:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,355,947
Активни 75
Страници 1,828
За един ден 1,302,066
Истинската история

Стефан Душан изгражда своята държава по български модел

Първият сръбски цар умира на 20 декември 1355 г., като оставя крехка и краткотрайна държава, която приключва съществуването си много скоро
Портретно изображение на цар Стефан Душан (1331-1355; крал до 1346) в стенописа "Родословното дърво на Неманичите", църква "Христос Вседържител" в обителта до с. Дечани, недалеч от Печ, около 1350 г.
Тъпченето на едно място никак не е присъщо на историческата наука. Като извършва кръгообразни или спираловидни движения по някои въпроси, напоследък тя все по-често обръща гръб на опитите за самоцелно оригиналничене и се връща към мненията на не толкова известните от старите историци, приемайки ги за верни. Здравият разум и безпристрастната оценка на изворите са днес на мода.
През втората половина на ХХ в. особено изглеждаше съвършено непоклатима тезата за използване на царската титла на Стефан Душан за основа на идеологическата борба на сръбския владетел срещу византийската имперска идея, за имперския характер на държавата, изградена от Стефан Душан, за опитите му да сътвори сръбско-гръцка християнска империя на мястото на Византия (Г. Острогорски, 1940; Сулис, 1966). Всъщност Иречек още (К. Иречек, 1886) предположи, в условията на ярка еуфория от въздигането на славянството, че сръбската държава, макар и за кратко, тръгва по пътя на Византия и на България в изграждане на универсална империя. Изглежда, че това май не е така.
Предположенията за вероятния мисловен процес, протичал у историческите личности, са крайно рискови. Дори днес и дори за най-близките си едва ли сме в състояние със сигурност понякога да предположим в каква посока текат мислите им, какви са намеренията им. Това, разбира се, е многократно по-трудно за далечното минало. Постъпките не винаги очертават точно намеренията ни.
В началото на ХХ в. се появяват първите работи (Кр. Мисирков, 1909 и 1919), които отричат имперския характер на държавата на Стефан Душан и даже го смятат повече за западнобългарски цар. Вярно е, че самият Душан е българин по майчина линия - дъщерята на цар Смилец (1292-1298) Теодора е негова майка и трета съпруга на баща му крал Стефан Дечански (1321-1331). Нещо повече - баба му Ана Тертер е дъщеря на цар Георги Тертер Стари (1280-1292) и е майка на крал Стефан Дечански и пак трета съпруга на крал Стефан Милутин (1282-1321). И накрая, Стефан Душан веднага след възкачването си на сръбския престол се жени в единствен брак за сестрата на цар Иван-Александър (1331-1371) Елена (http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?sid=2009102200040001301)
Въпреки че нито расовите, нито генетичните белези, нито дори произходът имат отношение към етническото самосъзнание, никой и никога не би бил в състояние да твърди, че тези много силни родови и семейни връзки са били без значение за политиката на Душан.
Освен всичко това трябва да се напомня, че до управлението на Стефан Душан сръбската държава подражава точно на развитието и идеологическите основи на българската държава даже в подробностите. Почти веднага след възцаряването на баща му Душан е провъзгласен за престолонаследник с титлата "млад крал" по подобие на синовете на цар Иван-Александър, които са "млади царе". Държавата на Стефан Душан не е еднородна нито политически, нито идеологически, както ни става известно от "История" на Йоан Кантакузин, а личи и от сръбските монети, сечени по това време. С увеличаването на териториалните придобивки кралската власт на сина му Стефан Урош над сръбските територии е отделена (С. Чиркович, 1996) от Стефан-Душановата императорска власт над византийските (гръкоезичните) земи на юг. И според Йоан Кантакузин и Никифор Григора Стефан Душан управлява гръкоезичните си земи като император и по византийски обичай, а властта над Сърбия и кралската титла оставя на сина си Стефан Урош, за да управлява там "по обичаите на трибалите".
Липса на претенции към първенството на императора в Цариград личи от една златопечатна грамота в полза на светогорската Хилендарска обител. Според този документ (вж. в "Извори") на монашеската общност се дава правото да споменава в литургичните практики името на византийския император преди това на сръбския владетел. Този често посочван документ едва ли може да бъде по-красноречив.
Политиката на Стефан Душан още от стъпването му на власт изглежда праволинейна. Очевидно е, че той не оспорва самото съществуване на Цариградската империя, а се стреми към сътворяване на своя алтернативна държава на същото идеологическо равнище като двете древни балкански империи - България и Византия.
Сръбската държавна идеология още от IХ-Х в. приема византийската йерархична система и я комбинира със собствената си идея за династичност в условията на твърде често пребиваване на сръбските земи в българската държава. Макар да не са избирани по никакъв начин от цариградското правителство, жупаните приемат охотно византийски дворцови титли като "антипат" или "патрикий" и не възразяват да бъдат възприемани като обикновени "топарси" (местни владетели с относителна независимост). Може да се каже, че Сърбия е последната държава, чиито владетели приемат това отношение от страна на постепенно губещата позицията си на световна сила Византия.
Едва крал Стефан Първовенчани, който е сръбски владетел между 1196 и 1228 г., започва да пренебрегва севастократорското си звание като съпруг на Евдокия, дъщеря на император Алексий III Ангел. Той предпочита едно напълно чуждо на византийската йерархия звание, кралското, което получава заедно с короната от папа Хонорий III през 1217 г. Сърбия се превръща в последното новоосновано средновековно кралство. Титлата "крал" е толкова непонятна за византийците, че авторите понякога я бъркат с лично име.
През първата половина на 40-те години на ХIV в. сръбският владетел се стреми да се установи просто като "честник" (участник) във властта над Византия. Приемането на царската корона в Скопие през 1346 г. е следствие от превземането на Сяр от сръбските войски и не внася промяна в законите, по които се управляват бившите византийски територии. Любопитна успоредица може да се направи с едно събитие от края на 20-те години на ХIV в. Като зет на император Андроник II Палеолог българският цар Михаил Шишман (1323-1330) иска от сина му Андроник III да му бъдат предадени някои градове. Императорът се съгласява на драго сърце, ако Михаил Шишман приеме върховенството на "ромейския закон", което включва и върховенството на главата на Палеологовия род. Михаил Шишман презрително отказва. Две десетилетия по-късно Стефан Душан се съгласява с признаването на ромейските закони в гръкоезичните си територии и едва ли оспорва царското достойнство на цариградския владетел.
За модел на Стефан Душан служи по-скоро България. Именно България век и половина съществува всепризнато като империя/царство, без да разрушава Византийската империя, но и напълно равноправна с нея. Стефан Душан никога не претендира за византийското теоретично "световно" господство, а просто за 5/6 от територията й, което е и действителното постижение на неговото управление.

