Голямата тежест за осигурителната система на България е ранното пенсиониране, но него управляващите не посмяха да пипнат. След година закани и неочаквани обрати ГЕРБ най-сетне прокара първата си реформа - в пенсионната система. Подкрепени само от "Атака", депутатите от мнозинството изгласуваха в събота всичките си идеи за по-труден достъп до пенсия с хвалбите, че за пръв път се прави толкова дългосрочна и стабилна визия с хоризонт чак до 2035 г. И с обещания промените да стопят дефицита в общественото осигуряване и дори да изведат фонд "Пенсии" на плюс от 170 млн. лв. през 2017 г. А новите пенсионери да получават адекватни на доходите си пенсии...

Същите далечни хоризонти и обещания даваше и правителството на СДС, когато през 2000 г. започна пенсионна реформа. 10 години след промените вместо резерв в НОИ има дефицит от близо 2 млрд. лв., а новите условия за пенсиониране убиха всяка надежда човек да доживее до пенсия. Друг е въпросът при политическата култура в България има ли въобще смисъл да се правят такива дългосрочни промени - БСП вече се размечта как първата работа на новото правителство (ако е тяхно) ще е да оправи с нова реформа кашата на сегашната.

Всъщност цялата реформа сякаш е правена на принципа "няма права - няма проблеми". Както е традиция на това управление, липсата на контрол се стоварва като наказание за гражданите. Вместо да затегне мерките срещу измамите с осигурителни права, ГЕРБ просто увеличи двойно периодът на осигуряване, върху който се изчисляват обезщетенията. Така според тях се обезсмислят престъпните схеми, а коректните в никакъв случай не се наказват. Но дали е така? При майките например промяната се обяснява с масовата практика - щом забременят, жените да се договарят с работодателите си да ги осигуряват на максимални доходи за 9 месеца. Дори може със задна дата да им начислят за още 3 месеца по-висока заплата. Сега вече при изчисляване на обезщетението се взема предвид осигурителният доход за 18 месеца назад. Независимо дали имаш 18 месеца стаж или не. Излиза, че в бъдеще у нас е



най-добре първо да изработиш 18 месеца



и после да мислиш за създаване на поколение. Защото иначе държавата те наказва. Ако например млада жена с висше образование, която работи от една година и се осигурява съвсем коректно, реши да забременее, по новите правила ще взема по-ниско майчинство, защото в изчисляването му ще влязат още 6 месеца на минимална заплата (всеки липсващ месец осигурителен доход се замества с 240 лв.). Нищо чудно тези коректни майки, чиито обезщетения ще бъдат орязани от промените, да се окажат горе-долу толкова, колкото са използвалите вратичката.

А нормално ли е, когато получаваш болничен само за 3 или 5 дни, да ти изчисляват парите за него по цели 12 месеца назад? И тази промяна беше обяснена с масовите измами чрез създаването на кухи фирми на името на неграмотни бездомници, в които се назначаваха също толкова неграмотни служители за по 2000 лв. заплата, начисляваха им се осигуровки, без да се превеждат, и ги пращаха в дълги болнични. От НАП така и не обясниха как е възможно да се регистрират безнаказано договори за година назад, при положение че по закон трябва да става до 3 дни. Вместо това и тук тежестта беше прехвърлена на гражданите.

Не само в тези случаи липсва всякакво усилие от страна на държавата да следи за спазването на законите. От НАП например повече от месец мълчат колко са парите по общата сметка, в която се трупат допълнителните вноски за работещите при тежки условия, за които работодателите не са подали нужната декларация в кои фондове са осигурени. По неофициални данни става дума за около 130 млн. лв., които данъчните не знаят къде да пратят. Тези пари не се губят, успокояват експерти. Но не се и инвестират. И когато дойде ред през 2015 г. фондовете да поемат ранните пенсии, пак ще се окаже, че пари няма. Защото при пълната абдикация на държавата от задълженията й едва 7% от работещите при тежки условия се оказват с редовни допълнителни вноски.

