред които е изправено еврото. Но засега няма достатъчно доказателства, които да показват, че валутният съюз се намира пред сериозна заплаха, да не говорим за криза, която ще завърши със смъртта на еврото.
Има три причини, за да се смята, че това няма да се случи:

-	Ирландия не е втора Гърция;
-	Европейците са научили нещо от бюджетните бедствия, които им се стовариха на главите;
-	Еврото в момента е в добра позиция в сравнение с долара и йената.

Разликите между Ирландия и Гърция

Гърция бе първата спасена държава чрез отпускането на заем, сега е ред на Ирландия. Но би било погрешно да се правят заключения, че проблемите, пред които са изправени двете държави, по някакъв начин могат да бъдат сравнени. Единственото нещо, което наистина е общо между тях, е, че имат маргинално значение за еврозоната като цяло. Само Гърция осигурява около 3% от общото промишлено производство в еврозоната. А за Ирландия този процент е 2.
Двете държави не могат да бъдат по-различни. Гърция страда от сериозни структурни проблеми. Например повечето компании не са конкурентноспособни, а страната внася значително повече, отколкото изнася. Освен това корупцията и връзкарството в държавната власт съжителстваха добре в продължение на десетилетия, а властите харчеха много повече пари, отколкото имаха. Но не успяваха да събират данъци.
Ирландия е съвременна, просперираща държава. И това, което е по-важно, в последните години страната доказа своя бизнес модел и умението си да провежда реформи. След като се присъедини към предшественика на ЕС - Европейската икономическа общност, през 1973 г. , Ирландия се разви от най-бедната държава в Европа до Келтския тигър с икономика, която е конкурентноспособна на международните пазари. И продължава да изнася повече, отколкото внася.

Втори Лондон

В годините преди финансовата криза Ирландия имаше бюджетен излишък и значително намали държавния си дълг. В края на 2008 г. нейният публичен дълг е 44% от БВП. В Гърция той вече е 100% от БВП, в Германия е 66%. До 2008 г. Ирландия се бори срещу проклятието на успеха - икономиката й се развиваше доста бързо. Икономическият бум доведе до образуването на балон на имотния пазар. В последния етап от прегряването на този пазар строителството в Ирландия даваше 20% от общото промишлено производство в страната - два пъти повече, отколкото в Германия, и европейски рекорд. И колкото по-неспокойна ставаше ситуацията в сферата на недвижимите имоти, толкова повече финансовата индустрия бе засегната. Заемите, които ирландските банки бяха отпуснали на нефинансовия сектор, като обикновени домакинства и компании, се равняват на над 200% от БВП на страната. При това положение финансовата индустрия е толкова важна за икономиката, колкото е важна и във Великобритания. Но с една голяма разлика. Дъблин е бил нещо като финансов център само за период от няколко години. А Лондон е един от най-важните световни банкови центрове от края на ХVII век.

Парите на ЕС просто са по-евтини

Когато балонът на ирландския имотен пазар се спука през 2008 г., банките в страната също бяха въвлечени в бъркотията. По време на икономическия бум те бяха дали назаем всичките пари. В последно време стойността на тези кредити значително намаляваше и институциите бяха принудени да ги отпишат. В същото време притеснени граждани теглеха депозитите си. В резултат на това властите в Ирландия бяха принудени да подкрепят банките с около 45 млрд. евро. Сега, когато банковата криза се оказа по-сериозна, отколкото се смяташе първоначално, на ирландското правителство му потрябваха повече пари. И тъй като заемите от ЕС и от Международния валутен фонд (МВФ) са по-евтини от тези, които държавите могат да получат на свободния пазар, Ирландия потърси помощ от Брюксел, от Европейския спасителен фонд. Няма съмнение, че в средносрочен или дългосрочен план властите в Ирландия ще могат отново да получат заеми от финансовите пазари с приемливи лихви, особено когато икономиката й се изправи на крака. Ако и цените на недвижимите имоти също скочат отново в резултат на промяна на икономическата ситуация, банките, които в момента са изложени на опасност от фалит, отново ще могат да генерират стабилни печалби.
Така че Гърция почти банкрутира заради лошо икономическо управление, продължило десетилетия. В Ирландия опасността, че страната няма да може да се рефинансира, е свързана със спукването на имотния балон.

Как затъналите в дългове държави трябва да оправят финансите си

Много германски граждани и политици имат снизходително отношение към европейските си съседи. Гледайки ги, те си казват: "Те не могат дори да балансират бюджетите си, а сега искат да решат проблемите си с нашите пари?" Истината обаче е, че тази арогантност само доказва, че всичко в живота е относително. Когато става въпрос за сравнение на фискалната стабилност, Германия може да изглежда много по-добре от Гърция, Ирландия и другите изпаднали в затруднения страни от еврозоната. Но това по никакъв начин не я прави блестящ пример за стабилна финансова политика. Друга причина, поради която германците не трябва да злорадстват, е, че в последните месеци всички държави от еврозоната, изпаднали в криза, въведоха много строги икономии. Сега думичката "пестя" има истински измерения в Португалия, Ирландия, Гърция и Испания. Но в Германия все още има различно разбиране за нейното значение - действаме като харчим малко повече от планираното и след това да въвеждаме нови данъци.