-----------
Извори

"Стефан, в Христа бога благоверен и самодържавен крал"
Подпис на крал Стефан Дечански (1321-1331) в дарствена грамота от 6 май 1328 г.

"Стефан, в Христа благоверен крал и самодържец на всички сръбски земи и поморски"
Подпис на крал (до 1346 г.) Стефан Душан в дарствена грамота от 1332 г.

"Аз, Стефан, крал на всички сръбски и поморски земи, като получих . . . достатъчно градове, над които властваха гърците, получих и града Прилеп, където е обителта на пресветата Богородица, в мястото, което се нарича Трескавец . . . благоволих да дам на тази обител своя златопечатна грамота, както старите гръцки и български царе, които са властвали над тези места преди мене . . ."
Из дарствена грамота на крал Стефан Душан, издадена след 1337 г.

"Стефан, в Христа бога благоверен самодържавен крал"
Подпис на крал Стефан Душан в дарствена грамота от 28 март 1341 г.

"Подчиниха ми се светите отци [светогорски], но и поискаха от моето кралство различни привилегии и неща, които ще бъдат описани в тази златопечатна грамота на моето кралство . . . така щото да се споменава името на моето кралство по цялата Света гора . . .
1.Никой никога да няма право да пречи на споменаването [в литургиите] на ромейския василевс, а първо да се споменава неговото име и после името на нашето кралство.
2.Да се пази Света гора свободна, непоробена и неподвластна, така както постановяват по тези въпроси златопечатните грамоти на славните василевси и уставите [на обителите] и правилата на светите отци . . ."
Из дарствена грамота на крал Стефан Душан в полза на всички светогорски обители, ноември 1345 г.

