Красимир Влахов е председател на Софийския районен съд, който е най-големият районен съд в страната. Встъпи в длъжност в края на 2008 г. Роден е през 1972 г. Завършил е право в СУ ,,Св. Климент Охридски". Започва кариерата си в началото на 1996 г. като младши съдия в Софийския градски съд. През октомври 1997 г. става районен съдия, а четири години по-късно е назначен и за зам.-председател и ръководител на Гражданската колегия в СРС. От началото на 2004 г. е в СГС.





- Съдия Влахов, Висшият съдебен съвет реши да провери делото "Наглите", което бе отложено още на първото заседание, като привика на обяснение съдията. Как гледате на този прецедент? (Интервюто бе взето преди ВСС да реши да отиде на място в съда днес, бел.ред.)

- Изненадах се, защото от прочетеното в медиите останах с впечатление, че причините за отлагане са извън съда. Когато се следят т.нар. обществено интересни дела, добре е подходът да е комплексен - да се преценява работата на всички ангажирани институции от началото на разследването. Доколкото си спомням, по това дело първоначално внесеният обвинителен акт беше върнат на прокуратурата. Това също се отразява на срочното приключване на делото и би било добре проверката на ВСС да обхване и периода преди внасяне на делото в съда.

- Такъв подход на ВСС не може ли да се тълкува като вид натиск?

- Не мисля, че става дума за оказване на натиск делото да бъде решено по определен начин, а само да не се допуска неоправдано забавяне на разглеждането му. Това е административен въпрос. Но аз смятам, че такава проверка ангажира компетентността на административното ръководство на съда и на Инспектората към ВСС, който според Закона за съдебната власт проверява организацията по образуването и движението на делата. Не съм сигурен, че ВСС разполага с компетентност да проверява движението на определено дело, ако няма образувано дисциплинарно производство срещу конкретен магистрат или административен ръководител. При липса на такова производство не виждам и основание съдия да бъде привикван, при това публично, да дава обяснения за начина, по който е процедирал като докладчик.

- СРС разрешава достъп на МВР и ДАНС до съхраняваните от операторите данни за телефонни контакти и интернет трафика. Каква е статистиката и какво показва анализът й?

- От влизане в сила на промените в Закона за електронните съобщения през май т.г. (когато започнахме да даваме такива разрешения) до края на ноември в СРС са постъпили 4672 искания, по които в 1023 случая са постановени откази.

- Кога се отказва?

- Най-общо казано - когато длъжностното лице, подписало искането, не е надлежно оторизирано, когато се прави за разкриване на престъпления, които не са тежки, когато исканията се правят в хода на вече образувано досъдебно наказателно производство.

- Прави ли ви впечатление, че в едно искане има повече от един телефонен номер или един IP адрес? Съдът може ли да даде гаранция, че те са свързани с конкретното лице и престъпление и не се правят злоупотреби?

- Съдът няма как да извърши такава проверка. Ние правим външна и формална проверка за законовите предпоставки, при които се дава разрешение. А в искането винаги се твърди някаква връзка, поне предполагаема, между многото телефонни номера и IP адреси.

- Остава ли ви усещането, че сме тотално следени и подслушвани?

- Не, не мога да кажа това. По-скоро усещането е, че данните за мащабите на престъпната дейност у нас са стряскащи.

- Какво става с ремонта на сградата на бившето ГУСВ, където трябва да се пренесе СРС? Май само слушаме гръмки обещания от изпълнителната власт.

- Няма новина. Имаме само обещания за финансирането на ремонта на сградата на ГУСВ през 2011 г. Само по себе си отпускането на тези средства все още не означава преместване. Защото тепърва трябва да се открие процедура за провеждане на обществена поръчка, решението подлежи на обжалване и едва след това могат да започнат строително-монтажните работи. Дори и утре да се получат парите, физическото преместване на гражданските отделения може да бъде факт края на 2012 г.

- При обсъждането на бюджета на съдебната власт в парламентарната правна комисия се чу, че ако бъде приет предложеният от правителството вариант, пари за СРС няма да има.

