Понеже последните дни бяха нетипично топли, видимо се поразмразиха отдавна вледенените мащабни инвестиционни проекти, дори взеха някои дребни (символични и на книга) стъпчици да правят. За нормалния човек, който си вади хляба в България, идеята у нас да влязат милиарди евро за строителни поръчки, доставки и съпътстващи услуги едва ли има нужда от доказване. Особено в условията на свита до минимум ("депресивна") икономика. Събуди се и хорът на пуристите протестанти с познати обвинения, че българската държава ставала сателит на чужди, антиевропейски сили. Чухме отново глупостите, че ще станем троянски кон зад стените на Европа. Но правилно отбелязват, за жребец не ставаме, по отива да се определим като троянско магаре. Печели популярност тази теза, Гугъл откри "троянско магаре" цели 433 пъти в мрежата. Остава тайна кой пръв е оприличил уникалния български стопански модел с инатливата животинка, но даровитият журналист г-н Иво Инджев е сред пионерите, увековечил тази творческа находка още през март 2008 г. По-жалко е, че идеята остава неразработена и образът се ползва само като визуален и интуитивен символ, но скритият в него
уникален икономически зооморфизъм (1)
остава неизследван в истинската му дълбочина. В него има хляб за учени от всички клонове на обществените и за някои медицински науки. Апелирам към докторите по психиатрия, персонална и социална антропология. Грешат, като оставят този свой обект на икономистите. Ние, както знаете, можем само да го объркаме. Объркването почва от хипотезата, че троянското магаре се родее с троянския кон. Няма такова нещо. "Троянско магаре" идва от името на планинския градец Троян в България (на свой ред кръстен на Траян - първия владетел, присъединил земите ни към тогавашния европейски съюз) и няма нищо общо с Троя, древния Илион отвъд Дарданелите. За троянския кон разказва Омировата Илиада, а първи сведения за троянското магаре дават троянецът Иван Хаджийски и прочутият психиатър проф. Никола Шипковенски, също родом от Троян. Разбираме, че
троянското магаре е антипод на Одисеевия кон.
То е възможно най-пълният антипод! Итакийският цар направил изкуствен кон, а троянските магарета сами си се раждат, те са естествен продукт на вековни робски чувства. Конят на Одисей бил хитроумен като него - средство за превземане на чужди градове. А троянското магаре е тъп инструмент за предаване на собствените ни икономически интереси, доколкото ги имаме като нация. Древният дървен кон бил кротко, безсловесно оръжие; нашенските магарета са instrumentum vocale, както пише Варон в "Земеделие", т.е. говорящо оръдие. Говорящо и още как! Знаете за онова оръдие в нашия фонд "Земеделие". Останало скрито
едно троянско магаре носи загуби за милиони
на хиляди фирми. Досега са намерени щети за около 200 млн. евро. Само чрез говорене, чрез непрекъснато, усърдно дърдорене. От краваря до министъра - всички натопени и под подозрение. Хиляди "сигнали" с клевети, сервирани право в Брюксел. Оказа се, че с помощта на внедреното в българското ведомство троянско магаре службата ОЛАФ си оправяла плана за лов на измамници и личните финанси (господата вземали по 15% от "разкритите злоупотреби" с евросредства). Истината е, че загубите за България са много по-сериозни. Заради покорните магарета в администрацията "европрограма" стана мръсна дума в България, а "България" звучи все по-грубо пейоративно в цяла Европа. Кой ще иска евросубсидии, щом всеки проект става обект на доноси, подозрения, слухтене и разследване? Всъщност
троянското магаре е бизнес модел,
погрешно сравняван с компрадорския. Компрадорът (на португалски "купувач" от латинското "comparare", доставям, осигурявам) е познавач на местния бизнес, който подпомага навлизането на чуждестранния партньор в него. Магарето, за което иде реч, не познава и не му пука за местния бизнес; то го презира. Като вирус: руши и трови с надежда, че ще се забележи и възнагради усърдието му. Заразената с него страна се вцепенява като Буридановото магаре (онова, дето стояло между храната и водата и се чудило дали е по-жадно, отколкото гладно - докато умряло). Блокирани от троянски магарета, през храна и вода да газим, ще се свиваме гладни и жадни, докато се кумим как и дали ни е позволено да се възползваме от сгодната възможност.
Някой ден и у нас ще имаме програма за обезпаразитяване. Всяка нация някога разбира, че собствените й икономически интереси са главното, за което е длъжна да се бори, да се конкурира. За да има успех, тя трябва да уважава ценните си хора, своите традиции и цели. Казват, че нацията разбира това, след като умре последният, роден в робство.
-----
(1) От гр. "????" (животински) и "?????" (форма): приписване на животински характеристики и функции на икономически и митологически събития, процеси и участващите в тях хора и политически сили.
дали гоненето на националните ценности става по ръба на закона
това доктора ще ни каже
другия път














Па можем да спестим чакането на измирането им, на по-ценните де, не на магаретата.