"Стефан, в Христа бога благоверен цар и самодържец на сърбите, гърците, българите и арванитите [албанците]"
Подпис на цар Стефан Душан в златопечатна дарствена грамота за границите на имотите на Хилендарската обител в Света гора от 26 април 1348 г.

"Стефан, в Христа бога благоверен цар
По заповед на господина царя Гюрг Логотет записа през месец май 21 ден"
Подпис на цар Стефан Душан и името на държавния служител, издал документа в дарствена грамота от 21 май 1350 г.
57
13527
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
57
 Видими 
15 Декември 2010 20:42
Почти веднага след възцаряването на баща му Душан е провъзгласен за престолонаследник с титлата "млад крал" по подобие на синовете на цар Иван-Александър, които са "млади царе".



Бе то хубаво, ама на Душан тейко му се възцарил, казват, 10 години преди Александър и неговите "млади царе", ако има някакво значение за авторите тази подробност ; )
15 Декември 2010 21:15
Тъпченето на едно място никак не е присъщо на историческата наука. Като извършва кръгообразни или спираловидни движения по някои въпроси, напоследък тя все по-често обръща гръб на опитите за самоцелно оригиналничене и се връща към мненията на не толкова известните от старите историци, приемайки ги за верни.

Второто изречение няма никакъв смисъл.
15 Декември 2010 21:18
Предположенията за вероятния мисловен процес, протичал у историческите личности, са крайно рискови.

Е, не. Ще падна просто!
15 Декември 2010 21:28
.
15 Декември 2010 21:38
Явно с Кръсте Мисирков започват "не толкова известните от старите историци", които обаче трябва да бъдат приети за верни...
Началото на днешната новела е наистина фантастично!
15 Декември 2010 21:49
Титлата "крал" е толкова непонятна за византийците, че авторите понякога я бъркат с лично име.
Пустите му византийци! Ма много прости били, бе! Титли-митли...
15 Декември 2010 21:54
Политиката на Стефан Душан още от стъпването му на власт изглежда праволинейна.

Това не е кандидатстудентски бисер..
15 Декември 2010 22:30
С второто изречение хората са искали да кажат, че понякога историческата наука установява, че стари позабравени хипотези са верни. Но може би бъркам.

С цялото ми уважение към авторите, които са високоценени в работата си, но тази статия се чете като да съм я писал аз. Това не е комплимент.

А пък за младите царе... Само един въпрос: от кога ромейте правят такива работи? А преди тях римските императори?
16 Декември 2010 03:48
Стига с тия великобългарски суперимперски напъни!
България очевидно никога не е била възприемана като равна на Византийската империя с изключение на сравнително кратки периоди от време.
Петрински брадърс продължават да пишат само глупости.
16 Декември 2010 05:31
Сърбия е по-малката сестра на България: нейното величие настава за кратко време в 14 в., и е подражание на българското от 9-10-13 век. Цар Стеван Душан е близък роднина на търновския царски двор, оплакан горко от него след смъртта си, макар да е откраднал доста бълг. земи и да се венчал за цар, а не краль, в бълг. град Скопие, и да се нарекъл по тази причина "господар и на част от българското царство". След смъртта на Душан империята му тутакси се разпада на части, много от които са български етнически, начело с Душанови хора феодали, като Марко Кральевич од Прилеп, тейка му Вукашин и чича му Угльеша. Сръбският св. Сава е храненик нa бълг. цар Иван Асен II.
16 Декември 2010 07:47
Котка:
"Петрински, ."

Редактирано от - Bay Hasan на 16/12/2010 г/ 07:49:19

16 Декември 2010 08:04
По статията...кой знае колко за казване нема-mercury е казал тва, което и я сметах да ви го кажем.
16 Декември 2010 09:30
Да не забравим, че сръбския патриарх е произведен в чин от българския патриарх и от охридския уж български архиепископ. После и троицата заедно са сложили царската корона на Душановата глава.
Впрочем тази статия на братя Петрински не добавя нищо ново към статията за Стефан Душан във wiki: Натиснете тук... Може и да е вярно донякъде, че е копирал българското държавно устройство, но българското е копие на византийското, така че и трите държави принадлежат на едно и също источноправославно културно пространство, което по същество си е доминантно византийско.
16 Декември 2010 09:37
Титлата "крал" е толкова непонятна за византийците, че авторите понякога я бъркат с лично име.