Проблемите на Португалия са като тези на Гърция

Хипотетично, ако Германия трябваше да спести за една година толкова, колкото се налага на Гърция, на федералните и провинциалните власти щеше да им се наложи да орежат 100 млрд. евро от бюджетите си в следващата година. Резултатите ще бъдат по-ниски заплати в държавния сектор, орязване на пенсиите и по-малко пари за безработните. А това щеше да изправи на нокти голяма част от населението. И няма никаква гаранция, че управниците ще могат да спечелят битката за власт, която ще последва. От началото на кризата правителството в Ирландия вече прие три закона за строги икономии, а в момента изготвя и четвърти. Целта е да се свие бюджетния дефицит тази година и през 2014 г. от сегашните 32% (11.9%, ако се изключи държавната помощ за банките) на 3%. Сега служителите в държавния сектор в Ирландия вече печелят с 20% по-малко от преди.
Правителството в Испания също оряза заплатите на служителите в държавния сектор, макар и само с 5%. Освен това хиляди работни места се съкращават, а инвестициите в инфраструктурни проекти, възлизащи на милиарди евро, са отменени. От 2011 г. пенсиите няма да бъдат индексирани спрямо инфлацията, а помощите, които се дават при раждане на дете, са премахнати. Също така правителството се съгласи да предприеме структурни промени, сред които е либерализирането на пазара на труда.
В Португалия хората също са принудени да преглътнат пакет от строги икономии, които ще спестят милиарди на бюджета. Предвижда се увеличение на данъците и орязване на заплатите в публичния сектор. А и Португалия все още е смятана за следващата държава, която ще бъде разклатена от кризата, след Гърция и Ирландия. Подобно на Гърция (и за разлика от Ирландия) страната се бори със структурни проблеми. Нещо повече - фактът, че Португалия е управлявана от правителството на малцинството, затруднява прилагането на реформите.
Всичко това показва, че кредитната криза в Европа скоро няма да свърши. В сравнение с началото на 2010 г. малко неща са се променили, но за по-добро. Възстановяването на икономиката може да помогне за намаляването на бюджетните дефицити. Това обаче все още не означава, че ЕС не се нуждае от механизъм, чрез който да се справи с потенциални бъдещи кризи или с национални фалити.

Защо еврото не трябва да се страхува от долара и йената

По-рано тази година еврото не вървеше много добре. В хода на гръцката криза стойността на единната европейска валута временно се понижи до 1.20 долара. Противоположна тенденция се наблюдава в последните седмици. Финансовите пазари не се интересуват от ситуацията в Ирландия и еврото се колебае между 1.35 долара и 1.40 долара. Фактът, че на пазарите нямаше паника, може да се обясни с ефекта на свикването. Гърция бе прецедент, а Ирландия е втората държава, която търси помощ, и това вече не е интересно. Има индикатори, които показват, че финансовите играчи действат по-рационално, отколкото по-рано през тази година. Заедно Гърция и Ирландия формират точно 5% от промишленото производство на еврозоната. И дори ако Португалия се прибави към тях, този процент ще скочи само до 7%.

Глобалните инвестиционни възможности не са привлекателни

Сериозна заплаха за еврото би се появила само ако финансовите пазари изгубят вяра в големите държави длъжници, като Испания и Италия. Има малко доказателства, че това може да се случи точно сега. Първо, защото тези страни вече предприеха мерки за сериозни икономии, и второ, има достатъчно пари на пазарите. Инвеститорите трябва да могат да си позволят да отхвърлят определени инвестиционни възможности и това е възможно само когато съществуват по-добри алтернативи. Но в Европа възможностите да се намерят подходящи алтернативи са ограничени. Дори и ако всички международни инвеститори приемат Германия като единствения рай за стабилност на Стария континент, не всички потенциални кредитори ще могат да действат - това ще изисква Германия да вземе допълнителни заеми на стойност стотици милиарди евро годишно. А това няма да се случи, ако не се появи глобална инвестиционна възможност. В сравнение с другите две световни резервни валути (долар и йена) еврото не се търгува зле. Всъщност, то се движи по-добре.

Юанът все още не е глобална резервна валута

Европейските правителства сериозно предприемат икономии, докато в САЩ все още няма знаци за това как президентът Барак Обама планира да поеме под контрол дефицита на страната, възлизащ на трилиони долари. Почти 9% от всички обществени разходи тази година в САЩ са финансирани с кредити, а това е значително по-голям процент, отколкото в еврозоната. И докато Европейската централна банка все още взима под внимание инфлацията при валутната си политика, то Федералният резерв продължава да налива милиарди нови долари в икономиката. Засега не е ясно какъв ще бъде резултатът от това.
Ситуацията не изглежда много по-добра и в Япония. За дълго време страната бе втората най-голяма икономика в света след американската. Но японската икономика е в рецесия и тази година вероятно ще бъде изпреварена от Китай. За сравнение - Европа изглежда динамична като една новоразвиваща се икономика. Държавният дълг в Япония е около 200% от БВП, около 2.5 пъти по-висока от средната стойност за еврозоната. Но и най-добре развиващите се икономики все още крият рискове, когато става въпрос за възможности за инвестиции. Никой не знае точно колко дълго ще продължи растежът на китайската икономика. Тя трябва да навлезе в рецесия, за да се определи истинското състояние на икономиката на Китай. Сега не може да се каже, че юанът ще се превърне в сериозна глобална алтернатива на еврото и на долара в близко бъдеще. Валутата дори не се търгува свободно на международните пазари. Но пък това положение добре пасва на желанието на китайското правителство.
Така че кредитните проблеми на Европа без съмнение са сериозни. Но в сравнение със САЩ и Япония държавите от еврозоната вече могат да покажат първи успехи при подреждането на финансите си. Освен това икономиките им са в по-добро състояние. Това ще помогне, за да сме сигурни, че еврото остава една от най-важните и атрактивни световни валути.