България загуби интерес към Европа, а Европейският съвет не забеляза нейното присъствие (или отсъствие) на последната си среща на високо равнище. Премиерът Борисов се разходи в края на миналата седмица до Брюксел, колкото да не му пишат неизвинено отсъствие. Зареян в мисли далеч от дневния ред на срещата, той предпочете да си чати с българската публика за агенти и досиета, вместо да внимава какво се обсъжда в Съвета. Така България за кой ли път одобри нещо, което не разбира, за да не се изложи, че е несхватлива.

Става дума да се промени основният договор на ЕС, като се задължат финансово по-дисциплинираните държави да спасяват по-разпасаните, когато възникне въпросът



кой ще връща парите



на големите банки. Смисълът е да не се допусне фалит на банки под предлог да не фалират държави. Европейците пък трябва да повярват, че основната грижа е за техните спестявания и доходи в евро, защото рухне ли еврото, ще завлече всички. В момента дълговете на закъсалите държави само към германските банки наближават 400 млрд. евро и няма нищо чудно, че главен двигател на промяната на договора е не друг, а точно Германия. България се чувства встрани от горещата тема, защото нейният външен дълг е само 15% от брутния й вътрешен продукт, а допустимият праг, който много държави в ЕС отдавна са преминали, е 60%. Докато тя се е стискала, други са прилагали принципа, че когато се вземат заеми, трябва да се взема много, за да се тревожат после други как ще ги връщат.

Спомняте ли си какъв чудовищен външен дълг остави Тодор Живков на България преди 21 години - около 10 млрд. долара. На човек се падаха по 1250 долара (при население 8 млн. жители). Сумата изглеждаше страховита и наистина влоговете на населението бяха пребъркани и доходите опоскани, под предлог че била дошла една хиперинфлация, която ги изяла. Днес всички разбират, че са станали жертва на вътрешен грабеж, но тогава в криминално-финансовата мътилка се бистреха главно политически лозунги. Какво се случва сега със закъсалите държави в ЕС? Да вземем за пример Ирландия, която със своето население от 4,6 млн. души е съпоставима със смаляващата се България. Спешната финансова кръпка от 85 млрд. евро, пришита от държавите в еврозоната върху нейния презрял външен дълг, означава помощ от 18 500 евро за всеки ирландец. Но ирландците не се радват, защото над главата на всеки тежи дълг от половин милион евро. Това е истината за ирландското икономическо чудо, която само потвърждава, че чудеса не стават. С чужди пари всеки може да забогатее, но лошото е, когато дойде време да се връщат.



Ролята на България в новия постоянен механизъм



за спасителни финансови операции в ЕС, който ще действа от 1 януари 2013 г., е като на магарето, поканено на сватба. Ще не ще, тя ще носи последиците по две причини: Първо, ще бъде следена със същата строгост, която се проявява сега към недисциплинираните държави, затънали в неплатими дългове; Второ, постепенно ще пристъпи към плащане на чужди борчове, като на първо време това ще става чрез бюджета на Еврокомисията, а сетне и чрез преки вноски (когато влезе в еврозоната). Примерът на Словакия, която също е съпоставима с нея чрез населението си от 5,4 млн. души, е повече от поучителен - тя е принудена да взема заеми, за да изплаща "своя" дял от 800 млн. евро в спасителния план за Гърция, т.е. взема заеми, за да плаща чужди заеми.

Премиерът Борисов обаче се върна доволен от срещата в Брюксел, защото според твърдението му европейските държави приели неговата инициатива да не вписват разходите за пенсионни реформи като добавки към бюджетния дефицит. Темата въобще не фигурираше в дневния ред, но наистина служители в ЕК изказаха подкрепа.



Да се радваме ли?



Може би да, доколкото България получава шанс да слезе под наказателния праг от 3% бюджетен дефицит (при сегашни 3,8%) и да стане отличничка и по този показател. След което би получила право отново да се кандидатира за еврозоната, където и без това е длъжна да влезе. Бедата е, че ако има наистина неподходящ момент да се натиска за еврозоната, това е точно сега. Никой не знае какво би се случило през идните години в прекалено напрегнатите финансови взаимоотношения в еврозоната. Така например все повече става ясно, че гаранционният механизъм от 750 млрд. евро (от които 250 млрд. евро от МВФ), въобще няма да стигне и вероятно няма да събере повече от 410 млрд. евро. Закъсалите държави ще участват само на хартия, защото самите те ще получават помощи. По-стабилните пък ще трябва да гарантират на 120% всяка издадена облигация и по този начин ще блокират резерв, който на практика ще е неизползваем. Дълговата лавина продължава да расте и не е ясно докога. През 2011 г. държавите от еврозоната ще трябва да изплатят 560 млрд. евро дългове, които ще бъдат с 45 млрд. повече от 2010 г.

България със своя лев, който играе ролята на квазиевро благодарение на валутния борд, се чувства временно на завет от най-бурните ветрове. Нейното спокойствие обаче може да бъде пометено във всеки момент. Единственото, на което може да се надява, е държавните й ръководители поне навреме да я предупредят. Те обаче трябва да бъдат нащрек, когато участват в европейските форуми, а не да се разсейват със залъгалки за убиване на времето.