Предпочитаният начин за водене на обществен дебат в България е чрез "писъци" - независимо дали в буквалния смисъл на думата, или във вид на някакви привидно научни "изводи", които медиите подхващат и превръщат в различни по мащаб обществени паники, истерии или поне нервни кризи. Но всички мащабни международни сравнителни изследвания, в резултатите на които по един или друг повод все по-често попада и нашата страна, съдържат огромни по обем данни. Данни, които действително заслужават да бъдат разчоплени внимателно.

По повод на обявените на 7 декември 2010 г. данни от международното проучване PISA 2009 медиите в България влязоха в бясна надпревара по улея на черногледството: то не бяха изводи, че младежите в България израстват "без книги", че "една четвърт от българските ученици смятат, че четенето е пълна загуба на време", или пък "половината гимназисти не разбират какво четат" (последното - изведено дори като заглавие)...

Много медии вече алармираха за "малкия брой книги" в домовете на българските ученици. Да, данните от изследването действително показват, че ако в страните от ОИСР учениците с под 10 книги у дома си са 12%, то в България те са цели 20%. Но не трябва да си затваряме очите и пред друг факт - ако в ОИСР учениците, които по този показател са в най-високата категория (тези с по над 500 книги у дома), са 8.16% (средно по страни), то в България те са почти също толкова: 7.52%.

Друг въпрос от PISA 2009, който разкрива не просто наличието на възможности за четене (у дома), но и самото отношението на учениците към четенето, тяхната склонност да четат (без да бъдат принуждавани), е следният: "Приблизително колко време обикновено отделяте да четете за удоволствие?". Тук драстично негативният отговор "Аз не чета за удоволствие" е посочен от цели 37% от учениците средно по страни в ОИСР - и само от 27.44% от тези в България. Пак на този въпрос отговорът, показващ най-силно увлечение по четенето ("повече от два часа на ден"), е избран от 4.41% от учениците в страните от ОИСР - и от почти двойно повече - 8.08% от българчетата! Всъщност за българските ученици е характерна една като цяло



по-висока склонност да "четат за удоволствие",



която проличава и в другите отговори (показващи не максимална, но все пак достатъчно висока интензивност на тази дейност) - ако в ОИСР четат за удоволствие "от 1 до 2 часа на ден" 10.54% от учениците, то в България същото правят цели 18.90%! Така че всякакви изводи, че "българчетата не четат" са, меко казано, пресилени - особено като се сравним с другите развити страни, каквито са тези от ОИСР.

Изобщо акцентът, който много медии у нас поставиха при първото си отразяване на резултатите от PISA 2009 - а именно, че "за всеки четвърти ученик в България четенето е загуба на време" - беше не само заблуждаващ, но и обективно неверен в сравнителен международен план.

Да, в проучването има директно поставен такъв (бих го нарекъл "провокативен") въпрос: "Доколко сте съгласен или несъгласен с твърдението: за мен четенето е загуба на време". За да бъдем коректни обаче (ако не към друг, то поне към собствените си деца), сме длъжни да уточним: положителните отговори на този въпрос при българските ученици ("съгласен" - 13.17% и "напълно съгласен" - 7.52%, сумарно: 20,69%) са не по-високи - а напротив: по-ниски са - от резултатите средно за страните от ОИСР ("съгласен" - 14.60% и "напълно съгласен" - 9.38%, сумарно: 23,98%). Дори във Финландия - страната, показала високи резултати в PISA 2009 - този процент е дори още по-"зле": ("съгласен" - 15,26% и "напълно съгласен" -11,58%, сумарно: 26,84%). Да не говорим пък, че в Швейцария сумата от двата отговора дава цели 30%, а в "добри" страни като Австрия и Белгия се получава, че има по над 34% ученици, за които четенето е "загуба на време"!

За да си изясним какво става с образоваността на децата ни, не бива да пренебрегваме някои



най-базови демографски съотношения,



които до голяма степен обясняват и различията в образователните резултати (изразяващи се в прословутите "точки" за "четене" по PISA 2009). От учениците в Германия над 96% посочват, че живеят заедно с майка си (а у нас - само 84.21%) - и над 83% - че живеят заедно с баща си (а в България така са само 74.55% от учениците) - трябва да ни бъде пределно ясно: подобна лишеност на голяма част от нашите ученици от родителска подкрепа може да се преодолее по два начина - или с много здрава обществена образователна система (каквато нямаме и едва ли скоро ще имаме), или чрез ... евентуално много активно и ефективно домашно ползване на компютри и интернет.

