:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,156,928
Активни 79
Страници 3,073
За един ден 1,302,066
МЕДИИ

На 100 българи 10 се интересуват от култура

Новият директор на програма "Христо Ботев" композиторът Стефан Димитров иска да промени стила на говорене в радиото
снимка: МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
Стефан Димитров е един от най-известните български композитори. Роден е през 1949 г. в София. Завършва консерваторията. Работи до 1992 г. в обединение "Музика" и БНР. Бил е изпълнителен директор на Нова телевизия, а през 1997 г. е избран за генерален директор на БНТ. Бил е и член на СЕМ. От месец е директор на програма "Христо Ботев" на БНР.
- Г-н Димитров, от месец сте директор на програма "Христо Ботев". Каква ситуация заварихте?

- Програма "Христо Ботев" е уникална, защото е единственото място, където се отразява културният ни живот и където може да се чуе оперна, класическа, забавна музика - българска и чужда. Това е едно местенце, защитено от чалгата. Програмата е добре структурирана. Програмната концепция, която заварих, е разнообразно и умно поставена.

- Ще правите ли промени - предавания, които ще паднат и други, които ще се появят?

- След Нова година ще има. Самата програма трябва да стане по-динамична, по-темпова, да се смени стилът на говорене. Трябва да се стараем да привлечем повече слушатели, и то не само тези, които се интересуват от култура. Има много хора, които не могат да си позволят да отидат на театър, на изложба или на опера. И нямат представа какво се случва в културния ни живот. Но имат такъв интерес - не само от София, а и от страната. Всъщност това е единствената радиопрограма, която им дава възможност да участват едва ли не пряко в културните събития. Имам идея през следващата година да направим политическо кабаре. Не знам още в каква периодика. Зависи от бюджета. Но идеята е да бъде по злободневните теми и да критикува всички безобразия. С музика, водещи и акценти от деня - в класическия му вид. Този формат няма аналог в радиоефира у нас засега. Политическото кабаре ще осмива и по този начин ще възпитава, защото сатирата е рафиниран начин на възпитание. Има и предавания, с които аудиторията е свикнала. Да кажем, един радиотеатър. Разполагаме също и със златния фонд, който е културно-историческа ценност, защото има актьори, чиито гласове младите могат да чуят само тук. Това също трябва да се използва. Ние много бързо забравяме всичко, което се е случило. За музиката също - сегашното поколение не знае кои са Парашкев Хаджиев, Панчо Владигеров, Петко Стайнев, Пипков и още много български творци. Това не трябва да е така.

- Ще развиете ли жанра радиопиеса?

- Не мисля, че той е остарял като форма. Имаме идея да направим конкурс за радиопиеса за деца. Мисля, че сериално направена, такъв тип радиопиеса в по-кратка форма ще работи. Просто чакаш да чуеш следващия епизод. Освен това, ако си возиш детето в колата и то слуша радиопиеса, е по-добре, отколкото да слуша Ивана или Азис. Страшно е като чуеш някое детенце да казва, че иска да прилича на еди-коя си попфолк певица. След 50 г. какво ли ще бъде! Ние нямаме чувство за това, че дори в момента създаваме златен фонд. Нямаме историческата нагласа, че правим това, което след 50 г. ще бъде класика. Казваме си - много важно, тези деца нека си растат, сами ще разберат. Но няма да разберат! Радиото, телевизията, медиите трябва да възпитават. И тях, и родителите им.

- Програма "Христо Ботев" обаче се слуша основно в по-малките градове и селата, не и в големите градове.

- Има такава тенденция, че програма "Христо Ботев" се слуша повече в провинцията, а не в София. Една от задачите ми е да променя това. Хората, които работят тук, са наистина много добри ерудити и специалисти, но като че ли са анонимни за слушателите. Трябва да се засили авторекламата и да се разбере, че в София има такава програма. Ще ви дам един смешен пример - когато постъпих тук, първите дни половината ми приятели ме питаха: "Ама съществува ли още програма "Христо Ботев"?". А другата половина ми казваха: "А, да, ние много я слушаме. Особено като пътуваме от морето". Наистина, човек не може да слуша радио продължително време през деня. И заради конкуренцията, а и защото никой не слуша цял ден една програма. Слуша се избирателно. Така е и с телевизиите - никой не гледа само един канал. Първата ми задача ще е да направя така да се разбере, че в София съществува програма "Христо Ботев" и е качествена. Който има интерес към култура и културните събития, ще я слуша.