Пустите му византийци! Ма много прости били, бе! Титли-митли...

Ми то и за нас титлата "крал" е била непонятна и е възприемана като лично име... Иначе нямаше да има в София църква с името "Св. Крал", а не "Св. Милутин" или "Св. Драгутин" (забравихх, а май и Паисий оспорваше мощите на кой от двамата се пазят там)
16 Декември 2010 09:51
То по принцип в част от славянските езици титлата "крал" идва от собственото име на Карл Велики. Като по този начин се подразбира впоследствие всеки западен ("франкски" владетел.
Принципно да, Карл си е уредил и императорска титла, възниква после и т. нар. "Свещена римска империя" но както за ромеите, така и за съседите им (балканските поне) тия претенции са повече от нелепи.
16 Декември 2010 10:12
Меркюри -
------------------------------------
Блогът на Генек

16 Декември 2010 10:26
Другият Петрински не е брадър, а е джуниър. Статията е по-скоро добра, наистина има предостатъчно податки затова, че сръбските владетели нямат амбициите на Симеона да правят византийски империи с балканска закваска. Кралската титла, която се утвърждава там е още едно доказателство.
Като говорим за латинско и папистко влияние на Балканите да не забравяме, че дори в България още от средните векове казваме Дунав и гърци, а не Истър и ромеи. Ама пусто всички балканци си мечтаем за Града на царя и неговите богатства.
А упрекът за самоцелното оригиналничене очевидно се отнася и за форума. Какво пък, не само Петрински може да мисли, я!
16 Декември 2010 10:54
Петрински
За историк ясно, че не ставаш, ноо....имаш талант да разсмиваш хората. Дерзай - в това има повече хляб ; )
16 Декември 2010 10:58
Като извършва кръгообразни или спираловидни движения по някои въпроси, напоследък тя все по-често обръща гръб на опитите за самоцелно оригиналничене и се връща към мненията на не толкова известните от старите историци, приемайки ги за верни.


Само внимателно го карай с тези стари историци, че те не са били осветлени от правилните тези на българската историография и вътре в техните трудове може да намериш такива твърдения, че историята с Балева и Батак да ти се стори като закачка от детската градина
16 Декември 2010 11:37
Като извършва кръгообразни или спираловидни движения по някои въпроси...
великолепно! имаме дефиниция на чалга-история!
както би казал кутьо:
16 Декември 2010 12:11
Сръбската средновековна история е твърде различна от българската. Вярно, имаме и много общи неща, разменяли сме си територии, Белград, например хронологично е бил повече време български град отколкото сръбски. Но същото важи и за маджарското кралство, и дори за хърватите.
Византия е друго нещо. С нея сме хванати за гушите от самото създаване на България та до най-новата ни история. Нашите владетели (чак до Фердинанд) са имали една неизменна мечта - да седнат на престола в Цариград. Вярно е, че и други страни са се стремили към това - араби, руси, турци, латинските рицари - някои в крайна сметка успяват - кръстоносците за малко, турците за дълго.
Само ние дълго, тъпо и упорито в продължение на векове сме драпали в безнадеждни усилия да завием голите си гъзове в пурпурните одежди.
16 Декември 2010 12:35
A Югославия какво беше? Реализация на великата идея на българските ханове - всички южни славяни в една държава. Сърбите все пак я реализираха, ама без старшия брат. То и затова се разпадна работата - немаше го най-важния дирек.
16 Декември 2010 13:03
Нашите владетели (чак до Фердинанд) са имали една неизменна мечта - да седнат на престола в Цариград.

Ами там е била касата с парата. До 12 бек май само Византия е имала нещо подобно на банкова и даньчна система(не натурална). Та затова е била заветна цел. Май само крьстоносците и венециянците са се пооблажнели, щото като са дошли турците не е останало много.
Бай Асане мараба. Как е хавата?

