Референдумът се смята за най-пряката форма на народовластие. Всяка власт се страхува от допитване и всяко общество смята, че то би посочило най-мъдрото решение на всеки проблем.

В началото на ноември в град Шипка се проведе референдум за обособяването му в община. Гласуваха 769 от всичките 1209 жители с право на глас, а 720 се произнесоха в полза на административната самостоятелност. Община Казанлък, към която се числи градчето под историческия връх, в лицето на общинския съвет обжалва допитването. Така засега резултатът му е стопиран.

Борбата на града за самостоятелност е една почти 10-годишна сага. Тя преминава през сложни процедури, вратички в закона, управленски натиск. И двете спорещи страни - кметството на Шипка и съветът в Казанлък, се учат в движение на различни административни хватки. Съдът "еволюира" странно по сходни казуси. Но най-интересни са мотивите, които движат двата лагера. От едната страна е безспорното право на жителите да решават местен въпрос, а от другата е колективният политически орган, който на пръв поглед спира волята на суверена, но също си има аргументи. Принципната дилема е има ли Шипка основания (не само правни) да иска самостоятелност.



Автономия от... ВиК



Идеята градът да е община се появява преди 8 години, когато е формиран инициативен комитет. "С тази мисъл дойдох, за нея работя от началото", казва кметът Стоян Иванов. Той управлява Шипка от 2003 г. и е кмет мечта - на болните осигурява лекар, на закъсалите - транспорт, на студуващите - дърва. Взел е присърце отделянето от Казанлък с основния мотив, че Шипка е в упадък, защото големият град не осигурява пари, пречи, а и кандидатстването по европейските програми може да стане единствено от името на община. На много врати в Казанлък е тропал Иванов, но заради безхаберие, мързел или липса на интерес не е срещал съдействие.

Повечето улици и обществени сгради са запуснати, фасадите се лющят, нужни са осветление и градоустройствен план. Но пък има цели 7 фирми и предприятия, които осигуряват към 360 работни места. Плюс 6 хотела, много магазини и най-вече уникалните тракийски могили. В землището на Шипка са Голямата Косматка със съкровището на Севт III, открита от Георги Китов, още пет гробници и много неразработени. Над Шипка е вдигнатият в чест на руските освободители храм-паметник "Рождество Христово" , привличащ хиляди туристи. След години проходът по билото на Стара планина ще бъде дублиран от скоростен тунел, което ще оскъпи земите. Всичко това дава прекрасни перспективи на града.

В исторически план местните хора са развили ярко чувство за уникалност. По време на турското робство шипкалии са пазели прохода (т.нар. дервенджии, те са били с привилегирован статут пред султана). После дават десетки четници, хъшове и опълченци. Някъде между 1994 - 2002 г. градът постига и "освобождение" от ВиК. Тъй като хората сами са си положили тръбите, водата извира от планината и не се ползва от други селища, местните спират дебита към фирмената канализация. С поддръжката се занимава кметството, което коства на хората 40 стотинки на кубик. Няколко аварии и отказът на ВиК да ремонтира слагат край на автономията. Сега водата струва левче за кубик.

В Шипка има училище до 8 клас, детска градина, по пътя за съседното Шейново се намира медицински център. Разработен е проект за автогара, както и за полицейски участък, данъчна и социална служба. Те просто трябва да се възстановят, тъй като до 1978 г. Шипка си е била община. Пътищата и стопанските връзки с близките населени места са добри, градчето се явява обединяващ център. Всички смятат, че ако Шипка се самоуправлява, нещата ще тръгнат добре.

За формиране на община според новия закон за административно-териториалното устройство са нужни ред условия. На някои Шипка отговаря, на други - не, но най-същественото е, че се изискват 6000 души население, а градът разполага с пет пъти по-малко. Но в България има много общини под 6000 души, а и законът е оставил пролука - ако поради някакви причини селището не отговоря на условията, Министерският съвет може по своя си процедура да го обяви за община. Както ще стане ясно по-нататък, шипкалии си имат приятел край правителството.