- По въпроса са водени разговори и имам очакванията, че тези пари ще бъдат отпуснати целево, специално за нуждите на СРС. Поискали сме по-малко от 7 млн. лв. въз основа на най-пестеливи изчисления. За да е ясно за какво става дума, ще си позволя да съпоставя тази сума с параметрите на реализирани приходи на нашия съд. За настоящата година в бюджета са заложени приходи от дейността на СРС от държавни такси 14 млн. лв. Към 30 ноември вече са реализирани повече от 23 млн. лв. Т.е. до момента чистата печалба на държавата от дейността на този съд е 8.6 млн. лв. Имаме всички основания да очакваме, че сумата ще достигне 10 млн. лв. към 31 декември. Това означава, че парите, които са нужни този съд да функционира що годе нормално, се реализират с чистите приходи за неговата дейност за по-малко от година. Но която и да е правораздавателна институция не е източник на финансиране на държавата и не е държавно предприятие. Тя е част от самата държава.

- Ако не ви отпуснат парите?

- Ще продължим да работим, доколкото е възможно при тези условия и при непрекъснато увеличаващия се обем на работа. Немислимо е да откажем да изпълняваме задълженията си, защото материалните условия не са подходящи.

- Не е ли абсурдно, че вече повече от десетилетие проблемът със сградата на СРС стои нерешен? И пореден премиер само обещава.

- Толкова е абсурдно, че дори ми е неудобно да отговарям на въпроса. Проблемът е познат до степен на баналност.

- Какво е натоварването в СРС?

- Приблизително един граждански съдия получава 100 дела месечно, а един наказателен - по 50. Натоварването е твърде сериозно. Към 30 ноември общият брой на постъпилите граждански дела е около 75 000, а на наказателните надхвърли 20 000. За цялата м.г. гражданските бяха 73 700, а наказателните - 20 000. След един месец, защото декември по традиция е много натоварен, значително ще надхвърлим постъпленията за м.г, които пък бяха значително повече в сравнение с 2008 г. А сме на практика с непроменен числен състав на съдии и служители.

- При това натоварване и при тези приходи ще има ли допълнително възнаграждение за СРС?

- Ще има по силата на решение на ВСС, което се отнася за всички органи на съдебната власт. Избраният подход от ВСС е много по-честен в сравнение с този, при който се възлага на административни ръководители на практика да раздадат 13-а заплата под формата на индивидуални парични награди. Решението на ВСС кореспондира в крайна сметка с подхода на изпълнителната власт. Само ден преди това социалният министър Тотю Младенов обяви, че във всички държавни учреждения, в които има икономии, може да бъде раздадена 13-а заплата. Само не разбрах защо взетото решение по отношение на магистратите бе възприето едва ли не като скандално, а за чиновниците - не. Това е двоен стандарт, който намирам за недопустим.

- Като говорим за натовареност, сега се върти идеята да се закрият най-слабо натоварените съдилища. СРС е най-натовареният съд, какво ще помогне, ако бъдат закрити слабо натоварените?

- Радвам се, че най-накрая започна дебат за натовареността. Но не трябва това да доведе до лековато и прибързано закриване на районни съдилища под предлог, че са слабо натоварени. Защото те в големия брой случаи са разположени в трудно достъпни райони, с недобра инфраструктура. И ако се стигне до закриването им, най-често възрастните хора от тези населени места ще бъдат принудени да пътуват до големия град, в който е съдът, а това е свързано с време и пари. Преценката за броя на съдилищата и съдебните райони трябва да се направи комплексно, като се изхожда от икономически, социални фактори, криминогенната обстановка в съответния район, инфраструктурата и т.н.

Лесно е да завиждаме на колегите от тези съдилища, защото работят малко. Да го кажем направо - никой не иска да ходи да работи там. Опашката от кандидати е за големите и натоварени съдилища. Всъщност не са проблем малко натоварените съдилища. Проблем са много натоварените съдилища, които не са обезпечени кадрово и материално. Защото ако закрием РС в Брезник или Малко Търново, няма да решим проблема на СРС, а само ще създадем проблем на населението от съответните региони, които ще имат затруднен достъп до правосъдие. Необходимо е, след като се анализира натовареността на съдилищата на базата на единна съдебна статистика, да се предприеме комплекс от мерки, насочени към поне частично изравняване на натовареността - например прехвърляне на щатове и преразглеждане на границите на някои съдебни райони.

- Как така броят на делата расте, а хората не вярват на съдебната система? Очевидно отнасят всеки проблем до съдебната зала.

- Трудно е да се обясни този феномен. В СРС е създаден първият в страната център за спогодби и медиация към съд и имаме цялата необходима организация да помогнем на страните в един правен спор да избегнат делото чрез постигане на помирение. За съжаление тази възможност се ползва много слабо. Хората искат съд, ако може до 4-а инстанция. Медиацията предполага култура на общуване, диалог, взаимни отстъпки - все неща, които болезнено липсват на нашето общество.