Знаете ли какво е виртуален стереореализъм? Полицейската сирена отвън да заглуши сирената на трилъра, който зяпате по телевизията. Или докато гледате клип в интернет за цунамито в Индийския океан от къщата си в Костинброд, да ви залее близката река Блато...

Слушам монолози от пиесата на Георги Данаилов "Солунските съзаклятници" в Сатиричния театър и общо взето се смеем с публиката. Диалозите са горе-долу такива:

"МЕЧЕВ: Как тъй, без да си речем "бог да ни прости"! Без да полеем вино червено... Има си обичай за здраве, има си и за смърт. Колко кила има?

ШАТЕВ: Дванайсет кила динамит, две ризи, два чифта чорапи, два чифта гащи (...)

МЕЧЕВ: А ако решат да го претърсят?

ШАТЕВ: Ще го взривя. Тука съм пъхнал един много къс фитил, ще го запаля с цигарата."

От Солунските атентати има вече 107 години - те са през април 1903. Организират ги почти невръстни ентусиасти, повечето ученици от Солунската българска мъжка гимназия с анархистична нагласа. Нарекли се "гемиджиите" - един вид пътници в гемия, обрекла себе си в бурята на историята. Искали да взривят много неща, белким великите сили обърнат внимание на македонския въпрос и натиснат Отоманската империя да отстъпи. И взривяват - благодарение на откритието на Нобел жертва стават солунският клон на Отоманската банка, френският кораб "Гвадалкивир", кафенета, тръбопроводи, случаен народ. Имали за цел да гръмнат и султан Абдул Хамид II, но се отказали - варден бил, хем издалеко, от много дувари и гавази. Водел групата Орце Попйорданов;



искал просто свобода за родината,



динамитът му изглеждал единствено средство.

В последвалата кървава суматоха повечето атентатори изгиват заедно с много минувачи. Атентатите не постигат целта си - напротив. Ожесточили както властта, така и населението срещу българите - последвали погроми над българското население в Солун. Загинали още хора, пак съвсем случайни.

Като го слуша човек от пиеса, може на места и да се позасмее - 100 г. и повече има оттогаз. Изглежда отглас от минали времена, пълни с трагични заблуди, романтизъм и самоотвержени, макар наивни страсти. Като си пусне след това новините, и вече не му се смее. Намесва се виртуалният стереореализъм. Съобщават, че Тимур Абдел Уахаб е човекът, който се взриви в центъра на Стокхолм. Млад мъж, на 29, женен, с две малки дечица. Четох, че дори искал да си увеличава семейството, май с втора жена. Самият Уахаб е висшист, завършил спортна терапия във Великобритания.

Нека кажем, че успехът на Уахаб и прочие уахабити, ислямски терористи и терористи въобще е практически никакъв - те сплотяват срещу си обществата навсякъде. Успехът им е почти никакъв и като зловещото, но все пак "К.П.Д." - поражения и жертви. В чисто военно отношение борбата им срещу "превзетия от неверниците свят" е повече от нищожна. Най-често бомбите убиват самите тях или пък не се взривяват или осакатяват само мирни жители - които при това най-често са мюсюлмани.

Идеологията и борбата, взели като оръжие бомбаджийството, дори самоубийственото такова,



не са ефективни



Това вече е, така да се каже, исторически установено. И японските камикадзета го доказаха през Втората световна война - те не постигнаха прелом във войната, а направиха така, че съюзниците почнаха да стрелят съмнителните евентуални пленници отдалече, опасявайки се от самоубийствени гранати.

Защо тогава всичко продължава? Не учат ли господата от "Ал Кайда" история? Не четат ли статистики? Не гледат ли пиеси?

А дали пък не е вярна теорията, че различните части на света живеят в различно историческо време и което едни са минали преди един или пет века, други прехождат, спъвайки се, едва сега?

На 25 януари 1889 г. в политическия си дневник нашият сънародник Светослав Миларов пише*: "Лани през лятото се увлякох да мисля и предприех направата на бомби, които да се пренесат в България и да убият Кобурга и сие, разбира се, не аз, а други. Графът**, разбира се, негласно одобряваше тази мисъл, а и Цанков по-сетне също."

Не четат ли Светослав Миларов? (Той е бил по-късно осъден на смърт, макар да не е осъществил замисленото, само въз основа на дневника си, което също е принос към правото.)

Не, не четат. Със сигурност. При това не е бедата във факта, че четат преимуществено само Корана. И затова се докачат на карикатуристи като шведския Ларс Вилкс, вече заплашван многократно със смърт заради карикатура на пророка. (Десет минути преди атентата в Стокхолм имало предупреждение, че предстои атентат, предизвикан от "войната срещу исляма и карикатурите срещу пророка".)

Бедата е в един, що ли,



озадачаващ релативизъм



на най-напредналите политически. Примерно - Хашим Тачи беше терорист, пък сега управлява нова държава - Косово, и печели избори. Тимур Абдел Уахаб е иракчанин - пък Ирак го разбомбиха, за да открият оръжия за масово поразяване. Оказа се, че няма - било заблуда отначало докрай.

Там е бедата - когато едни живеят пет века назад, други - един век напред, пък лъжат - като за последно.

-----

*Небесният преврат" - Изд. "Факел" 2003.

**Граф Игнатиев (1828-1908).