Наскоро в. "Ню Йорк таймс" съобщи за пореден път, че никой още не е успял да разгадае един от секретните кодове, изписани пред сградата на американското разузнаване - ЦРУ. Опитите продължават повече от две десетилетия. Извитата медна плоча с колоните от букви се намира насред двора на управлението. Мнозина сътрудници на тайната служба на САЩ преминават всеки ден покрай нея. И всеки ден това е унижение за могъщата разузнавателна организация. И след 20 години последният от четирите, съдържащи се в творбата, кода остава неразгадан. Междувременно и на автора Джеймс Санборн му омръзна да чака. В края на ноември той публикува указание, което да помогне на дешифровчиците: поредицата от букви NYPVTT в средата на кодираното послание означавала "Берлин". Желаещите да разбият кода с въодушевление се нахвърлиха върху указанието, но засега с нулев резултат.
От 1990 г. насам творбата мъчи експертите от ЦРУ. Повечето отдавна вече са се отказали
да разгадаят смисъла на "Криптос"
Само физикът от ЦРУ Дейвид Стайн продължава да се опитва. През свободното си време той е прекарал 400 часа зад работната си маса и е драскал редици от букви на хартия, докато най-сетне е успял да дешифрира първите три текста. Това се случва през 1998 г., но тогава никой извън "фирмата" не научава за това, докато една година по-късно друг специалист - Джим Джилогли, с помощта на написана от него компютърна програма също намира решението. "Малко преди генералната репетиция на нашия камерен оркестър разгадах третото послание", разказва той. "След това ми беше трудно да се съсредоточа върху моята партитура", допълва музикантът. Едва след като Джилогли публикува своето решение, става известно, че Стайн вече го е открил година по-рано. Само четвъртият текст, състоящ се от 97 букви, не успяват да разгадаят и двамата. Въпреки че оттогава насам в криптографията са настъпили много промени. Мощността на компютрите е нараснала в пъти, в интернет има форуми на хиляди аматьор-криптолози. Независимо от това последното послание на "Криптос" упорито устоява дори и на най-бруталните атаки с помощта на метода "опит-грешка". Освен това Санборн е художник, а не специалист по шифрите. Макар и да е бил предварително обучен от сътрудник на ЦРУ в методите на криптографията.
Американската столица Вашингтон също е град на много и често мистериозни паметници и символи. Крият ли те някакви по-големи тайни, както внушава Дан Браун с последния си бестселър "Изгубеният символ", реши да разбере "Дойче веле". Сътрудничката на радиото Соня Каникова специално се отправи по следите на мистериите.
Книгата на Браун "Изгубеният символ"
е изградена върху идеята, че емблематични сгради в американската столица крият шифър, водещ към дълбоко скрита тайна. Сред тях са Капитолия, библиотеката на Конгреса, вашингтонският монумент - почти 170-метров обелиск в памет на Джордж Вашингтон, Националната катедрала, и най-вече главният масонски храм на шотландското посвещение, разположен на минути от Белия дом. Според Дан Браун шифър крие дори централата на ЦРУ в Лангли, Вирджиния - там е модернистичната скулптура "Криптос", върху която е изписано неразгадано досега послание и която продължава да мъчи криптоанализаторите. В романа "Криптос" се превръща в ключ към Голямата Тайна. Познатият ни от предишните романи на Браун харвардски символог Робърт Лангдън препуска през всички тези сгради, паметници и други познати от пощенските картички обекти, преследван от кръвожаден евнух гигант, който е психопат, психиатър и мистик, докоснал се до най-дълбоките тайни на Творението - всички те с корени във Вашингтон.
Дан Браун съвсем не е първият, който твърди, че основаната от масони американска столица е изпълнена с тайни знаци. Десетки автори, някои за разлика от Браун с научна репутация, твърдят същото. Уорън Гетлър, вашингтонски разследващ журналист, който се занимава с мистериите на града, твърди, че емблематичните паметници и сгради на Вашингтон действително са свързани в таен шифър, макар и не същият като в романа на Браун. "Има геометричен шифър, масонски шифър дори в самия план на Вашингтон", казва журналистът. Масонството е главната движеща сила в "Изгубения символ", а сред всички сгради в пъзела на Браун се откроява Храмът на масоните, който е главна сцена на действието. Пазен от 17-тонни сфинксове, монументалният храм е енигматичен дори на дневна светлина, като нощем изглежда почти отвъден и малко зловещ. Стълба със символични три, пет, седем и девет стъпала води към врати, сякаш специално изработени за камерите на Холивуд. Залите на сградата са
декорирани с масонски символи,
които могат да разпалят въображението на всеки изследовател. Те явно крият смайващи тайни, като Браун описва ритуали на посвещения, където в главната храмова зала масоните пият от човешки череп вино, напомнящо кръв.
Главният архивар на храма - историкът Артуро де Хойос, показва скрита врата и казва, че храмът наистина има многобройни тайни коридори, но те не водят към никакви мистерии. "Това е тайна врата, но тя води към органа и към покрива", казва Де Хойос. За "Изгубеният символ" историкът твърди: "Интересно четиво, но да не забравяме, че е художествена измислица. Нашето тайно общество съвсем не е толкова интересно". Според Де Хойос, който освен историк е и дългогодишен масон, всички, описвани от Браун тайни на Вашингтон са един градски мит, нищо повече: "Понякога пурата е просто пура", казва той. Но основателят на нацията, първият американски президент Джордж Вашингтон, е масон, масони са 14 американски президенти, седем върховни съдии и безброй други влиятелни фигури в САЩ. Интересът към американските масони и тяхната роля в изграждането на нацията и на нейната столица винаги е бил голям. Предишните бестселъри на Браун изпратиха тълпи от туристи по следите на Светия Граал в Париж и Лондон. Сега все повече търсачи на символи вече се стичат към ротондата на Капитолия, към огромния обелиск, чийто гранит е покрит с криптични знаци, и към Храма на масоните. Могат ли наистина да намерят нещо там? Притежавате ли тайни, водещи към неограничена власт? На това Де Хойос отговаря: "Не съм ги виждал тези тайни. Ако ги имаме, те не са ми били разкрити през последните 20 години".
Дъвка...
----------------------------------
Блогът на Генек