Само на пръв поглед депутатите не успяха да постигнат пълен консенсус за изборния кодекс.

На повърхността изглежда, че дебатите между управляващи и опозиция са ожесточени. По някои от текстовете бе постигнато относително разбирателство, и то след дълги пазарлъци, по други - не. Но при по-внимателен прочит на позициите на парламентарните партии могат да се открият доста теми, по които съществува необявен консенсус. Всички, например, са обединени около това да не се дава реална власт в ръцете на избирателите чрез истински мажоритарен елемент. За мажоритарен вот въобще не може да става дума. В началото ГЕРБ записа 20% праг на преференциите във вота за народни представители и 10% в изборите за Европарламент. По-късно склониха да го снижат съответно на 12 процента за парламент и 6% за ЕП. Всички експерти обаче признават, че



праг над 5 процента е неработещ



По-важното в случая е, че нито БСП, нито ДПС, нито "Атака" в началото не разкритикуваха особено твърдо 20-те процента граница. Записаното впоследствие не крие никаква опасност, въпреки че особено за опозицията това би трябвало да е чудесна възможност, тъй като ниският праг на преференциите бе едно от основните предизборни обещания на ГЕРБ. Факт е обаче, че и социалистите, и депесарите нямат никакъв интерес да дадат на избирателите си реална власт. На тях им е изключително удобно те да са послушна маса, която гласува спуснатата от партийната централа листа, без да я променя. Опозицията по-скоро би се възпротивила, ако ГЕРБ все пак реши да спази предизборната си клетва. Единствено "Синята коалиция" не е в този консенсус, защото само нейните депутати упрекнаха ГЕРБ за високия неработещ праг.

Консенсус между партиите има и за това да се имитират мерки срещу купуването на гласове и контролирания вот. Във всички досегашни промени в изборни закони имаше доволно смешни инициативи, чиято цел бе уж да се ограничи покупко-продажбата на гласове. Кодексът на ГЕРБ не прави изключение. В него е записано, че ще се гласува само със знак X и със син химикал, че в тъмната стаичка бюлетините ще бъдат поставени в кутии, за да не се вижда купчината на коя партия намалява и т.н. Истината е, че



подобни мерки са шменти капели,



ако използваме един популярен израз, припомнен наскоро от премиера Бойко Борисов. Те са най-обикновени шмекерии и лесно ще бъдат преодолени с други подобни хитрувания.

Отдавна е ясно, че ако решат, партиите могат да предприемат далеч по-ефективна борба с контролирания вот. Ако наистина българските политици имат политическа воля да се справят с купуването на гласове, първото условие е да намерят начин да дисциплинират собствените си активисти по места. Защото точно те, а не извънземните вършат безобразията в изборния ден. Второто важно условие е да се повиши избирателната активност, за да се минимизира ефектът от търговията на гласове. Няма защо да се лъжем - още в зората на демокрацията политиците изливаха рога на изобилието в ромските махали при всеки вот. Тогава обаче активността бе висока и тези бюлетини не влияеха съществено върху изборния резултат. Най-ефективното средство за повишаване на активността е даването на реална власт в ръцете на хората чрез истински мажоритарен елемент. Но политиците, както се разбра, имат консенсус точно в обратната посока.

Депутатите в парламента определено не са склонни да модернизират изборния процес чрез електронно гласуване, регионални преброителни центрове и др. В кодекса са записани пилотни проекти за тези две инициативи, които са стъпки в правилната посока,



но са твърде плахи



Няма как да се разбере дали електронното гласуване ще сработи, като се пусне то пилотно само в 6 секции. В интерес на истината отново "Синята коалиция" е единствената партия, която не участва в консенсуса срещу модернизирането на вота.

С изборния кодекс като цяло ГЕРБ се включиха в поредицата управления, които в началото на мандатите си имаха революционни намерения по отношение на изборното законодателство, но в крайна сметка не промениха почти нищо съществено в него. Дали от страх, дали от партиен интерес, герберите не посмяха да изготвят изборно законодателство, което да отговори на истинските очаквания на гражданите.