Правителството прочете както дяволът евангелието и прословутия доклад на мисията на Международния валутен фонд за анализ и препоръки на пенсионната реформа. Финансовият министър Симеон Дянков се позова на него, когато много настояваше реформата да започне още от догодина, и то с вдигане на стажа с 6 месеца. В същия доклад обаче пише, че трябва да се ограничат възможностите за ранно пенсиониране. В отговор от ГЕРБ изравниха балерините и танцьорите с полковниците и им дадоха право да се пенсионират само след 25 години трудов стаж на сцена независимо от възрастта, т.е. могат да го направят и на 45 г. Депутатът от ДПС Хасан Адемов предупреди, че осигуряване само за 25 г. не покрива дори минималната пенсия от 136 лв., която отгоре на всичко ще се взема два пъти по-дълго време.



Кашата с това отстъпление



вече започна да ври. Цирковите артисти обявиха, че техният труд е даже по-тежък от този на балерините и също искат такава привилегия, чакат се акробати, балансьори и др. Не се знае и какво ще стане с натрупаните досега вноски за танцьорите и балерините в професионалните фондове, където те надлежно са се осигурявали, докато бяха във втора категория.

Но ГЕРБ има още време във властта и понеже май действа на принципа "кой каквото не си е поискал, не е получил", всички имат шанс. Например военният министър Аню Ангелов възропта срещу идеята стажът при изчисляване на пенсията на военните пилоти, подводничарите и водолазите да се преобразува по нова формула, която щеше да ги намали с над 40%, и депутатите веднага се отказаха от идеята. Миньорските синдикати се забавиха с реакцията и за малко техните хора да пострадат. Наложи се ГЕРБ да спаси техните пенсии чак на второ четене в зала, понеже ден по-рано дошло искането от КНСБ. По закон обаче все още у депутатите е законодателната инициатива, те са избрани да бранят правата на хората и звучи смешно оправданието "Чакахме някой да ни каже да го направим!".

Пак с идеята да няма социални плащания, несвързани с осигуровки, от 2012 г. ГЕРБ спира плащанията през НОИ на социалните пенсии за старост и за инвалидност, както и на добавките от 1/4 социална пенсия за инвалидност, която получават над 450 000 души с увреждания и с пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тези добавки струват към 300 млн. лв. Те се прехвърлят към социалното подпомагане. От социалното министерство обясняваха, че това трябва да става с подоходен тест, да не се дават по малко пари на всички, а само на тези, които имат нужда, но по повече. Организациите на хората с увреждания обаче не искаха подоходен тест и социалният министър Тотю Младенов им обеща да го няма от трибуната на Народното събрание.

ГЕРБ стана и поредното правителство, което не се осмели да затегне режима за пенсиониране на военните и полицаите. От БСК от години настояват там под лупа да се огледат всички позиции, даващи това право. Защото не е честно само пагонът да дава тази привилегия на човек, който е служил като обикновен телефонист или



ангажиментите му са еквивалентни на склададжията



А всъщност големият проблем на българската пенсионна система се оказват точно прекалено многото възможности за ранно пенсиониране, най-вече чрез инвалидизиране и по реда на специалните закони. По данни на Световната банка благодарение на тези възможности близо 50% от българите се пенсионират преди общоприетата възраст. По данни на Евростат обаче хората, които не минават през разните порти за ранно пенсиониране, излизат от пазара на труда дори по-късно не само според нашето законодателство, но и в сравнение с Европа. У нас например мъжете се пенсионират на средна възраст 64.1 г. и осигурителен стаж 38.5 г. при изискуеми 63 г. и 37 г. Докато действителното пенсиониране в ЕС е на 62 г. В същото време средната продължителност на живот на силния пол у нас е 69.9 г., а в ЕС - 74.2 г. Жените при пенсионна възраст 60 г. и 34 г. изискуем стаж у нас се пенсионират на 60.2 г. и при 35.8 г. стаж. В ЕС пенсионната им възраст е 60.8 г. А средната продължителност на живот на жените е 77.08 г. у нас при 80.7 г. в ЕС. Като цяло българите имат с 4 години по-ниска възраст от средната в ЕС - 73.43 г. при 77.4 г.

При положение че според МВФ всяко увеличение на средната възраст трябва да вдига изискуемата за пенсия 9 месеца, това означава, че българите би трябвало да се пенсионират с 36 месеца по-рано, отколкото европейците. Понеже е по-удобно обаче, нашата пенсионна реформа върви в друга посока.