Гонени заради публикациите си разследващи журналисти от Балканите разказаха вчера в Червената къща в София неволите си, причинени им от престъпници и власти в техните страни. |
Полуослепената с киселина журналистка от "Труд" Ана Заркова, пребитият до кома с чукове редактор на сайта "Фрогнюз" Огнян Стефанов и първата, опълчила се на мафията в Дупница редакторка от в. "Струма" Лидия Павлова споделиха драматичния си опит на разследващи журналисти, човешките си страхове и страданията си, но настояха, че усилията им са оправдани, защото "истината ни прави свободни".
Вилдана Селимбегович от сараевския вестник "Ослободжение" е загубила къщата и съпруга си. През войната в Босна и Херцеговина нейният вестник не е спирал да излиза нито ден и е заплатил за смелостта си с 5 жертви и 25 ранени журналисти. Той е отличен с наградата "Сахаров" през 1993 г., защото неговите 70 журналисти - мюсюлмани, сърби и хървати - отказали да напуснат разрушената от сръбската артилерия сграда и продължили да го издават от бомбоубежището си.
Главният редактор на сръбския седмичник "Новине Вранске" Вукашин Обрадович дойде с полицейска охрана, която го охранява непрекъснато, защото срещу него има отправени смъртни заплахи след публикации за организираната престъпност в Южна Сърбия. През 90-те години вестникът му се прочу с една от най-големите глоби в историята на сръбските медии, наложена заради умерената му позиция към албанците в Южна Сърбия.
Албанският журналист Беса Ликмета разказа за разследването си на фалшивата диплома на министър, който си позволил физическа саморазправа над него при представяне на събраните по случая доказателства. Ликмета получи през 2009 г. наградата на СЕЕМО за разследваща журналистика.
С бухалки е пребит пред дома си хърватският журналист Душан Милюш от "Ютарни лист". Както става обикновено и в България, в неговата страна нападателите също са записани в графата "неизвестни извършители". Причината за агресията обаче е известна - разкрития за организираната престъпност.