Културните институти да преминат на делегирани бюджети от 2011 г., като харчат самостоятелно всичките си приходи. Това предлага Министерството на културата, което вчера представи нов начин на финансиране на сценичните изкуства от 2011 г. Новата методика ще се определя по единни разходни стандарти според вида на института и реално продадените билети. Така на практика парите ще следват зрителя. Отделно ще се финансират конкретни проекти на конкурсен принцип.

При определянето на издръжката обаче ще се вземат предвид приходи само от собствена продукция. "Има риск, ако поканя пет пъти да пее Веселин Маринов в моя театър, да кажа после, че това са ми зрителите", обясни културният зам.-министър Митко Тодоров. "Ако единният стандарт например за театъра е 10 лв., а за миналата година той е имал 1000 зрители, държавата ще му даде 10 000 лв.", обясни главният секретар на МК Стоян Стоянов. Към това ще се добави допълнителна субсидия, която ще е 10% върху общите приходи от продадени билети. "Така ще стимулираме театрите да правят представления, които привличат зрители", обясни Стоянов. Той коментира, че философията на новия модел е да се финансират дейности.

Директорите самостоятелно ще се разпореждат с парите си, получени от различните източници - държавата, общините, билети. Те сами ще определят колко артисти да имат и какви заплати да получават те. Театрите ще получават и стимули, ако продават по-скъпи билети. Ако обаче различните институти продават билети под 2.5 лв. до 4 лв., субсидията им ще се намалява с 10%. "Бонусите целят по-добра ценова политика, да не се прави дъмпинг на цените и да не се продава трудът на актьора за 2-3 лв.", коментира Митко Тодоров.

Театрите, които работят в общини с под 150 хил. жители, ще получават и допълнителни 20 000 лв. на всяко тримесечие. От МК са пресметнали, че това ще им покрие режийните разходи. Институтите, които участват в международни фестивали и печелят награди, също ще получават бонуси - между 10 и 30 хиляди лв. По неофициална информация на "Сега" базовата сума за определяне на стандарта ще е 8-10 лв. на зрител за театрите и 50-60 лв. за симфониетите и филхармониите.

"Това е по-справедлив начин на финансиране на културните институти. Досега финансирането им беше централизирано - парите се даваха на калпак. Това предполагаше преразпределение на средства от по-работещите към по-малко работещите институти. С новата методика този недостатък ще се преодолее", коментира зам.-министърът.

Предстои културният министър Вежди Рашидов да предложи на Министерския съвет постановление за делегираните бюджети. През първите 3 месеца театрите ще получават 90% от сумите за същия период на предходните години. Така реално системата ще заработи от средата на април.

Със закона за сценичните изкуства ще се променят и изискванията за директорите. "Има риск директорът, като се види с повече пари през силните месеци в началото на годината, да изхарчи всички пари. Вторият риск е от прекалена комерсиализация на репертоара. При оценка слаб директорът ще се освобождава", каза Митко Тодоров.

КРИТИКА

Има реална опасност театрите в малките градове да не могат да се справят при новия начин на финансиране. "При съставянето на методиката не са отчетени спецификите на различните региони в страната. Методиката облагодетелства театрите в големите градове за сметка на тези в по-малките. Ние не сме виновни, че работим в малки градове", коментира пред "Сега" директорът на Драматичния театър в Ловеч Васил Василев. Средната цена на билетите на театъра е под 3 лв., което означава, че той ще бъде санкциониран. Василев обясни, че цената се получава, защото детските билети са по 2-3 лв., а вечерните - 4-5 лв. "Няма как да вдигнем билетите, защото това означава да се разделим със зрителите - трябва да направим билетите вечер по 7-8 лв., което е нереално за Ловеч. Така на практика субсидията, която ни дават за това, че сме в община под 150 хил. души, се взема чрез санкцията", коментира Василев. За м.г. театърът е имал малко над 17 хил. зрители заедно с турнетата. "За малките театри винаги има варианти - да ги обединим, да направим приемащи сцени, общински структури, които държавата да съфинансира. Щом сме ги оставили като бюджетни организации, а не като държавни предприятия, щом сградата е публична държавна собственост, опасност от фалит не може да има", коментира зам. културният министър Митко Тодоров.