"Хора нямат, община искат"



"Ако целта е самостоятелност, то пътят не е чрез конфронтация, а в сътрудничество с общинския съвет в Казанлък", казва председателят му Васил Самарски. И е готов догодина да предостави на Шипка самостоятелно да управлява парите, които местните жители внасят в общинската хазна. Кметът на градчето Стоян Иванов не иска и да чуе, тъй като по същия начин преди време били подлъгани околните села.

Най-общо аргументите в Казанлък срещу отделянето на Шипка звучат така: "Хора нямат, община искат". Освен отрицателните демографски тенденции на везните са и ред усилия, която община Казанлък е положила за градчето - спасено е училището, пуснат е редовен автобус. Стопанисването на историческите и туристическите обекти изисква квалифицирани кадри, каквито селище с малко над 1000 жители няма. Една община трябва да разкрие десетина административни структури - бюро по труда, РПУ и т.н., което означава поне 30-40 нови щата и допълнителни разходи. Откъде пари, знаят ли хората, че независимостта ще им струва издръжката на администрация? Шипка не отговаря и на законовото изискване собствените й приходи да са не по-малко от половината от средния за общините. Това е потвърдено от Старозагорския административен съд при съдебните баталии.

В Шипка се намират почти всички горски масиви на община Казанлък. "Да се разделим с тях, с могилите, това означава да изоставим интересите на нашата община и избирателите", смята съветникът Чавдар Ангелов от ВМРО. Съветници признават, че градчето се нуждае от повече пари и грижа. Но прехвърлят топката към кмета на Казанлък Стефан Дамянов. Той си правел някакви самостоятелни бюджети, но не от лоша умисъл към Шипка, а по принцип за всичко. Пред "Сега" Дамянов не показа охота да коментира проблемите в градчето.



Съветниците - незаинтересована страна



На 6 април 2009 г. кметът на Шипка Стоян Иванов и инициативният комитет искат в писмо до казанлъшкия общински съвет отделянето в община и насрочване на референдум. На 30 април съветът отхвърля създаването на община, но не се произнася за референдума. Отказът да се вземе решение по допитването е хватка, важна с оглед на съдебните процедури. Формално съветът никога не е отказвал референдум. На 7 юли областният управител на Стара Загора тогава Мария Нейкова предлага съветът все пак да се произнесе по допитването, но следва нов тарикатлък - не е събрано мнозинство. Две седмици по-късно Шипка обжалва, но административният съд се произнася в полза на Казанлък.

Междувременно ГЕРБ идва на власт, областен управител вече е Йордан Николов. Той влиза в серия съдебни битки със съвета. На 7 януари шипкалии внасят искането за референдум при него, той го насрочва "въз основа на фактическата и правна обстановка". След няколко протакания от страна на съвета референдумът е проведен на 6 ноември.

Казанлъшките общинари оспорват допитването пред Административния съд в Стара Загора. Най-важните доводи са, че губернаторът Николов не е спазил срока за провеждането - трябва да е най-малко 45 дни след датата на насрочването. А Николов издава заповед на 18 октомври. Така не може да се проведе и задължителната по закон едномесечна информационна кампания. Съдът обаче не разглежда жалбата, тъй като я смята за недопустима. Мотивът е парадоксален - съветниците нямали правен интерес и биха имали само ако лично са насрочили допитването. Сега казусът е във ВАС.



Родов корен



В Шипка са фамилните корени на Румяна Бъчварова, шеф на политическия кабинет на Бойко Борисов. Баща й - известният журналист Генчо Бъчваров, е родом от града. Бъчварова тачи роднините си, интересува се какво става в града. В Казанлък са убедени, че тя лобира за Шипка, или поне местните силно се надяват на нея. Има защо - процедурата изисква одобрението на правителството. "Разчитаме на съда и да се чуе мнението на хората", отрича кметът Стоян Иванов. Но е факт е, че в лицето на ГЕРБ шипкалии намериха съюзник.

Вън от политическите пикантерии и съдебните боричкания остава главният въпрос - референдумът, който безспорно отразява мнението на жителите, верният път ли сочи?