До края на 2010 г. България трябваше да е влязла във валутния механизъм ERM 2. Поне така ни уверяваше финансовият министър Симеон Дянков преди година. Въпросният механизъм бе издигнат от възпитаника на Световната банка в национален приоритет, нещо като заместител на състоялото се вече членство в ЕС, който трябваше да вдъхнови нацията за усилен труд и затягане на коланите. Далеч преди да се изтърколи годината, стана ясно, че вратите на т.нар. чакалня за еврозоната ще останат затворени за нас. Със сигурност няма и един българин, който да се е възторгнал особено от идеята да заклекнем в някаква си абстрактна валутна чакалня. Затова пък несгодите от амбицията ни са съвсем осезаеми.



Дянков развя пряпореца с надпис "ERM 2"



още с встъпването си в длъжност през 2009 г. В името на тоя нов хоризонт държавата замрази плащанията си към бизнеса, за да се вмести във финансовите изисквания за влизане в чакалнята. С други думи - накипри се за пред европейските държави, а сметката за помадите и перуката на приблизителна стойност половин милиард лева я платиха фирмите. Еквилибристиките с бюджета обаче не помогнаха и само няколко месеца по-късно България се изправи пред опасността да плати прескъпо за тарикатлъка си заради прекомерен дефицит. Така и бизнесът отнесе шамарите, и чакалнята се оказа мираж. С нездрав оптимизъм министърът обясни, че целта "ERM 2" се отлага за януари 2011 г., но работата отсега е ясна. Отговорността за безотговорните му приказки естествено бе прехвърлена на тройната коалиция и скритите в чекмеджетата договори и задължения.

Обикновеният българин не разбра какво го топли влизането във въпросната чакалня, та властта употребява такива несъразмерни на целта усилия. Ако се съди по думите на Дянков, това ще тласне напред икономиката и да настане народно благоденствие. Първо - защото щял да се размрази за инвестиции неприкосновеният резерв, който държи валутния борд. И второ - защото щели да паднат с 2 до 3 пункта лихвите на банките. Така или иначе това не стана. А и самото влизане в еврозоната поне на първо време ще удари по джоба на обикновения български потребител заради неизбежното покачване на цените.

По подобен начин бе издигнато в светла цел "влизането в Шенген". Неизбежните процедури, произтичащи от членството ни в Евросъюза, ни се представят като



вдъхновяваща доктрина и едва ли не национален идеал



Същата злоупотреба с понятията бе приложена и спрямо членството в НАТО и ЕС. Макар и стратегически за нас, тези цели бяха част от международната конюнктура, естествен ход на събитията след падането на Берлинската стена, външнополитически приоритет. Инструмент за подобряване на жизнения ни стандарт, а не самоцел. Но у нас политическите елити, чието оцеляване минаваше през благословията на Запада, ги рекламираха до втръсване като панацея срещу всичките ни тукашни болести. След постигането на заветното членство в европейската и атлантическа общност хоризонтът пред управляващите изчезна и зейна идеологически вакуум. Властта загуби патериците, на които се бе опирала цяло десетилетие. Спешно трябваше да се намерят нови. Дали поради бедно въображение или други, далеч по-прагматични причини, управляващите от ГЕРБ решиха да се опрат на чакалнята и Шенген. Вярно, недотам вдъхновяващи и разбираеми ориентири, но нали все нещо трябва да се разправя на народа. Нещо хубаво и постижимо. "Все пак трябва да има и малко оптимизъм и нашите цели да бъдат такива. Защото то е, как да кажа, като в медицината - надеждата по някой път и лекува. И никой лекар не отива и казва: "Виж какво, малко ще креташ и после си отиваш", както нагледно го обясни премиерът на едно от първите правителствени заседания. И ето, финансовият министър вече пусна в обращение тезата как докато си седим в чакалнята, ще ни раздават закуски.



Разбира се, докато ние гоним Михаля, Шенген и клечим



пред входната врата за еврозоната, други народи си поставят далеч по-земни и въодушевяващи цели като намаляването на бедността, например, или инвестиции в икономика на знанието. Мислят за деня след кризата, за бъдещето. Хоризонтите им са очертани по мярката на собствените им възможности, въпреки повсеместно ширещата се депресия след кризата.

И още нещо. Ще бъде трудно на ГЕРБ да спечели предизборни бонуси от новите национални приоритети. Как да представиш нормалното - поддържането на задължителния финансов баланс, като изключително постижение? Или Шенген като мярка срещу безработицата? Дори най-силният коз - магистралите, едва ли ще накарат хората да мечтаят. С изключение на Сергей Станишев.

В Бразилия Лула спечели два президентски мандата с простичка, но въодушевяваща програма - всички бразилци да се хранят по три пъти дневно. Има немалко места в България, където това би проработило. Преди години Ширак изненада французите, въздигайки в приоритет борбата с войната по пътищата. А сетне постигна чувствителни резултати. Руският президент Дмитрий Медведев в годишното си послание до Федералното събрание онзи ден издигна като основен приоритет на държавата борбата с демографския срив и грижата за децата като най-сигурна, разумна и благородна инвестиция в бъдещето. Нима някой може да остане безучастен към подобен насъщен приоритет на нацията? А ние бодро сме се устремили към чакалнята...