Редактирано от - timbuktu на 16/12/2010 г/ 13:04:47

16 Декември 2010 14:06
Както би казал Бай Хасан: "Хава биен!"
***
Сериозно: Като изключим разни ориенталски приказки за град Сиан в Китай, Багдад в Халифата и още някой град в Индия, които са несериозни ии с нищо не допринасят за развитието на световната цивилизация, до и през 15 век Константинопол е бил май единственият ГРАД в света и всички - от владетелите до последния дрипав авантюрист са се облизвали за него. Нормално е било и ние, на един хвърлей разстояние, да правим същото.
Щот си заслужава, мама му стара! Не сте ли ходили някога в сънищата си в Царствения град на градовете, в Столицата на света. Градът с единствената широка 22 м. помпозна улица (Мезенската) от времето на Улицата на процесиите във Вавилон (8 м. широка). В Хризотриклиниума - тържествената зала на императорите, цялата в злато, в крайния почти извънградски дворец Влахерни и неговите градини, спускащи се терасовидно към Златния рог, Буколеона, частните дворци, Хиподрома, на който сини и зелени, подобно на "Левски" и ЦСКА са събирали погледите на хетерите, въобще град на светлинни години от останалата средновековна мръсна и бедна Европа. Твърдяло се е, че към 1204 г., до завладяването на града от кръстоносците, в Константинопол е било събрано 2/3 от световното злато и богатство (без Америките).
Как да не се облизваш при такава гледка!
16 Декември 2010 14:47
Уважаеми Федаин!
Лека вметка, но такова нещо, като "български ханове" няма! Което не пречи разбира се, доста хора да допускат съществуването на подобно създание, както са допускали съществуването на чудовището от Лох Нес!
16 Декември 2010 15:17
Добре, Рогати, нека бъдат каквито ти им викаш.
16 Декември 2010 15:20
Българското царство по-скоро е пазело Ромейското от колкото да желае разрухата му.То винаги се е явявало дублиращ вариант на Византия, съхранявайки в своето общество ромейските традиции.За това и съдбите на двете са почти идентични чак до наши дни. Душан също разбира че за да оцелее трябва да оформи държавата си по подобен образец.Да се вклини между двете империи, но така че да ги допълва, не да променя реда.За жалост васалите му нямат изградено сръбско самосъзнание и само интереса и личния Душанов авторитет е крепял единството на царството му.Скоро след смъртта му се разбира горчивата истина, че васалите му са по-скоро от българско и ромейско самоопределение.Те имат претенции към поземлената собственост, но не и към сръбската народност. Стефан Душан добре е знаел за тази тенденция , за това е наблягал преди всичко на славянската идентичност като свързващо звено на империята.Нещо което се появява като стратегически похват и при Руските императори.За разлика от българи и ромеи които малко или повече имат вече изградени авторитетни имена завещани им от велики праотци на които да се осланят.В това отношение Душановото царство е по-скоро от руски тип.Не случайно и до вчеращна Югославия представляваше федерация на народи по маниер на руската, с доминиращо сръбско върховенство.В България която през годините не е била строго етнически еднородна, хората имат формирано във времето ясно българско самосъзнание и независимо от произхода си го изтъкват и предпочитат, като назовават със същото име съвременната си държава, език и народ, така както и преди столетия.
16 Декември 2010 15:38
.
16 Декември 2010 16:24
Виж сега Рогат може и да си прав ама дали владетеля е кан или хан или дали произхода на българите е от тюрките или от иранците...тая баталия не я разбирам. Май някой е сметнал в един момент, че тюркския произход не е толкова благороден, а виж иранско по текло си е друго. .Друго са си арийците, нищо че военната ни организация и титли на тюркски бият. Та и хан нещо "селско" идва май. Ама ще трябва да поотвора някой сегашен учебник да вид, как е положението в момента
16 Декември 2010 16:30
военната организация е тюркска отсекаде!
16 Декември 2010 17:13
.
16 Декември 2010 18:07
Говорите за отдавна изчезнали хора.Може ли някой да посочи съвременен автентичен прабългарин?Дори не знаем как са изглеждали.Останало е само написаното за тях.Днес говорим на славянски език който с гордост наричаме български.За сведение Волжките българи които претендират да са по-истинските българи говорят тюркски и също наричат езика си български.Къде е истината? Два различни народа претендиращи за едно и също име.Поне от единия е сигурно че е останал само спомена за славата и едно име което крие много догадки.
16 Декември 2010 21:14
Рогати,
ето ти Търновски каменен надпис на Омуртаг, като извор. Пише си кан (хан)!

