Не си мислете, че драмата с отпуските, която подлуди държавата тази година - като се започне от заплахите те да изгорят тотално, мине се през паническото чистене на стари дни и се стигне до привидното възтържествуване на справедливостта с решението на Конституционния съд, че натрупаните до края на 2009 г. дни няма да се губят, е приключила. Догодина ни чака още по-голяма бъркотия.

Вярно е, че никое решение на ГЕРБ не е окончателно, но ако днешните законови дадености се запазят, то още в началото на годината по фирмите трябва да се развихрят батални сцени, за да си намери всеки място в задължителния график за отпуските. Според поправките в Кодекса на труда служителят е длъжен да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. А работодателят трябва да разреши платения годишен отпуск само когато той е поискан за периода, посочен в графика. Графикът не е по желание - в него трябва да влезе целият наличен състав на фирмата. Изключения се допускат само при болест, майчинство или по производствени причини.

Да си представим следния случай: Човек трябва да излезе в отпуск по график. Но тогава негов колега е болен, а ако и двамата почиват, работата ще закъса. Съвсем естествено, работодателят няма да го пусне. Тогава служителят има право сам да определи времето за почивка само с 14-дневно предизвестие. Но тогава по график се пада почивката на друг негов колега. Така работодателят изпада в пълна безизходица - кого от двамата да не пусне в отпуск. И в двата случая ще наруши закона и трудовите инспектори ще имат право да го накажат, защото вече всички санкции се обвързват с графика. Глобата е от 1500 лв. до 15 000 лв.

В същото време



има куп неотчетени възможности човек да попадне в ситуация



по обективни причини да не може да използва достатъчно дни платен отпуск в календарната година, за която се отнася, дори да не може да попадне в задължителния график. Например ако е новоназначен във фирмата, ако за първи път започва работа и му трябват 8 месеца стаж. "А хората извън графика нямат никаква възможност да обосноват искането си за отпуск. Получава се така, че работникът не е могъл да си поиска да го ползва, а работодателят не е могъл да му откаже. И какво правим?", питат юристите.

Въпреки многократните настоявания на "Сега" Емил Мирославов, шеф на правната дирекция на социалното министерство и един от авторите на промените, отказа да даде разяснения как ще се организират почивките догодина. "Всичко е записано в закона. Нямам какво да обяснявам", отсече Мирославов. Явно е имал основание да мълчи, защото законът се оказа толкова неясен, че се наложи да се прави специална работна група, за да въведе ред в реда. Конституционният съд допълнително обърка регламента с решението си 2-годишната давност да важи за всички неползвани дни, като в същото време в кодекса остана текстът, че могат да се прехвърлят само до 10 дни, и то само за следващата година. Така излезе, че има дни, които, хем не се губят по давност, хем няма и начин да се ползват, защото кодексът не го разрешава.



Самата давност също отваря доста работа на счетоводителите,



твърдят експерти. Сега в молбите за отпуск няма графа за посочване на дните от коя година ще се ползват. Като ги въвеждат, счетоводителите ползват компютърна програма, която ги разпределя автоматично - първо се вземат най-старите. Занапред според специалисти ще трябва първо да се вземат дните от предходната година, защото за тях давността ще изтече най-напред. После трябва да се мине към отпуска за настоящата година и едва след това към натрупаните преди 2010 г. дни, за които давност няма. В същото време в прословутия график предимство се дава за дните от настоящата година и към тях се включват само прехвърлените по производствени причини от предходната. Разпоредбите не предвиждат ред за включване в него на стари дни. Има само становище на социалното министерство, че нищо не пречи и те да се включват в графика. Освен това администраторите на счетоводните програми, които отчитат отпуските, имат нареждане да ги настроят така, че да броят първо дните за съответната година и да прехвърлят за следващата най-много до 10 дни, а останалите автоматично да се губят, научи "Сега". Това налага специалистите по човешки ресурси да намерят неофициален начин да отчитат и другите неизползвани дни, които не са погасени по давност, докато законодателите не намерят официален. Защото за тях Конституционният съд е категоричен, че не се губят, но в същото време няма и ред, по който да се ползват и пазят.

Между другото



правителството съвсем удобно не предвиди



задължителен график за държавните служители - същите с по 300-400 натрупани дни, заради които беше забъркана кашата с отпуските. Не посмя да пипне и прекалено дългите, на практика неизползваеми отпуски на полицаи и военни, които стигат до 60 работни дни в годината.

Не е особено ясно и



как ще се поделят тазгодишните отпуски



между стария и новия закон, тъй като промените влязоха в сила от 30 юли, а отпускът за календарната година се дели пропорционално на месеците. В момента не се знае полагаемите дни преди тази дата по стария закон ли важат, т.е. не се губят, или по новия, по който могат да се прехвърлят само 10 дни за следващата година. Вероятно и този проблем ще се решава от работната група.

В цялата бъркотия има и още едно утежняващо обстоятелство - в новите текстове на Кодекса на труда вече пише, че служителят е длъжен да си поиска почивката в календарната година, за която се отнася. Юристи тълкуват този текст като възможност непоисканите дни да изгорят въпреки давността с аргумента, че човекът не е изпълнил задължението си. Затова съветват всеки да подаде молба за оставащия му отпуск тази година, а работодателят аргументирано да му я откаже. От догодина по принцип молби за отпуски задължително ще трябва да се подават за времето, за което се полагат по график. Защото работникът е длъжен да си го поиска тогава, а работодателят е длъжен да го пусне или съответно да откаже, но аргументирано. "Само чрез писмено волеизявление на двете страни може да се отчете, че произтичащите от закона задължения и права са ползвани", обясняват юристи. Ако това не стане, пак стигаме до казуса за дните, които не са ползвани, но няма ред да се прехвърлят за следващ период и да се отчитат, а в същото време работодателят дължи за тях обезщетение при напускане. Защото решението на Конституционния съд е ясно: при прекратяване на правоотношенията работодателят дължи обезщетение за всички неползвани дни отпуск, които не са изтекли по давност.

Когато излезе решението на Конституционния съд, социалният министър Тотю Младенов побърза да заяви, че го приема и няма да подлага Кодекса на труда на нов ремонт. Пригласяха му и депутатите от ГЕРБ. Сега обаче е ясно, че без промени няма да се мине. За експертите най-голямото объркване в новите разпоредби е въвеждането едновременно на давност и на правото да се прехвърлят само до 10 дни за следващата година.



Решенията според тях са две



Първото е да се премахне давността и така да е ясно, че който не си ползва всички дни в календарната година, за която се отнасят, губи неизползваните. Това обаче създава прекалено честа възможност за отнемане на права. Второто решение е да остане давността, но да няма ограничение на прехвърлените дни, както е било до 1993 г. Така няма да се стига до драстични натрупвания, защото след 2 години дните ще горят. В същото време хората ще имат стимул да си ползват почивките, за да не ги загубят в даден момент.