- Колко мислите, че са тези хора?

- Според мен на сто българи десет имат нужда от култура. За съжаление е така към момента. Това ниво трябва да се вдигне.

- Защо програмите, свързани с култура в радиото, телевизията, а и вестниците, ако щете, не се радват на интерес?

- Има превес на субкултурата, в която слагам всякакви телевизионни формати и чалга. Трябва да се подаде ръка на стойностните неща. Има проекти на млади хора, които нямат никаква подкрепа, нито популярност. Ето излезе списък на стоте най-богати българи. Добре, ама в целия свят, ако отидеш на опера, в програмата пише: подпомогната от еди-кой си и така 50 имена. У нас такова нещо не се случва. Може да има 500 млн. лв., ама по никакъв начин няма да помогне на филхармонията или на театъра. Едно от нещата,с които все пак ще оцелеем в този идиотски живот, е културата. ОК, няма пари - всички го знаем и може да го повтаряме до безкрай. Поне на стойностните неща трябва да се подава ръка.

- Как смятате да направите програмата по-динамична?

- Като концепция програмата сама по себе си е хубава. Въпросът е в изпълнението. Искам да дам възможност на млади хора да участват повече в различните предавания. Така ще се смени стилът на говорене и постепенно ще настъпят и други положителни промени. Има идея на генералния директор на БНР Валери Тодоров да се създадат екипи. Това нещо липсва на програмата - липсва екипност. Имам чувството, че всеки тегли чергата към себе си - свършва си предаването и не се интересува какво правят колегите му.

- Ще се опита ли "Христо Ботев" да образова младите?

- Първо, има млади хора, които искат да работят в "Христо Ботев", и това ме прави щастлив. Има млади, които слушат сериозна музика. Има млади, които четат. Има млади, които пишат прекрасни книги. Не бива да казваме, че поколението е изцяло загубено. На кадърните трябва да им се подава ръка, защото това е смисълът.

- Какво ви мотивира да се захванете с радио?

- За мен това е поредното предизвикателство. Освен това съм много любопитен. Исках да разбера механизма на радиото. Сега постепенно повдигам завесата.

- Знаете ли вече бюджета си за догодина? Ще се наложат ли съкращения или компромиси?

- Винаги трябва да се започва с това, че бюджетът е малко. Ако беше по-голям, щеше да е по-хубаво. Но програма като "Христо Ботев" и изобщо културата би трябвало да бъде подсилена и подкрепена, защото е по-трудно да правиш такава програма, отколкото всякаква друга. Така че бюджетът поне в този му вид трябва да бъде използван рационално. Може би ще се наложат съкращения, но трябва внимателно да преценим какво можем да си позволим и какво може да падне. Защото това е програмата, която изпълнява концепцията за обществено радио. Ако има повече пари за култура и културна програма, това ще е добра инвестиция и за държавата. За съжаление никое правителство през тези 21 г. преход не го е осъзнало.

- Като стана дума за инвестиции в култура, какво мислите за културната реформа?

- Според мен е необходима. Смисълът е да се отсее това, което не струва, и да се оставят повече пари за стойностните неща.

- Много е трудно да кажем, че Русенската филхармония не струва.

- Естествено, че не можем да кажем такова нещо. Говоря примерно за някакъв театър в провинцията, който няма посещаемост. И актьорите знаят, че са на щат и ще получават пари цял живот и изобщо са тръгнали по течението. Но Русе е музикален град, има традиции.

- От друга страна, може да е посредствен театърът в някой малък град, обаче никой не си мисли, че ако го закрием, ще го създадем наново някога, нали?