"Кана сюбиги Омортаг, обитавайки в стария си дом, направи преславен дом на Дунава и по средата на двата всеславни дома, като измери (разстоянието), направи на средата могила. От самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунава има 20 000 разтега. Самата могила е всеславна и след като измериха земята, направих този надпис. Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омортаг, кана сюбиги. Нека Бог да го удостои да проживее сто години."


16 Декември 2010 22:15
.
16 Декември 2010 22:23
Рогати,
в горенаписаното никъде не даваш обяснение на това, защо обращението към прабългарския владетел е било ... Кана сюбиги - върховният кан. Това как е било при татаро-монголите, тюрките и т.нар. им наследници не е отговор на въпроса. А по отношение на произношението, дали е кан или хан, това е семантика, която идва от KHan.

Редактирано от - mercury на 16/12/2010 г/ 22:23:43

17 Декември 2010 00:22
.
17 Декември 2010 00:52
Рогати , не се сърди за апострофа, но дори и днес в някои азиатски страни има отделна буква която се изговаря между "к" и "х".Нещо като гърлено "кхъ".Точно поради тази причина едни историци говорят за"каганат", а други за "хаганат". Предполагам че същото се е получило и с "хан" и "кан"което се произнася като гърлено"кхан".Между другото в планината Тян Шан най-високия връх се казва хан Тенгри.Въпреки че на около не живеят монголи , а Киргизи, Казахи и Уйгури които са тюрки.А защо едни тюрки ще наричат върховния си бог хан щом като това е монголска титла? Истината е че Тангра/хан Тенгри/е и прабългарския бог.И ако е именуван хан то това е показателно че прабългарите са също тюрки и са използвали титлата "хан".
17 Декември 2010 01:32
.
17 Декември 2010 10:55
В Търновския надпис Κ α [ν ]α σ υ β ι γ η Ω μ ο <μ ο >ρ τ α γ ι ς τ ο ν π α λ ε ο ν υ κ ο ν α υ τ ο υ μ ε ν ο (ν ) ε π υ η σ ε ν υ π ε ρ φ υ μ ο ν υ κ ο (ν ) ι ς τ ο ν Δ α ν ο υ β η ν κ (ε ) ... CANЕ SУВНГI си е напълно разделен. Както и в заключителната част - α ρ χ ο ν τ ο ς ε σ τ η ν Ω μ ο ρ τ α γ κ α ν (ν )α σ υ β ι γ η · ο Θ (ε ο )ς α ξ η ο σ ι α υ τ ο ν ζ ι σ ε ε τ η ρ '.
При Чаталарския надпис двете думи са слети, но това нищо не означава. При изписването върху камък думите много често са слети и не могат да се видят ясно отделени.
Аз не съм академик, но пък твоите теории звучат въздухарски, защото си ги чел някъде и сега ни ги пишеш тук без доказателства. Освен това не мисля, че трябва да си учил български език, за да четеш текст на гръцки. Архонт си е също чиста гръцка дума. Все пак при Омуртаг България вече 130 години съжителства с Византия.