По-нататък има смисъл да си зададем въпроса: а дали това, което българчетата, както вече видяхме по-горе, четат по собствено желание, има някакво отношение към ученето?

Истината се разкрива в отговорите на въпрос, отнасящ се до четенето (по собствено желание) на нехудожествена литература (която е по-вероятно да бъде свързана с науките или изобщо с изучаваното по повечето учебни предмети в училище). На въпроса "Колко често ви се случва да четете, защото го искате, следните материали: нехудожествена литература?", отговорите показват следното : "Никога или почти никога" правят това цели 32.85% средно в ОИСР (при само 21.66% в България). А отговорът, показващ в рамките на този въпрос максимална честота ("няколко пъти на седмица") е избран от само 5.56% средно в ОИСР - при цели 10.56% сред учениците в България!

Има и въпрос, отговорите на който би трябвало да успокоят и тези у нас, които се тревожат, че "българчетата, дори и да четат, едва ли нещо им остава в главата". Всъщност данните от PISA 2009 показват, че 15.48% от учениците в България твърдят, че "напълно споделят" (и цели 41.93% са просто "съгласни с") твърдението "Аз обичам да изразявам мнението си по книги, които съм прочел". Съответните проценти при учениците от ОИСР са доста близки с нашите: съответно 15.77% и 40.49%. Така че



и по този показател сме си по-скоро "като света" -



а не по-зле, както сме свикнали да си мислим.

Като цяло, разбира се, в по-голяма степен заслужават нашето внимание не резултатите, по които България се оказва близо до, или с по 2 до 4 пункта "по-добре" или "по-зле" от останалите страни (независимо дали съседни нам или членки на ОИСР) - а онези случаи, в които разликите са много по-значими.

Например, има неща, по които учениците в България и Германия си приличат: почти еднаква част от тях са посочили, че използват компютъра у дома за "забавления (например гледане на видео-клипчета в Youtube)" - по собствените им признания, "почти всеки ден" правят това 61.32% от българчетата и 61.63% от германчетата. Дотук няма нищо изненадващо - тези, както и много други сходства в данните, като че ли подкрепят тезата, че "децата навсякъде по света са еднакви - като седнат на компютъра, правят едно и също".

Както ще видим по-нататък обаче, това съвсем не е така - има разлики между децата от отделните страни, и в някои отношения тези разлики са огромни!

Твърде големи са разликите в отговорите на въпроса "Колко често извършвате чрез компютър следната дейност от къщи: теглите музика, филми, игри или софтуер от интернет"? Отговорът "почти всеки ден" са посочили 29% от учениците в Германия, 38.5% от тези в страните от ОИСР - и цели 65% от тези в България.

Това обяснява и друг резултат, който иначе би изглеждал "нереален" - на въпрос "Имате ли на компютъра у дома образователен софтуер" отговор "да" дават 55.83% от учениците в Германия - и цели 59.75% от тези в България.

Оказва се, че българските ученици са като цяло свръхактивни в интернет - при това не само в "консумативните", но и в сравнително по-"творческите" онлайн дейности. Защото ако в Германия само 11% "почти всеки ден" поддържат своя личен уеб сайт или блог, или публикуват нещо там (при 15.64% средно за ОИСР), то в България имаме цели 30.31%, които правят това!

Разбира се, в такива случаи винаги следват възражения - "Да, обаче всичко това е за сметка на времето, което децата отделят за учене". И това клише обаче се оказва невярно!

В България делът на учениците, които "почти всеки ден" използват у дома компютъра си, за да си подготвят домашните (20.85%), е почти два пъти по-висок от този в Германия (10.89%) - и изглежда доста висок дори в сравнение със средното ниво като цяло в страните от ОИСР (15.17%)

Как да си обясним онлайн превъзходството на нашите ученици?

То е отчасти и естествена последица от намаленото родителско участие в техния живот (кога от разводи, кога от емигрантски отсъствия на родителите им). Друго възможно обяснение е, че поради прекомерната употреба на интернет (която пролича и в друго наскоро оповестено международно изследване - "Децата на Европа Онлайн 2010"), цялостният онлайн живот на нашите деветокласници вече се слива в тяхното съзнание в един общ непрекъснат поток от дейности, които те вече не успяват да разграничат по дни - и затова да им се струва, че едва ли не всичко, което те правят онлайн, го правят "почти всеки ден".

Въпреки това данните от PISA 2009 си остават такива, каквито са - и следва да се имат предвид в тяхната пълнота. И зле сме, и добре сме - и хубавото засега е, че зле сме главно в старото - а добре сме главно в новото.