- Не. Но при липсата на средства държавата трябва наистина да има много по-сериозно отношение към това как ще се харчат и малкото пари. Дано един ден да има много повече за култура и умно да се разпределят.
17
5392
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
17
 Видими 
13 Декември 2010 21:01
На 1000 българи 100 се интересуват от култура.*
---------
*почти като баничка
13 Декември 2010 21:33
Опростачването на българина (че и не само на него) ще се задълбочава докато се отстоява ортодоксалната позиция, че, видите ли, културата това са САМО операта, класическата музика, балета, арт хаус киното, класическа литература и т.н. ала "Канал 1" и "Национално радио" явления.
Предполагам г-н Димитров е с искрено благородни намерения, но с подобно отношение само още повече ще изтласква млади хора към "субкултурата". И това е основния проблем на съвременните български "интелктуалци": затварят се в тесни групи (аз, за себе си, ги опредлям като снобски), чешат се един друг и плюят останалия свят, който пък е принуден да избира между тях и задника на Азис. И, уви, печели Азис.
Трябва друг път, по гъвкав. И акъл в някои хора с пари, ама нейсе.....
13 Декември 2010 21:53
Ами въпреки всичко, това е висок процент!
13 Декември 2010 22:05
Политическо кабаре!?!
--
Това какво общо има с "Панчо Владигеров"?
--
Грешен ход
13 Декември 2010 22:17
Да, точно така - операта, класическата музика и класическата литература са се доказали във времето, изразяват непреходни ценности и колкото повече хора се интересуват от тях, толкова по-висока е културата на обществото. Съвременната музика е повърхностна и т. нар. "хитове" едва-що появили се, изчезват в забвение. Така стоят нещата и с литературните еднодневки. Всеки жанр си има своето място - развлекателните също, но те са мерило по-скоро за всенародната глупост и не би трябвало да имат място в една културна програма.
13 Декември 2010 22:37
Смятам че днес българина се интересува от култура повече от всякога.Само че самата култура е по-недостъпна за българина повече от всякога.Това е показателно от процента на притежание на телевизори, аудио-техники, телефони, компютри...чрез които хората си набавят необходимото количество култура и общуват. Естествено че това става за сметка на класическите методи:кина, театри, опери, книги, представления...Но те именно са скъпи, изискват време и нагласа.Когато се говори за култура смятам че трябва да се отчита нивото на съвременната тенденция в отношението към културата.А тя не зависи само от личните предпочитания, а и от възможностите които света или държавата предлагат.
14 Декември 2010 00:27
Моля Ви, г-н Димитров, НЕ СМЕНЯЙТЕ стила на говорене!!!
"Христо Ботев" е една от малкото програми, в които хората обръщат внимание на начина, по който говорят, говорят си на "Вие" и не разказват мръсни вицове. Нека остане поне едно такова място.

Идеята за "Политическо кабаре" ми се струва малко излишна принципно. Нагледали/наслушали сме се на политически кабарета, политически циркове и политически театри.Относно злободневието - ами то си има предаването "Добър ден". Имам и много добри спомени от "Пост фактум" на Виза Недялкова, но то отдавна не съществува (за съжаление). Ако правите политическо предаване, нека то да не е поредното място със столчета за онези, които задължително изяждат и по един микрофон със сутрешното си кафе.

Приветствам идеята за радиопредавания за децата! Голяма празнота в ефира са детските програми. Слушането развива въображението на децата и не ги принуждава да гледат в една точка, както става с детските предавания по телевизията. Също така някое "Петле" в сутрешните часове много ще улесни родителите в усилията им да накарат наследниците да закусят.

Обърнете внимание на нощните блокове. Часовете след 10 вечерта са времето, когато много хора искат да чуят нещо спокойно, интересно, вълнуващо, интелигентно. В радиоефира в момента май няма богат избор от нощни предавания.