Редактирано от - mercury на 17/12/2010 г/ 11:03:46

17 Декември 2010 11:21
Още нещо.Напълно независимо от Дунавските българи се равиват Волжките българи.При тях се оказва че върховният Бог също е Тангра.Техните предводители също употребяват титлата хан или кан, която през вековете е имала различна тежест, но в общи линии е представлявала обръщение към почитан, уважаван човек.И ако при нас приемем че Тангра, хан и тюркските ни корени са плод на случайни обстоятелства и неправилен прочит, какво ще е обяснението на факта че еднородните с нас Волжки българи имат същите признаци при това проявени напълно независимо от наще?Няма друго обяснение освен че съзнателно търсим разграничаване от корените си пренебрегвайки общите черти, а целта е може би да се избегне историческият сблъсък на кръвта ни с древните тюрки.Сигорно това е угодно и полезно за съвременния ни род, но дали е била такава и древната действителност?За сега повечето сведения не потвърждават категорично съвременната ни теоретична охота, а конкретно ни свърсват с различни древни богове, народи и езици.
17 Декември 2010 12:41
.
17 Декември 2010 13:11
.
17 Декември 2010 13:13
Рогати,
не се сърдя. Просто ти казвам моите аргументи без да съм специалист.
Има и един друг логичен аргумент. След като надписите са на гръцки, този, който ги издълбава може и да не знае как да напише източната дума кана сюбиги на гръцки - слято или не.
Друго - думата Балкан, която дава името на целия Балкански полуостров, учените превеждат като Големия (Великия) кан (хан, господар).
Както и да го погледнем този титул кан го има в ранните извори (дали е слято със сюбиги, или не - няма никакво значение) като обръщение към езическия владетел. Това опровергава твоя първи пост тук, където казваш, че няма документи, които да обозначават българските владетели до ср. на 9 век по този начин.
Приятен ден!
ПП. Всеки може да си намери текстовете на надписите в гугъл - оригинал и превод.
18 Декември 2010 23:51
И как заглавието

Стефан Душан изгражда своята държава по български модел


се връзва със следната характеристика на Душановата държава:

С увеличаването на териториалните придобивки кралската власт на сина му Стефан Урош над сръбските територии е отделена (С. Чиркович, 1996) от Стефан-Душановата императорска власт над византийските (гръкоезичните) земи на юг. И според Йоан Кантакузин и Никифор Григора Стефан Душан управлява гръкоезичните си земи като император и по византийски обичай, а властта над Сърбия и кралската титла оставя на сина си Стефан Урош, за да управлява там "по обичаите на трибалите".


Подобен дуализъм не е характерен за българската държава.
18 Декември 2010 23:58
Още нещо.Напълно независимо от Дунавските българи се равиват Волжките българи.При тях се оказва че върховният Бог също е Тангра.


Също като при кого другиго? Защото ХИПОТЕЗАТА за танграизма на дунавските българи е доста сериозно оспорвана в историографията.
19 Декември 2010 01:39
Аз харесвам статиите на Петрински, защото провокират към размисъл, отворени са, склонни са към иновативност и предлагат изворите, върху които се базират разсъжденията им. Малко трудно преглъщам склонността им към национализъм, като в тази статия, където наричат българската държава империя, защото мисля, че последното нещо, от което се нуждае БГ в момента са някакви измислени дози национализъм! А имаше една хубава и много често срещана поговорка едно време, която май се забрави днес - Скромността краси човека! И нациите - бих добавил!..
19 Декември 2010 11:43
Сърбоманите-македонисти май не четат историческите извори:
"града Прилеп, където е обителта на пресветата Богородица, в мястото, което се нарича Трескавец . . . благоволих да дам на тази обител своя златопечатна грамота, както старите гръцки и български царе, които са властвали над тези места преди мене .".... Това е написал Стефан Душан.... Къде ли са тук македонските царе?
19 Декември 2010 11:44
Също като при кого другиго? Защото ХИПОТЕЗАТА за танграизма на дунавските българи е доста сериозно оспорвана в историографията.



Така е и точно това ме кара да не поставям строго Тангра като безусловен бог на българите. Само че не бих могъл и да го изключа като такъв.Повод за това ми дават източници които сочат прабългарите като почитатели на бог Тангра-Мадарския надпис и споменаването в един тюркски надпис.Но също така и орела намерен в гробницата на Аспарух и още на няколко места отвъд Дунава, включително и изсечен в мадарските скали.А знака с който се символизира орела е и знака на Тангра и този на рода Дуло.Но още по-голямо впечатление ми направи титлата с която съвременните казахи и нятои други средноазиатски тюркски народи наричат почитаните си хора.Тя едно към едно е идентична с днешното българско обръщение "бай".Бай Ганьо, бай Либен, бай Васил...Само че се поставя след името-Абай, Назърбай, Исимбай, Кабай и присъства като окончание в името на някои известни родове.Тази титла е идентична с турската "бей".
19 Декември 2010 20:34
.
19 Декември 2010 20:59
Аз съм на ясно, но какво ли е твоето мнение по въпроса?
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД