Съдът и прокуратурата отделят най-много време и енергия за делата за шофиране с над 1.2 промила алкохол в кръвта и за каране без книжка. Такива са около 1/3 от разследванията и процесите, потвърди трайната статистика анализ на дейността на териториалните прокуратури за първите 9 месеца на годината, публикуван наскоро.



Защо трябва да е сложно, като може да е просто?



Това са елементарни дела, но и задръстват цялата съдебна система в продължение на месеци, а понякога и години. Делата за тези и други леки престъпления струват твърде скъпо на държавата и пренатоварват съдебната власт, която не може да концентрира усилията си в друга посока - към по-тежките и сложни процеси.

Пълната липса на логика за това да се върти тежката и скъпа съдебна машина доказва и фактът, че едва 3% от осъдените по тези дела са получили ефективно наказание (най-вероятно защото са извършили престъплението в изпитателния срок на друга присъда или защото са имали и друго обвинение), а 17.5% - условно. Най-често се налагат пробация - 37.4%, и други по-леки наказания - 35.1%. Смущаващо е и че само по 2.2% от тези дела се прилага съкратен процес, който бе въведен в НПК точно за да ускори решаването на тези елементарни казуси.

Защо да не може, ако някой бъде спипан да кара пил, веднага да му бъде правена и кръвна проба, освен тази с дрегера, и да бъде санкциониран от КАТ. Или веднага да бъде изправен пред дежурен съдия, който да му наложи глоба или няколко денонощия в ареста. Така се процедира от години например в случаите на дребно хулиганство. В крайна сметка почти сигурно е, че и след месеци разследване и процес на три инстанции, отлаган безброй пъти, резултатът пак ще е глоба.

Още от началото на 7-годишния си мандат главният прокурор Борис Велчев повтаря, че тези деяния трябва да се декриминализират и санкциите за тях да се налагат по-бързо и ефективно от специализираните органи. Мандатът му отдавна преполови, но препоръката остава неизпълнена. Председателят на Върховния касационен съд Лазар Груев също настоява НК да прави разлика между престъпленията и т.нар. простъпки. Така може би най-сетне ще се отпуши затлаченото от години правосъдие.

Магистратите недоумяват защо депутатите бавят промените. Вярно,



това не са популистки корекции. За тях никой не скандира



под прозорците на правителството. И няма как да се натрупат точки от яхването на вълната на някое моментно настроение. Като например предложенията за по-сериозни санкции за мъченията над животни или за по-тежки санкции за отвличания. В крайна сметка ефективността на наказанието се определя не само от това колко е тежко, а и от това да е близо по време до нарушението и да е неизбежно - тоест всеки, който се качи зад волана пил, да е наясно, че веднага ще бъде хванат и задължително бързо глобен сериозно. А не да се успокоява с това, че докато бъде осъден, може и да е изтекла абсолютната давност за преследване на престъплението му.

За да се случи това обаче, първо трябва да има контролни органи намясто. Които си вършат работата, а не са просто прилична държавна службица с благодатна за събиране на рушвети почва.

През лятото бе приета Концепция за наказателната политика на Република България за периода 2010-2014 г. В нея е записано, че някои престъпления ще бъдат декриминализирани, а други деяния да влязат в НК. Оттогава по темата нищо не се е чуло.

Да, нов Наказателен кодекс не може да бъде написан за месец-два. Трябва да се направи не само добър анализ на криминогенната обстановка и съдебната статистика, но да има и достатъчно квалифицирани специалисти, които да напишат проекта. Така че кърпенето му да не започне още след приемането му. Както се случва с почти всички закони в последните години. Но докато се правят кръпки за щяло и нещяло, нищо не пречи да се пипнат поне някои крещящи недоразумения.

Освен ако на властите не им е удобно така. Все пак всеки хванат с над 1.2 промила алкохол в кръвта или без книжка е разкрито престъпление в статистиката на МВР, а и лесно се отчита като свършено дело от съдебната власт.