Относно младите хора - нищо против, но ако може да не е за сметка на старите. Нека има приемственост. Нека не се губи натрупаното знание, опит и финес. Радио "Христо Ботев" по принцип често кани като гости млади хора. Не съм останала с впечатлението, че там няма място за младите. Преди време (може и сега да е така, не знам) често в предаванията участваха съвсем млади момичета и момчета, които асистираха на по-опитните водещи. Спомням си, че журналистът Антон Митов много често включваше млади хора за свои сътрудници - при него например изгря Кембълът. Но това беше преди години. Ако напоследък тази практика не е много популярна (не съм обръщала специално внимание, признавам), може отново да и се проправи път.
Сакън, не натрисайте някоя "Тройка на разсъмване"или "Четворка белот по здрач".

Абсолютно подкрепям идеята Ви за популяризиране на радио "Христо Ботев" и за излизане от анонимност на прекрасните професионалисти, които творят в него! Наистина доста хора са забравили (или не знаят), че си имаме това "защитено жилище за неопростачените".

Като слушателка и почитателка на програма "Христо Ботев" от детските си години бих Ви посъветвала да слушате радиото (денонощно, доколкото ви позволяват силите) в продължение на поне два месеца преди да правите революционни промени.
"Колкото повече се променяме, толкова повече оставаме същите".

УСПЕХ!

Редактирано от - Ангелинка на 14/12/2010 г/ 00:46:56

14 Декември 2010 09:41
10 на 100 не е зле, защо да се оплакваме. Съотношение за децимация. Стяга редиците. Българоубиецът намери за уместно съотношението да остави един едноок на сто с избодени очи. На Самуил от това му се пръсна сърцето. Дали не е прекалено да очакваме у някой днешен управник сърцето да прескочи веднъж поне на десет удара от това, че само един от десет българи милее за култура. Прекалено е, мисля. Сърцемлатът спохожда други сърца.
14 Декември 2010 11:28
10 на 100 изобщо не е толкова лошо съотношение. Проблемът е, че вероятно е силно завишено.
Под "култура" разбирам едно доста общо понятие. Интересът към културата не означава непременно редовни посещения на балет, опера, театър и пр.
Културата е всичко онова, което не е пряко свързано с яденето, пиенето и...тия три работи но от което НЯКОИ хора изпитват потребност - айде не постоянно, но поне отвреме - навреме. Да отворят книга, да си пуснат музика различна от силиконовите маанета, да погледат филм в участието на Апостол Карамитев примерно; да имат поне елементарна представа кои са Валя Балканска, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Владимир Димитров - Майстора. Дет` се вика - и това все е нещо.
Та ако на 100 души имаме десет такива - пак добре. Опасявам се обаче, че и по този твърде широк критерий съотношението е много по - малко.
14 Декември 2010 13:01
Лошото е, че от тия 10, поне 9 са милиционери.
А интересът им е служебен.

Редактирано от - Doctora на 14/12/2010 г/ 13:01:58

14 Декември 2010 13:16
Докторе,
14 Декември 2010 13:52
като чуя за КУЛТУРА и се хващам за... кубура
; -)
14 Декември 2010 14:16
Макар че много често съм виждал този човек в различни предавания през последните 20 години, той се е запечатал в съзнанието ми с блеенето си в "Песента на Всяка неделя". По-късно осъзнах, че това е маниер на пеене и си има някаква мелодика, но като дете неговата песен я свързвах само с блеене.
14 Декември 2010 14:54
Anardil,
Проблемът, дето ме занимава, е начинът, по който тези десет ще осигурят прехода към следващата генерация (от десет) българи. Всяко поколение си има идолите, културните икони, ако щеш. Обаче как на прехласнатите от "Стъклен дом" да радкриеш явлението, стихията Апостол Карамитев. Изкушен съм да изплюя отговора, който ми идва на ум. Като някой види начин да направи пари от това. А, значи така! Еврика! Ще хвърляме мостове през годините и поколенията само ако някой може да събира такса мостовина.
Но да се върнем на тези десет в началото. Ясно е за всички, че тези десет могат да предадат отношението си първо на децата и внуците си, с надежда те пък - на своите. То не е излишно. Напротив, ценно е. И не е просто. Така обаче не репродуцираме ли вътре в себе си една затворена каста на почитатели, ценители, пазители на българската култура, която в своята елитарност се самоизолира - отхвърлена и отхвърляща. Този (социо)културен имбрийдинг до какво ще доведе? До чиста от несъвършенства линия? Порода българско културно подобрено? Дори тази елитарност не е нищо повече от една самозаблуда. Тя няма да е белег на самата култура, а ефект на печалния факт на изчезването и.
14 Декември 2010 14:59
Всеки се интересува от култура.
Дори и циганинът, който не знае да чете и пише на български.
Друг е въпросът от коя култура се интересува: тази, налагана в годините на социализма, тази, избуяла по време на прехода, някаква етническа култура, или просто културата, развила се в местната общност.
14 Декември 2010 17:17
Всеки се интересува от култура.

