Ударни мерки, чиято крайна цел е драстично затягане на контрола по сигурността и превенция на тероризма, са задействани тези дни в цялата страна. Аз не само лично се уверих в това, но дори няколко пъти се сблъсках с резултата от тях и уверено мога да потвърдя, че ефектът е забележителен.

От Връшка чука до Резово и от Марикостиново до Дуранкулак държавните органи и фирми са получили инструкции за мащабни предохранителни действия. Замисълът е съвсем ясен - да не може на разни елементи с вредни намерения дори да им мине през ума да извършат терористично нападение. Както се полага при подобни начинания, хората, натоварени с акцията, се придържат към изключителна бдителност и дискретност. Това обаче е така само до момента, когато човек не им се натресе, без да иска, право в ръцете.

Започваме с най-любимото място на терористите - гарите. Там постоянно щъка много народ, затова бомбаджиите си умират да залагат адските машини в такива райони. Всички помним какво се случи на "Аточа" в Мадрид през 2004 г. Логично е, че централната железопътна гара в София, която е едно от лицата на България пред чужденците, трябва да е в авангарда на антитероризма. Доскоро в подземния й етаж бяха инсталирани автоматични гардероби - истинско технологично чудо на фона на пейзажа наоколо. Срещу две левчета всеки пътник можеше да остави в метална касета багажа си за 24 часа, без да се разправя с гардеробиерки и без да се притеснява, че може да му го претарашат. Не от грижа към потребителите, а защото гардеробите бяха внос, по тях имаше останали от производителя и надписи на английски, та и чуждите пътници да могат да се ориентират как се ползват. Сега антитероризмът е измел този рядък технически феномен от главната жп гара на страната, та най-сетне тя окончателно е възвърнала стария си облик от социалистически времена.



Мястото на гардеробите стои празно



Но по-важното е, че точно както е типично за обществените услуги при соца, там няма пукната табела, която да съобщава каква алтернатива се предлага за съхраняване на багаж, след като техническата е премахната. Не само в подземието, но изобщо в цялата гара липсва какъвто и да е актуален надпис за съществуващ гардероб. Не говорим за английски, няма дори на български. Преди години до автоматите имаше и обикновен гардероб с не много учтиви лелки, който вече го няма.

След като по навик се разходих долу до металните клетки, бях принуден да се върна обратно на горния етаж, натоварен със саковете, за да потърся информация. На съответното гише ми заявиха с учудване, че съм бил първият, който питал за тези автомати. "Че тях ползваше ли ги някой? Само ръждясваха долу. Добре, че сега, покрай тоя тероризъм, ги махнаха най-сетне да не слагат вътре бомби. На гарата, господине, си има магазия, ей-там в дъното", обясни леко троснато служителката. И - чудо. Маскиран като склад, без с нещо да се издава за истинското си предназначение, в десния край на гарата и в пълна дискретност, далеч от погледа на пътниците, наистина имаше гардероб, който тук си го наричат магазия. Една лелка със сурово изражение, която стоеше на входа, ме изгледа подозрително и ме заговори на ти, както подобава да се обръщат към потенциален бомбаджия: "Ако ще оставяте багаж, първо трябва да мине на оглед. Такива са инструкциите, че са се появили терористи. Имаме писмени указания да преглеждаме чанти и куфари за бомби и наркотици. Я ги докарай тука!" Помислих, че саковете ми ще бъдат прекарани през специализиран детектор за метали, но жената ме отведе навътре в магазията пред един ръждясал метален плот, който сто на сто помнеше времената на другаря Вълко Червенков, ако не и на цар Борис III. Служителката не ми обясни какви конкретни антитерористични указания са им дадени, но мен никой не ме провери, преди да вляза в магазията. Освен това в помещението бяхме само двамата.



Охрана не забелязах



Може би се криеше в съседна стая и наблюдаваше действията ми с тайна камера. Лелката ме накара да оставя саковете на земята и да ги отворя. Прегърби се и започна да оглежда отгоре-отгоре. После попита: "Нали няма бомби, наркотици, едно-друго? Че сетне нас ни държат отговорни". Отвърнах й най-категорично, че много ясно, че няма. Тя се успокои. Така огледът приключи. Багажът ми беше отчетен като чист от всякакви съвременни заплахи и можеше да бъде оставен на отговорно пазене. За целта сам трябваше да си го закарам до съответния рафт на магазията.

Докато на жп гарата в София този своеобразен аналогов гардероб все пак се намира вътре в самата сграда, а чужденец - с известно лутане - има близо 30% шанс да го открие и сам, то в Пловдив магазията си е направо фирмена тайна. Разположена е в една странична пристройка, до която се стига след лабиринт от коридори. За българин е трудна задача да я открие, а за пътник от чужбина това е просто кауза пердута. На всичкото отгоре помещението отвън има вид на бомбардиран бункер. Открих го едва на третия път, след като единственият указател с картинка на куфар в цялата гара ме отвеждаше все до някакво кафене. И тук преди имаше автомати, но жената в магазията не криеше радостта си, че "най-сетне" ги махнали.. "Постоянно се оплакваха хората, че не знаят как се работи с тия машини за багаж. Добре, че наредиха да ги изхвърлят най-сетне, за да не ги ползват за бомби". После на свой ред ми разясни известните вече антитерористични указания и ме попита какво нося в сака. Обясних, че вътре има дрехи, разни вестници и книга.



Явно съм й се сторил добро момче,



защото го прие, без дори да го отвори.

Още по-строг се оказа курсът срещу тероризма, подет от "Български пощи". Това е разбираемо само по себе си, защото в края на октомври и началото на ноември по света бяха засечени да щъкат много пощенски пратки със скрити в тях бомби. Една дори бе изпратена до мисията ни в Атина. Както при БДЖ, така и при родните държавни пощи, новата система за сигурност предвижда не само сериозни проверки, но и пълна съпричастност на проверявания. Миналата седмица трябваше да изпратя колет до Великобритания. Адресатът държеше да го получи чрез Кралските пощи, поради което го занесох при техния контрагент у нас - "Български пощи". Готов, пакетиран и надписан, колетът трябваше само да бъде претеглен и заведен в компютърната система. Така поне беше допреди два месеца, преди да влязат в сила новите указания. Жената на гишето ми разясни, че всяка пратка за страната и света вече следвало да бъде разпечатана пред очите й и прегледана за взривни устройства и наркотици. Едва след това можело да бъде приета. Така пишело в заповедта, която ръководството на "Български пощи" разпратило в средата на ноември. На учудването ми, че никъде в съответната пощенска станция няма и един дори надпис за тези нови изисквания, жената ми размаха заповедта, която се оказа поне десетина листа. Антитерористичните указания в тях били толкова много, че ако почнели да ги изписват по стените къде щял да му излезе краят? Няма що - съгласих се да разпечатат колета. Служителката обаче пак отказа да го приеме: "Вие носите ли си лепило и скоч? Ние тука такива неща нямаме. После с какво ще го запечатате?". Жената обясни, че паралелно с правилата срещу тероризма в началото на ноември шефовете на "Български пощи" издали и разпореждане, с което спират разходите за най-използваните консумативи в предприятието: химикалки, ножици, лепило, тиксо. Та пощальонките сега сами си купували химикалки, но за останалото вече имали грижа клиентите. През последните две седмици влизах в няколко пощенски клона в три града и навсякъде ми повтаряха все тези нови правила и че ги лишили от консумативи. Но пък никъде не видях на видно място табели, на които да пише, че пратките вече задължително се отварят, а клиентът е длъжен да си носи лепило. Ей така се прилага антитероризъм по нашенски.