Дори и циганинът, който не знае да чете и пише на български.

Друг е въпросът от коя култура се интересува: тази, налагана в годините на социализма, тази, избуяла по време на прехода, някаква етническа култура, или просто културата, развила се в местната общност.
KDS, . Напълно съм съгласна, че всеки се интересува от култура - такава каквато той си я разбира. Нека никоя социална, интелектуална или етническа група не си присвоява изключителното право да я притежава и схващането, че само тази група я съхранява.
А що се отнася до значението на "култура" в смисъла й на най-високите достижения на изкуството, напълно оптимистично настроена съм за отношението на българина към Нея. Тепърва ще сме свидетели на невиждан от поне две десетилетия възход в киноиндустрията и театралното изкуство. Независимо липсата на адекватно държавно субсидиране. Очаквам още по-засилен интерес и към българското народно творчество /фолклор, традиции/, към българската художествена литература и към много още области на набиращ огромна сила български потенциал.
Само че трябва да имаме очи да видим всичко това, и ако не сме активно участващи в процеса, поне да не сме му спирачка с вечното си черногледство. Но, всъщност, той, Процесът, изобщо няма да се интересува от негативизма на отделния мърморко. Няма да се интересува дори от това, дали е финансиран добре. Видно е, че в глобален мащаб от години изкуството губи своята елитарност относно достъпността си.


Радиото, телевизията, медиите трябва да възпитават. И тях /децата/, и родителите им.

Абсолютно вярно! Медиите имат потенциала да са носителите на "масовото образоване" Но в по-голямата си част им липсва желание за това.

От друга страна, може да е посредствен театърът в някой малък град, обаче никой не си мисли, че ако го закрием, ще го създадем наново някога, нали?
Хвала и чест на журналистката Десислава Колева за този въпрос-коментар! У нас съществува схващането, че всичко стойностно трябва да е струпано накуп в мегаполисите /независимо, дали на българските такива им липсва "мега"-та или не/. По презумпция се вярва, че изкуството, създавано в провинцията е дилетантско, и че сънародниците ни, живеещи извън 4-5 големи български града нямат право да бъдат консуматори и създатели по местоживеене на нищо стойностно. Чудя се защо ли не вземем да ги отстреляме всички тези, които не живеят в София, Варна, Пловдив, Бургас?! И без това нямат право не само на изкуство, но и на здравеопазване, образование, работа и социален живот вън от кръчмите. Дилетантско или не изкуството из по-малките населени места не възпитава ли, не създава ли нагласи и духовни нужди, няма ли потенциала да създава публика жадна за Голямото /да речем Софийско/ изкуство , няма ли потенциала да запали първата искра у бъдещи големи творци?! Освен това, Десислава Колева е абсолютно права - не съм чула, веднъж закрито училище или театър в малките населени места, да бъдат наново създадени след време. Това е още едно загубено място за народната пробуда и просвещение! И после ... народът ни бил неук, първичен и не се интересувал от "високото"...
14 Декември 2010 17:30
Разбира се, че всеки се интересува от култура...защото ВСЕКИ се стреми към красота!Това е от Бога и е вложено в Човека..наистина и циганинът, и пенсионерката дето си шие ковьорчета и гледа саксии..всички те слушат музика, гледат филми, стремят се към нещо..
Има и хора дето не осъзнават света и само ядат и пият, но са просто болни..
Въпросът е, че от 100 души само 10 припознават в културата предложена от Господин Министъра, своя стремеж към красота..защо?..е сложен въпрос!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД